Прощалното писмо на Чави към Мъдреца Арагонес
Смъртта на испанската футболна легенда Луис Арагонес покърти цялата страна, която е в траур, след като Мъдреца загуби последната битка в живота си – с левкемията. Един от възпитаниците му, извели Ла Роха до европейската титла през 2008 година – Чави, публикува трогателно прощално писмо към Арагонес на страниците на вестник “Ел Паис”, което представяме на вниманието ви.
“Вие не сте японец, вие разбирате какво искам да Ви кажа.” Това ми каза той една вечер. Виждам го пред себе си в хотелската стая и зная, че ще ми липсва. Много. Защото аз обичах Луис Арагонес много. И много говорех с Луис.
Знаех, че не е добре, ала никога не съм си мислел, че е нещо толкова тежко, че ще си тръгне така скоро, така бързо, по този начин. “Добре съм, добре съм”, ми отвръщаше, когато го питах как е. От време на време си говорих с него, тъй като за мен той винаги, от деня на запознанството ни, бе истински фар.
Предполагам, че е треньорът, с когото съм прекарал най-много часове в разговори за футбол. Качваше се в стаята ми и приказвахме с часове, понякога в стила “това е ключът, Чави, да знаем как искаме да играем”, винаги за това колко е важно да се пускат заедно на терена добрите играчи, а също и за това колко е важно да не се плашиш от никого, от никой отбор, колкото и повече да тичат от нас. “И Вие, и аз знаем, че топката тича повече от тях. И че играем с нея по-добре от тях”, ми казваше.От Луис пазя най-добрите си спомени от разбор преди мач, от среща в коридорите, от поява в столовата, тъй като винаги ти оставяше по нещо. И винаги беше прав, винаги.
Луис ти излизаше право лице в лице. Гледаше те на тренировката, доближаваше те и ти казваше: “Вие имитирате дейност, дошъл сте да тренирате, е не Ви виждам. На мен не ми харесват пътниците.” И си тръгваше. Луис никога не лъжеше, изправяше се лице в лице с теб. “Ти няма да играеш, защото тази седмица не ти дремеше”, “Уморен ли си, или какво?”, “Днес беше фантастичен, цяла седмица сега ще има да се пъчиш”, “Да не мислите, че още смуча биберона, че съм някой идиот?”. Такъв бе Луис – близък, наистина.
Онзи ден си спомних една случка от първия път, когато ме викна в националния отбор. Не ме бе призовал за първия си състав, а през септември, още когато се появих, ме чакаше. “Какво си мислехте? Че този стар негодник няма да Ви вземе, а?”. Пък аз, стреснат, му казах: “Не, в никой момент не съм си мислел нещо такова, тренер.” А той, в свойствения си стил, рече: “Да, да, да, мен ще ме лъжете. Хайде, елате горе и ще поговорим.” И говорихме – този ден и още хиляди часове...Луис е основополагащ за моята кариера и за историята на Ла Роха. Без него нищо нямаше да е същото, би било невъзможно. С него започна всичко, защото ни пусна заедно нас, мъниците – Андрес Иниеста, Санти Касорла, Сеск Фабрегас, Давид Силва, Давид Вийя... С Луис направихме революцията, заменихме фурията за топката и доказахме на света, че може да се побеждава с добра игра. Ако не бяхме спечелили европейското първенство, нямаше да спечелим и световното – разбира се, в този смисъл съществено бе идването и на Висенте дел Боске, друг феномен.
Към Луис често летяха стрели, но именно той беляза пътя, именно той даде на Испания днешния й стил. В това отношение винаги сме били на едно мнение. Имено Луис видя с какво разполага и заложи на дребничките. “Ще пускам добрите, защото са толкова добри, че ще спечелим европейската купа.” И я спечелихме. Бе интелигентен и много смел.
В личен план Луис ме накара да се чувствам значим, когато самочувствието ми бе на бедствени нива. Даде ми диригентската палка в националния отбор, когато я нямах в Барселона. “Тук командвате Вие – каза ми той, - и ако критикуват някого, нека критикуват мен!”.
Реших да му върна доверието на терена. Ако бях избран за играч №1 на Евро 2008, е заради него, макар той винаги да го е отричал пред мен. Към мен имаше незабравими жестове. В Германия не дойдох в добро състояние, но ме изчака. Дойде да ме види в Барселона, разтревожен за коляното ми. Дойде Паредес (б.р. – кондиционният треньор) в Ла Мола, докато се възстановявах... Луис ми се обаждаше час подир час: “Натискай, Чави, не спи, че те чакам”.Срещу думата “футбол” в речника би трябвало да стои снимката на Луис. Луис е футболът, превъплътен в човек, футболът, превъплътен в личност.
До вечността, тренер! И благодаря за всичко! И да знаете: Вие и аз никога не сме били японци.