Баркли е нещо повече от Новия Газа
Рей Хол, бившият треньор от академията на Евертън, комуто се приписва заслугата за откриването на Уейн Рууни, може да посочи точния момент, в който е разбрал, че в ръцете си има звезда в лицето на Рос Баркли. “Някой веднъж ми каза, че можеш разбра кой крак е предпочитаният от даден играч, като го накараш да бие дузпа: ползваният би ти подсказал дали играчът е левичар или десничар – споделя Хол. – Първия път когато накарах Рос да бие дузпи, той изпълни четири, по две с всеки крак, и ги вкара и четирите.”
Този момент бил преди девет години. Оттогава роденият в Ливърпул Баркли, днес 20-годишен, израсна в йерархията на Евертън до това не просто да е ключов играч в отбор, загубил едва веднъж в Премиър Лийг този сезон, а и да е център на надеждите за бъдещето на английския футбол. “Виждам по нещо от Михаел Балак и Газа (Пол Гаскойн) у него – каза мениджърът на “сините” Роберто Мартинес след представянето на таланта в равенството 1:1 на гости на лидера в класирането Арсенал в неделя. – Никога не съм виждал английски играч с подобен манталитет.”
Това сравнение бе повторено от водещия на рубриката “Мач на деня” Гари Линекър, бивш съотборник на Гаскойн в националния отбор: “Баркли има неща от Газа у себе си: подобна фигура, техника, самоувереност, умение да преминава съперници и определена наивност.”
Хол, който напусна поста си на мениджър на академията на Евертън през 2011 година, обаче не е съгласен: “Обичайно поглеждаш играч и си мислиш, че прилича на някого, ала не мисля, че е така при Рос. Той е вероятно по-бърз от Гаскойн. Според мен Рос е от едно ново поколение на атлетични, интелигентни млади футболисти, които изкарваме на преден план.”
За по-малко от пет месеца във върховото ниво на английския футбол, Баркли впечатли всички със своята физика, мощни бегове и заплашителни атаки, които го превърнаха в ключова част от един Евертън, загубил едва веднъж този сезон, и му донесоха признание от Англия. Мениджърът на националния тим Рой Ходжсън го възнагради с място в състава и на 6 септември му даде дебют при победата с 4:0 в световната квалификация срещу Молдова, а после го пусна смяна в контролите срещу Чили и Германия.
От това да играе за училищния си отбор до английския национален в рамките на пет години – скоростта на изригването му е впечатляваща. Още повече когато си помислите, че е останал незабелязан до 11-годишната си възраст. След като прекарва детството си, ритайки по улиците на Уейвъртрий в Ливърпул, Баркли е забелязан от Евертън, докато играе за местен юношески тим.
“Рос всъщност дойде при нас доста късно – казва Хол, който води развитието на Баркли до 16-ата му година. – Той дойде при нас в последната година на началното училище, което може и да звучи рано, но мнозина идват доста по-рано от това: когато са на около шест годинки. Бяхме го следили, местната ни разузнаваческа мрежа ни информираше за това какъв е този млад момък и когато дойде точният момент, подписахме с него.”
В началото Баркли се оказва загадка. Не защото му липсват качества, а защото играе добре на всяка позиция. “Имаме по един-двама изпъкващи в годината, ала Рос бе различен – обяснява Анди Коули, учител по физическо възпитание в училището Броудгрийн Интернешънъл. – Нормално е за нас да ги въртим по постове, но Рос можеше всичко: влизания, подавания, дрибъл и завършване. Всичко му идеше отръки.”
В Евертън също били несигурни коя е най-добрата му позиция. “Когато дойде при нас, го пускахме централен защитник заради физиката му. Беше много силен за своята възрастова група – спомня си Хол. – Можеше и да вкарва голове, та почувствахме, че трябва да му дадем по-голяма роля в играта, и го пуснахме нападател, преди да установим крайната му позиция като полузащитник на около 13 години.”
Оттогава насетне Баркли се развива със забележителни темпове. Надраства наборите си така бързо, че скоро играе при две или три години по-големите. “Когато Рос бе на 13, играеше при юноши до-15, а когато бе на 14, при до-16. Бе при до-18, когато бе на 15, та игра срещу и редом до момчета с по три години по-големи от него – добавя Хол. – Физически можеше безпроблемно да се справи, но там където изпъкна, бе в техническо отношение: краката му бяха така бързи, че можеше да кажеш, че има съставките на бъдещ топ играч.”
Репутацията на Баркли расте. През 2008 г., когато е едва на 14, е извикан в отбора до-16 на Англия. Тази година прави едно от най-впечатляващите си представяния на юношеско и младежко ниво, вкарвайки два гола при победата на Броудгрийн Интернешънъл над гимназията Ол Сейнтс Католик във финала за купа “Ливърпул Екоу”. Зрител и връчващ трофея в този ден е Рафаел Бенитес, мениджър на Ливърпул по онова време.
На онзи етап скаути от други клубове от Премиър Лийг не са забелязали потенциала на Баркли, но дори и те или Бенитес да са били достатъчно впечатлени, за да го поискат, е нямало как да успеят. “Той никога не бе разсейван от възможен интерес от другаде – казва Коули. – Изпитваше огромна лоялност към Евертън и мисля, че видях това, когато срещна Рафаел Бенитес. Не бе арогантен или груб, а по-скоро нещата стояха просто така: каза “много благодаря” при получаването на трофея и дотам.”
Също впечатлен от представянията му е и тогавашният мениджър на Евертън Дейвид Мойс, който достатъчно се е доверил на уменията на 16-годишния Баркли, че да го сложи на пейката за мача от Премиър Лийг срещу Нюкасъл през септември 2010 година. Баркли не влиза в игра, ала дебютът му за първия тим изглежда скорошен, докато не се сбъдва страхът на всеки млад футболист.
По време на мач за Англия до-19 се сблъсква с Андре Уиздъм от Ливърпул и си чупи крака на три места. “Бяхме разтревожени при контузията – спомня си Хол. – Тя дойде в момент, в който се учеше и развиваше най-бързо, а излезе от сметките за осем-девет месеца. Рос мразеше всеки миг от този етап и искаше да се върне в игра след едва две седмици.”
За щастие на Евертън и Баркли контузията не спира неговото развитие. Той се връща на тренировки навреме за предсезонната подготовка за 2011/12 и прави дебюта си за “карамелите” при загубата 1:0 на гости на Куинс Парк Рейнджърс на 20 август. След това Баркли е използван спорадично от Мойс. Пратен е под наем в Шефийлд Уензди в Чемпиъншип с цел ускоряване на развитието му с редовни мачове като титуляр извън Премиър Лийг. Прави 13 мача и се помнят най-вече двата му гола при победата 0:3 на гости на Ипсуич.
“Прилегна ни на мига и можехте да видите, че има качества за Премиър Лийг – разказва Михаил Антонио, крило на Уензди. – Техниката му бе отлична, имаше добро виждане за играта, винаги вземаше топката в средата на терена и пробиваше противниковата защита. Отваряше отборите срещу ни.”
Когато Мойс си замина през лятото, за да стане мениджър на Манчестър Юнайтед, Баркли може и да се е чудел къде е бъдещето му в клуба. При новия бос Роберто Мартинес обаче той продължи да блести, ставайки играч на мача при равенство 2:2 в първия кръг на шампионата и започвайки титуляр в следващите девет мача на “сините”.
Последвалото му появяване на международната сцена дойде в може би най-точния момент. При наближаването на края на кариерите на Стивън Джерард и Франк Лампард в националния отбор, погледите са насочени към възможните им дългосрочни наследници и има все повече призиви Баркли да бъде качен на самолета за Бразилия за световните финали догодина. Ключът, както при всеки млад играч, е да се избегне главозамайването.
“Сега е просто началото – коментира Коули. – Винаги съм му казвал да не вярва на суперлативите и да не ги приема, докато не дойде краят на кариерата му. Виждате някои футболисти с подобен ранен напредък, чиито път се преобръща стремглаво назад. Рос трябва да направи така, че подобно нещо да не му се случи. Все пак съм сигурен, че с подкрепата на клуба му, семейството му и със собствената му психическа сила ще избегне това.”
Гари Роуз, ВВС