Владимир Кузюткин: Не видях добро отношение към женския волейбол в България
Руският специалист Владимир Кузюткин, който бе освободен наскоро от поста селекционер на женския национален отбор на България по волейбол, даде ексклузивно интервю за News7. Пред Петър Стоянов той сподели, че тимът е постигнал максимално добри резултати под негово ръководство. И също, че отговорните за волейбол хора в страната ни имат хладно отношение към женското направление в този спорт.
- Господин Кузюткин, с какви чувства напуснахте България?
- С най-добри чувства, защото аз останах много доволен от престоя си във вашата страна. Видях една нова България, чудесен отбор, добри помощници и интелигентна публика. Затова няма никаква причина да съжалявам, че съм работил с националния отбор.- Доволен ли сте от постигнатото?
- Чудесен въпрос. Аз мисля, че това беше един много успешен сезон за мен като треньор. Начело на националния отбор на България спечелих три от четирите турнира, в които участвахме. Спечелихме квалификацията за европейското първенство през 2015 г., извоювахме място във втора група на Гран при, както и триумфирахме на изключително престижния турнир за Купа "Елцин". Аз лично смятам, че 11-ото място на световното първенство не е провал. Това беше един нормален резултат за България. Нима може един такъв сезон да се счита за неудачен за един треньор? Аз съм много доволен от резултатите и затова съм благодарен най-много на момичетата, с които работих.- Постигнахте ли максималния резултат с отбора на България?
- Да, смятам, че това беше добро представяне. Може би на световното първенство имахме шанс да сме с две-три места по-напред. Знаете обаче, че един от най-важните ни състезатели в лицето на Ева Янева се контузи и не можа да участва на шампионата. Но независимо от всичко смятам, че 11-ото място не е провал. Аз смятам, че това е едно доста високо класиране за България. Направихме оптимален резултат.- Какви бяха отношенията ви с българската федерация по волейбол?
- Никакви. В самото начало на преговорите ми предложиха дългосрочен договор, но аз отказах. Затова постигнахме съгласие контрактът да е до края на световното първенство. Исках да мине шампионатът и след това да решим. По-нататък този въпрос не беше повдигнат отново – нито от федерацията, нито от моя страна. На момичетата винаги съм казвал, че това е последният ми турнир с тях. Затова и с волейболистките се разделихме с най-добри чувства и им пожелах успех. Самият отбор знаеше, че това е прощалното ни състезание заедно.- Получихте ли всичко, от което имахте нужда?
- Аз получих най-важното – удоволствие от работата си като треньор на този отбор. И съм благодарен за съвместната ни работа.- Имаше ли натиск върху вас да викате определени състезателки?
- Никой не се е опитвал да ми влияе в решенията и състава определях аз. В тази връзка допуснах някои грешки. В националния отбор на България бяха повикани най-добрите, с които волейболът разполагаше в този момент. Нито федерацията, нито някой друг се е опитвал да ми оказва натиск върху избора ми на състезателки. Мога да кажа, че 99% от волейболистките заслужиха доверието ми.- Каква беше обстановката, климатът в отбора?
- Смятам, че беше прекрасен. За това говорят и резултатите. Едва ли щяхме да спечелим три турнира, ако климатът в тима беше лош. Смятам, че момичетата се отнесоха с отговорност към работата си. И така се изкачихме с 14 места напред в световната ранглиста.- Разочарован ли сте от нещо и ако да, от какво?
- Не съм разочарован от нищо. С момичетата се разделихме приятелски още след последния мач на първенството. А с федерацията раздялата беше културна и интелигентна, да го кажа с малко хумористично. Нито ми казаха "благодаря", нито "довиждане". По английски маниер(смее се)
.- Вие самият намерихте ли грешки в своята работа?
- Мога да кажа, че допуснах една основна грешки. Тя беше, че за световното първенство взех като разпределител Лора Китипова, а не повиках Петя Баракова. За мен последната е по-перспективна като състезател. Но това не повлия на крайния резултат. Имам известни забележки към организацията на щаба към националния отбор. Едни идваха, други си отиваха, имаше голямо текучество. След два-три месеца работа в България аз осъзнах, че не бива да продължавам договора си, дори да ми предложат, тъй като отношението на много от заинтересованите лица към женския волейбол в България е доста хладно. И да се работи в такива условия не е интересно.- Кои са тези заинтересовани лица?
- От които зависи развитието на волейбола в България. Това е всичко, което бих искал да кажа по темата. ВИДЕО - ТУК!!!