Осмиваният в Англия Бенитес би се върнал на мига
По толкова много начини това място бе от най-ненормалните възможни за полагане на ново начало. Множеството предизвикателства на Наполи за Рафаел Бенитес включват ужасното покритие на телефонната мобилна мрежа в части от голф комплекса срещу тренировъчната база Кастел Волтурно, която сега е дом за испанеца. Той често потичва назад към кабинета си, за да използва стационарния телефон: нещо не съвсем прилягащо на победител в Шампионската лига.
Бенитес обаче приема цялата тази лудост – чувствителното присъствие на неаполитанската Камора и доста по-малкия избор на къщи за шестте нови попълнения, защото сега е открил клуб, готов да инвестира в него и за него. Той бе по-горящ емоционално от видимото заради нападките на феновете на Челси към него (макар и никога да не си го признае на глас), а и жена му бе наранена. Но неочакваната дума “временен” в договора пред него го удари най-силно. Невъзможно е да се опише контрастът с Наполи и неговия президент Аурелио Де Лаурентиис, който разказва тъй пламенно на Гонсало Игуаин, купен преди премислящия сто пъти Арсен Венгер да мигне, за това как Бенитес ще го направи суперзвезда.
Мъжът, който води своя нов отбор на гости на Арсенал във вторник вечер, тихо се отплаща на тази вяра. Победата на терена на Дженоа в събота задържа Наполи на 2-ро място в Серия А – без загуба и с пет победи от шест мача, пък и докато Челси се свлече до поражението у дома срещу Базел преди две седмици, Бенитес побеждаваше миналогодишния финалист в ШЛ Борусия Дортмунд.В личен план той е загрижен за растежа на Наполи и модернизирането и на града, и на клуба, а и се намира в своята тактическа среда. “Системи, системи! Изправихме се срещу пет от тях за седем мача!”, написа той в колонката си за “Индипендънт” миналия петък.
Има го също така и вълнението от това да се види как Лоренцо Инсинье – хлапе от неаполитанските улици, комуто гледат, както гледаха на бреговете на река Мърси на Уейн Рууни – надвива потенциално дестабилизиращи влияния в своя живот. Бенитес вижда цялото негово обещание за бъдещето, ала няма да го чуете да помпа с думи егото на момчето. Той знае, че опасността дебне надолу по пътя.
Никоя част от този успех няма да изненада множеството отдадени ливърпулци, които следят прогреса на бившия мениджър на своя клуб. Имаше цяла маса от тях, очакващи го в лондонски хотел, когато Наполи пристигна за летния турнир за Купа Емирейтс. Планираните пет минути с тях станаха 20 за испанеца, когато един от играчите му бе натоварен със задачата да го повика за вечеря.
И все пак... все още го има онова усещане, че някои по тези брегове с удоволствие биха нападнали този мъж. През уикенда имаше едно напомняне за това, че Бенитес смята, че Челси не го заслужавал – продължение на това негативно охарактеризиране, съпътствало го така безсрамно в течение на месеците му в Челси. Защо?
Вероятно заради антиинтелектуалните реакции, към които футболът се пресяга твърде бързо. Това е човекът, който, запитан за препоръка за книга за футболните треньори, предложи трудовете на унгарския тактик Арпад Шанади. Човекът, който внесе на нашите брегове системата 4-2-3-1, след като видя как новаторът Хуан Мануел Лийо я разви в Саламанка.
В Англия невинаги харесваме онези чужденци, които ни казват как да играем нашата игра, а Бенитес – не съвсем тактична душа – често не умее да прикрива факта, че знае повече от други. Не бе и част от онова съсловие на британски мениджъри, пресягащи се към трона на приятеля си Сър Алекс Фъргюсън и запели впоследствие песента на шотландеца към испанеца, най-вече в нелепото изпълнение на Сам Алардайс. Бенитес може да е политик. Той не бе цвете за мирисане, когато ставаше въпрос за сблъсък с гореспоменатото съсловие.Може би и тактическите му мании не му помогнаха. Докато Жозе Моуриньо и Джосеп Гуардиола са заети да говорят за философиите си и заради това биват характеризирани като модернизатори, Бенитес, с почти картезианската си вяра в рационалното, обсъжда само това с коя система ще се готви да се изправи. “Оставям философията на Сократ и Платон”, написа той в колонката си за нашия вестник в петък. Той всъщност си има философия – яростният пресинг и светкавичните контраатаки са основополагащи в нея, ала футболът за него в най-висша степен е игра на шахмат. Това не е модно. И следователно поляризира мненията.
“Вече сякаш не е позволено да се мисли за него като за доста добър мениджър”, твърди писателят и журналист Рори Смит, с когото Бенитес си сътрудници за книгата “Мечти за Шампионската лига”, която показва как, мач по мач, испанецът превърна Ливърпул отново в толкова страшен отбор в Европа. Пристигането на Бенитес на “Анфийлд” и на Жозе Моуриньо в Челси през 2004 година съвпадна с експлозията на футболните форуми, интензифицирали дебатите в една среда, в която има твърде малко нюанси на сивото.
Този човек заслужава повече и по-добро. В последните му два месеца в Челси, без шестима от сега притежаваните от Моуриньо в състава (Вилиан, Андре Шюрле, Марко ван Хинкел, Самюел Ето’о, Кевин Де Брайне и Майкъл Есиен), би Манчестър Юнайтед два пъти, спечели Лига Европа и взе 26 от 30 възможни точки в Премиър Лийг. После се изпари без фанфари.
Животът в сянката на Везувий си има своите компенсации – например публика, която поставя футболния терен над неговата личност. “Мисля, че съм говорил повече за тактика за тези девет седмици, отколкото за девет години в Англия”, ми каза Бенитес миналата седмица. Непогрешимо е обаче усещането, че той би се насладил на възможност да покаже още един път способностите си пред британската публика. Неговите дъщери и жена още живеят в любимия си Мърсисайд. А и там би могъл да отговаря на мобилния си телефон. Да, той би приел отново копията и стрелите на мига.
Йън Хърбърт, “Индипендънт”