Камило Плачи: С Казийски, Жеков и Владо Николов щяхме да спечелим медал (ВИДЕО)
Селекционерът на националния отбор на България Камило Плачи използва времето си, през което е в родната си Италия, за да се види с колкото се може повече приятели. Специалистът, който е роден в град Спекия в областта Пулия присъства на откриването на новия сезон в намиращия се наблизо град Остуни. Там ще се състезават два отбора - един в Серия С и един в Серия D, като залата Пала Челесте бе ремонтирана. Камило Плачи не отказа да говори пред камерата на местна телевизия.
- Как ви се струва настроението в Остуни?
- Прекрасна спортна инициатива, както винаги. И освен това имам възможност да се видя с много приятели, с които не съм се срещал отдавна заради ангажиментите ми с националния отбор на България. Президентът на местния отбор в Остуни ми звъня по телефона, за да ме покани на тоест събитие и аз му казах, че стига да имам време, ще присъствам с най-голямо удоволствие. Винаги съм на разположение да гледам мачове и спортни прояви в Пулия. Остуни е сравнително нов волейболен град, който през новия сезон ще има два отбора и ще се радвам да мога им гледам някой мач. Между другото разбирам, че треньор на тима е станал Джакомо Вива, който е мой бивш играч (б.р. в събота ще дебютира срещу Волей (Спекия), отбора от родния град на Плачи). Радвам се за него и за всички, които познавам.- Приключи сезонът на националните отбори, като вашата България завърши на четвърто място на Европейското първенство в Полша и Дания.
- През последната календарна година завършихме на четвърто място в четирите най-важни турнира. Това означава, че България е между най-силните отбори в света. При това след като достигнахме до това ниво, успяхме и да се задържим, което е винаги по-трудно. При това с доста подменен състав, защото по всяка вероятност с Матей Казийски, Андрей Жеков и Владимир Николов, щяхме да спечелим и медал в няколко състезания. Тези играчи ги няма обаче и линията, която следваме е да се налагат младите. И с младите този отбор показа, че има място сред най-големите. Следващата ни задача е световната квалификация в Чехия в началото на януари. Всички по-големи национални отбори искат да участват на Световното първенство и няма да е никак лесно, защото ще играем срещу опасните тимове на Холандия и Чехия. Последният отбор е Кипър, който се води "боксова круша", но е "боксова круша" за всички, не само за нас. Точно заради това ще бъде доста трудна квалификация. Ще играем между другото в Чехия въпреки че България се радва на високо място в световната ранглиста, но така ни отреди жребият.- Какви са основните разлики между българския и италианския волейбол?
- Да кажем, че в Италия има една организационна структура, която няма равни по света, защото клубовете са много добре организирани от всяка гледна точка - от администрацията до техническия и медицинския щаб. В много държави все още позициите на остеопат, терапевт или дори масажист липсват или са на заден план. Но не защото не ги смятат за важни, а по скоро заради липса на финансов ресурс, защото да се поддържа качествен щаб изисква средства. В България има някои талантливи състезатели, като разбира се не може да се сравнява с цифрите в Италия, Русия или Бразилия, защото България е държава със седем милиона жители. Четири милиона са в чужбина и по тази причина броят на играчите в страната е силно ограничен. Клубове обаче има, като някои от тях не плащат заплати с 10, 12 и дори 16 месеца въпреки че заплащанията на играчите не са високи. Италианският модел все още остава водещ и мога да заявя това, защото съм видял доста по чужбина. Полша се доближи, Турция също се приближава, докато в Русия предлагат отлични договори, но от организационна гледна точка не са на толкова високо ниво.- Как гледате отдалеч на волейбола в Пулия?
- Съжалявам, че го няма вече в Серия А1 отборът на БКК-НЕП (Кастелана Гроте). През последното лято преживях и аз драмата на този клуб, защото Виктор Йосифов беше преподписал договора си за още един сезон, но когато от Кастелана взеха решението да се откажат (б.р. заради несъгласие с волейболната лига в Италия), той бе поставен в доста трудна ситуация. За център като него не е лесно да си намери отбор ... Не знам чия е вината и кой има право, но е факт, че отборът от Кастелана го няма вече. Щастлив съм за завръщането на Експривия (Молфета), който е доста горещ град, където има глад за волейбол от високо ниво и ще се опитам да гледам някой техен мач. В областта има доста отбори от по-ниските дивизии, като се надявам, че ще се намери някой магнат, който да финансира волейбола в региона и който да се опита да върне още някой тим от Пулия в най-високото ниво - Серия А1. Пулия от доста години е силна област във волейбола и е бил сред водещите региони, освен че винаги е имало силни школи. Сега школите и центровете са на лице, въпросът е да се завърне местния волейбол към върха. Надявах се, че и Таранто могат да получат силен отбор в А1, но не се получи.Превод: BGvolleyball.com