Новият договор на Рууни е акт на отчаяние на Юнайтед

Трябва да отдадете заслуженото на Уейн Рууни (и Манчестър Юнайтед го стори, при това в астрономически размери), защото английският национален нападател със сигурност знае как да изиграе играта на пари в своя полза.

Рууни най-накрая се съгласи на нов договор за пет години и половина, за да остане на “Олд Трафорд” до почти 34-тата си годишнина и ще получава по 300 000 паунда седмично, за да остане “десетката” на “червените дяволи”. Никак не зле за играч, който само преди 12 месеца се бе насочил към изхода след разпада на отношенията си със Сър Алекс Фъргюсън.

В онези дни Рууни бе изгубил форма и кондиция, Робин ван Перси бе узурпирал позицията му на лидер на Юнайтед, а върховният шут в зъбите се задаваше на хоризонта – Фъргюсън щеше да го остави резерва в решаващия сблъсък от Шампионската лига с Реал Мадрид миналия март.

На онзи етап клубът и Фъргюсън бяха готови да продадат Рууни на всеки клуб, склонен да предложи сума от порядъка на 25 млн. паунда, а играчът също бързо осъзнаваше, че бъдещето му ще е най-добро другаде.

Фактът, че сега се озовахме в положение, при което Юнайтед и Рууни се сдобриха до степента последният да се обрече на клуба до края на кариерата си, е забележителен. Той е също така знак за настоящата позиция на “червените дяволи” – позиция на слабост и осъзнаване на реалността, че нападателят имаше няколко по-добри варианта за бъдещето си другаде.

Да се твърди, че Юнайтед и Рууни са залепени един за друг, би било преувеличение, ала със сигурност го има усещането, че новият договор е резултат на упадък и от двете страни. Стрелецът бе готов да напусне миналото лято и да сложи край на деветгодишния си престой на “Олд Трафорд”, за да заиграе за Челси. Бе готов да потърси ново предизвикателство, искаше да бъде обичан и да се отнасят към него като към централната фигура след последния му и пропилян сезон при Фъргюсън.

И докато Юнайтед бе готов да го пусне при евентуално оставане на Фъргюсън, опасността от загубата на момчето от клубните постери още в първите седмици от управлението на новия мениджър Дейвид Мойс бе просто твърде увреждаща, за да бъде дори обсъждана.

И все пак от клуба не бяха готови да предложат нов договор на Рууни миналото лято. Далеч от това. Вътре в управата мнението бе, че играчът не си е спечелил съвсем правото да насочва дуло към главата на клуба, след като току-що бе завършил най-лошия си сезон на “Олд Трафърд”.

Ед Уудуърд, наследникът на Дейвид Гил, призна, че са били готови да изчакат до лятото на 2014 година, преди да решат какво да предприемат с Рууни, и дори я е имало възможността да му позволят да изкара целия си договор, докато стане свободен агент през 2015 година. Юнайтед показваше твърдост по темата в същото време, в което пращаше Челси на мястото му, но това бе преди, а сега е друго.

От шампиони миналото лято и доминираща сила в английския футбол този сезон донесе драматична промяна в йерархията. Юнайтед прави потресаващ сезон: в момента е 6-и в лигата (при това с мач повече и равни точки със 7-мия Евертън), отпадна от турнирите за двете купи на домашната сцена и се уповава на не много вероятен триумф на финала на ШЛ през май, за да е в състезанието и следващия сезон. От това да държи всички козове срещу Рууни миналия юли, сега попадна в обратното положение, след като той се завърна към топформа и възстанови силата си на масата за преговори.

Крайният резултат е, че Рууни, точно както през октомври 2010 г., когато извъртя интереса на Манчестър Сити, за да накара Юнайтед да му даде тлъст нов договор, се възползва от това от това, че клубът бе в най-слабата си позиция. Странно е, защото формата му в началните месеци на сезона загатна за завръщане към най-доброто му лице, ала последните седмици са по-малко впечатляващи.

Хроничната контузия в слабините, която го извади от отбора през януари, очевидно навреди на ефективността му през тази година досега, въпреки че записа първия си гол за 2014-а при победата над Кристъл Палас в събота. Рууни не се представя на нивото на Луис Суарес или Серхио Агуеро този сезон, не е спечелил мачове сам за тима си (може би с изключение на гостуването срещу Хъл) и все още не сме го виждали да издърпва “червените дяволи” до резултати по подобие на Ерик Кантона, Рой Кийн и дори Ван Перси.

Въпреки всичко това обаче Юнайтед сега се нуждае от него повече от всякога. Нуждае се от името и репутацията му колкото и от головете му. Представете ли си как го губи това лято по същото време, по което чака жребия за квалификациите за Лига Европа през юли? Това би бил огромен удар по престижа на клуба и не би помогнало особено за убеждаването на топиграчите в света, че “Олд Трафърд” си е останал дестинация за най-добрите сред най-добрите.

Ето защо Юнайтед трябваше да се пребори с нокти и зъби да завърши успешно сделката, а Рууни осъзна, че колкото и клубът да е в положение на преход, няма да получи подобен тлъст и продължителен договор другаде.

Някога той твърдеше, че няма да играе до средата на 30-те си години като Пол Скоулс или Раян Гигс, като кондиционните му проблеми подсказват, че ще изпитва трудности да се представя на най-високо ниво на 34-годишна възраст. Благодарение на новия си контракт Рууни ще получава по 300 000 паунда седмично именно до този си рожден ден, така че от клуба трябва да вярват, че той може да пребори съмненията си, че ще остане ефикасен футболист на най-високото ниво тогава.

Това обаче е в дългосрочен план. В момента приоритетът бе да се нанесе удар, с който да се подчертае, че Юнайтед е запазил статута си на един от най-големите клубове в света. С подписването с Рууни бе сторено точно това.

Марк Огдън, “Дейли Телеграф”

Още от Футбол свят

Виж всички