Васил Симов: В "Приятели на волейбола" даваме от нашите собствени пари
Васил Симов стана известен във волейболните среди на 20 септември 2012 година, когато бе номиринан като лицето на волейболната опозиция. По-късно на 13 декември 2012 година Васил Симов бе избран за председател на сдружението "Приятели на волейбола".
През 2013 година сдружението "Приятели на волейбола" започна да организира и турнири за подрастващи. Първият от тях се проведе наскоро във Варна.
Васил Симов е главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на Софийската стокова борса.
Васил Симов се съгласи да говори специално пред Sportal.bg за бъдещите планове на сдружението "Приятели на волейбола":
- Г-н Симов, започнахте от Варна веригата от турнири за подрастващи, организирани от сдружението, на което сте председател - “Приятели на волейбола”. Доволен ли сте от надпреварата?
- Разбира се. Бяхме се постарали да осигурим абсолютно всички условия и мисля, че успяхме да реализираме първия си добър турнир. Аз няма да правя оценки, тях ги дадоха треньорите на 4-те отбора и самите дечица участници. Избрахме да започнем точно във Варна, защото там се честват 85 години от основаването на традициите в този спорт. Знаете, че президентът на Черно море БАСК Красимир Илиев е и член на Управителния съвет на сдружението ни. Поехме абсолютно всички разходи – хотел, храна, пътни, съдийски, наеми. Осигурихме наградите – купи, индивидуални призове за децата, екипи с марката “Legea”, топки за игра. Успяхме с други думи да направим един празник за тези деца. Такива турнири за подрастващите трябва да има повече и по-често, защото към момента липсват. Състезанията от шампионатите се реализират в много кратки периоди. Децата тренират цяла година, за да видят усилията си в рамките само на месец.- Планирате ли да организирате още такива турнири и къде?
- Насочили сме се към Пловдив и София, обмисляме вариантите и за Бургас, Благоевград, Добрич. Засега не сме определили точна дата и място за следващото състезание, тъй като има обективни фактори, с които се съобразяваме - на какъв етап са подготовките в клубовете. Не искаме да работим на принципа “който дошъл, дошъл”. Не това е идеята все пак. Искаме децата да играят и да трупат опит. А ние ще помагаме, разбира се, за това – с топки, екипи, мрежи, колички... с много неща, според възможностите ни.- А на мъжки и женски отбори възнамерявате ли да помагате?
- На този етап, твърдо не. И ще се обоснова защо. Бъдещето на всеки един клуб и националните отбори се гради по вертикалата – от децата и подрастващите до професионалистите. В школите, където се тренират бъдещите национали, положението е трагично. Там трябва да се насочат силите и средствата. Когато се изгради една що-годе добра база за детско-юношески волейбол и работа с подрастващите, тогава можем да чакаме и плодовете да се берат в следващите години. Ние сме малка страна, в която не се раждат всяка година по 50 бъдещи национали, за да имаме избор. Сами виждате, че дори в титулярните постове на мъжкия отбор със сменянето на поколенията често има проблеми.- С какви проблеми най-често ви търсят клубовете?
- Много са. Затова променихме и част от идеите си. Имахме желание да закупим машини за сервис, да осигурим софтуерния статистически продукт “Data Volley” и т.н., но впоследствие видяхме, че всъщност това не е най-нужното. Клубовете поставят пред нас съвсем елементарни въпроси като: "Топките са малко", "Играем с една и съща мрежа от 15 години", "Имаме 10 фланелки в целия клуб и всички гарнитури играят с тях", "Зимно време срещаме проблем с отоплението, нямаме дори колички, а често и поради липсата на 300-400 лева не може да се покрие транспорта за следващото състезание". Ще се съгласите, че на фона на тези обстоятелства да се хвърлят по 4 000 или 5 000 лева за една машина е грешно. Това са 100 топки, на които ще се зарадват повече треньорите и децата и ще са им много по-полезни. Опитваме се да помогнем, където можем. Ще дам елементарен пример – един от членовете на Управителния ни съвет преди около половин година чрез свой бизнес партньор осигури на един треньор в провинциален клуб месечна заплата, която няма да тежи на клубния бюджет.- Не цитирате имена на клубове. Защо?
- Защото ние търсим в случая не известност, а напротив – търсим решение на проблемите. Сдружение “Приятели на волейбола” работи на самарянски принцип и е важно да се свърши работа, а не да се бием в гърдите. Всеки трябва да помага с каквото и колкото може. Още повече не искаме да създаваме излишни проблеми на клубовете.- Сочат ви като опозиция на БФВ...?
- Недейте да дълбаете в тази насока. Ние сме два напълно различни субекта. Не очаквайте да кажа нещо срещу ръководството на БФВ. Ние сме изцяло доброволна организация. При нас се работи в една единствена посока – даваме от нашите собствени пари, търсим допълнителни средства, които после да разходваме изцяло и само за волейбол.- Споменахте преди време, че Матей Казийски се е включил с 5-цифрена сума в “Приятели на волейбола”. С какво още смятате, че той може да помогне?
- Матей е играч от световна величина и в това спор няма. Той сам изяви желание да участва с финансова подкрепа за идеите ни и аз му благодаря. Разговарял съм с него и за една идея. Във времето, което не е ангажиран с клубния си тим да прави демонстративни тренировки с деца. Срещата на децата с такъв играч смятам, че ще им помогне да заобичат още повече този спорт. Когато се докоснеш до звездите, ти искаш да станеш като тях. Матей е мъжко момче и може да бъде еталон за поведение на децата. Казвал ми е, че винаги е насреща да помага с каквото е нужно.- А Радостин Стойчев помага ли?
- Да, разбира се. Повече от нормално е да помага със средства и като експерт. Нашето сдружение е отворено за всички, които искат да помагат. Ние не сме затворено общество, а напротив. Който има желание да дари и един лев, то той ще отиде изцяло за волейбол. Това сдружение не е собственост на никого, то е собственост на българския волейбол.- Не е тайна, че за волейбола сте чужд човек. Успяхте ли да навлезете по-подробно в тази област?
- Да, в началото се допитвах почти за всичко. Волейболът съм го обичал и го обичам, но участието ми се ограничаваше до спонсориране и до посещения на мачове. С времето, а и от разговорите с клубовете навлязох в материята и смело бих казал, че вече говоря волейболен език. Разбира се, продължавам да се уча, защото човек се учи, докато е жив.