Стан Вавринка: Да, Роджър, аз все още те обичам!

Количеството шампанско изпито в съблекалнята на отборът на Швейцария веднага след спечелването на „Купа Дейвис”  не е известно, но очевидно не бе малко предвид развеселения вид , в които с най-малко половин часово закъснение  швейцарците се появиха за интервюто на шампионите.

Ето какво споделиха членовете на състава на Швейцария с капитан Северин Люти (Роджър Федерер, Стан Вавринка, Марко Киудинели, Михаел Ламер) пред микрофона на Sportal.bg и други медии, след като в неделя спечелиха Купа Дейвис:

- Роджър, Колко далечна ви се струваше спечелването на „Купа Дейвис” преди седмица, когато контузия в гърба ви попречи да изиграете финалния мач срещу Джокович в Лондон? В каква степен победата на Швейцария в Лил бе отборна?

- Роджър Федерер: Добър въпрос.

- Стан Вавринка: Добър въпрос. Роджър, въпроса беше зададен към теб, така че ти трябва да отговориш на него.

- Роджър Федерер: Знам (смее се). Чисто и просто, ние в момента се чувстваме толкова щастливи, че не мислим за това чия е заслугата за победата. От мачбола насам не сме спряли да се радваме на победата. Всички заедно.

- Стан Вавринка: Точно така, да.

- Роджър Федерер: Стан е този, който ни постави в тази изгодна за нас позиция в неделя. Ти го направи, Стан (усмихва се Федерер).  Беше дълга и не лесна седмица, но и една от най-прекрасните за нас като отбор изобщо. Между тежките мачове и тренировки си прекарвахме времето доста  добре заедно. Всички в отбора положиха неимоверен труд.  Голяма част от нас са в отбора на Швейцария за „Дейвис къп” от  десетина години, някои и по-дълго, така че се познаваме много добре.  Сега отново ще повторя, че сме много щастливи, че успяхме да постигнем тази победа, която е наша обща, на всички в отбора. Не знам дали някога ще мога да се отблагодаря достъчно на Стан за това, че върна вярата в силите ми, че мога да се справя с контузията и да изляза на корта този уикенд. Същото се отнася и за Северин. Момчета, преживях този финал благодарение на вас.

- Стан, какво беше усещането да наблюдаваш мача на Роджър от скамейката извън корта?

- Стан Вавринка: Беше прекрасно. Всички са наясно колко приятно е да гледаш как играе един толкова велик тенисист, какъвто е Роджър и още по-приятно е, когато можеш да го наблюдаваш да играе тенис на талкова високо ниво. Да, Роджър, аз все още те обичам (смее се)!  Не гледах началото на мача на корта, гледах го в съблекалнята, защото трябваше да съм готов за игра в случай, че се наложи. Бях готов да изляза на корта след Роджър. С Миши (Михаел Ламер), които в момента е доста настинал, направихме чудесна зазгрявка. Но нека бъда сериозен, Роджър беше наистина много добър. Резултатът от срещата с Ришар Гаске го показва. Роджър просто смачка Ришар. Чувството от случилото се на корта за нас швейцарците беше прекрасно. Победата е щастие за всички в отбора ни и всички ние сега се наслаждаваме на момента.

- Роджър, очевидно за теб мача срещу Ришар Гаске завърши много емоционално. Беше облян в сълзи. Можеш ли да опишеш каква е разликата на емоционално ниво между спечелването на „Купа Дейвис”, купа от Големия шлем и олимпийска титла?

- Роджър Федерер: Чувството е различно , но в крайна сметка всяка победа в тениса при решителни мачове е продружена с огромно количество приятни емоции. Човек се чувства ужасно щастлив и облекчен. Най-после може да си поеме спокойно въздух. Нашият отбор искаше да спечели „Купа Дейвис” толкова много и това желание придоби огромни размери, след като в събота след мача на двойки, поведохме с 2:1. Все повече се доближавахме до крайната победа и вече почти докосвахме купата в мечтите си. А днес виждайки, че в един момент и Стан се появи на корта ми стана ясно, че всички в отбора са повярвали, че аз ще победя. Усещах подкрепата на целия ни отбор и това ми даде импулс да натисна съперника си още по-силно.  Това със сигурност е един от мачовете, който бе от най-емоционално заредените в моята кариера. А и феновете по трибуните. Колко пъти в кариерата си един тенисист може да играе пред толкова многобройна публика (27 448 души).  И накрая ще кажа, че ми беше много приятно да се радвам на победата не сам, а заедно със съотборниците си. Това е по-силно чувство от същото при индивидуалните победи в тениса. То може да се съпостави само с едно олимпийско злато.  Благодаря на съотборниците си за сърцатата подкрепа и затова, че така неистово крещяха в ушите ми. Беше много забавно, наистина.

- Роджър, имал ли си и други подобни ситуации в кариерата си досега, когато за толкова кратък период (една седмица) си се намирал между невъзможността да играеш поради контузия и това да спечелиш турнир няколко дни по-късно?

- Роджър Федерер: Да, бил съм в подобни ситуации и преди, но не чак такива, че да се наложи да откажа да играя финал на турнир. Това ми се случва за първи път и не се преживява лесно. Миналата неделя в Лондон бях изключително разочарован, че нямаше какво да се направи и аз нямаше как да изляза на корта. Още събота вечерта предусещах, че няма да мога да играя следващия ден.  През 2003 и 2012 година съм играл в невъзможно за повечето хора състояние. Така съм печелил два пъти титлата от „Уимбълдън” през двете споменати от мен години при положение, че съм мислил, че няма да мога да завърша мача и ще трябва да се откажа преди края му. Това, че съм бил в подобна ситуация и преди ми помогна по-лесно  да намеря отговора на въпроса как да направя възможно участието си във финала за „КУпа Дейвис”  този уикенд.

- Рождър, би ли споделил какво количество работа са свършили за теб медицинските лица във Лил през последната седмица? Точно преди седмица, когато отказа да играеш финала в Лондон, мислеше ли, че следващия уикенд ще си в състояние да изиграеш три мача в три последователни дни?

- Роджър Федерер: Обсъждахме много какви са възможностите за уикенда в Лил и затова кои варианти няма да навредят на здравето ми до такава степен, че да провалят следващия ми сезон. Тялото ми имаше нужда от време, за да се възстанови, така че ние наблегнахме на това. В понеделник и вторник смятах, че няма начин да играя три мача във финала за „Дейвис къп”, но след мача в петък вече знаех, че мога да изиграя още два мача на пълни обороти. Срещу Гаел Монфис в петък играх със страх контузията ми да не се усложни и болките да се завърнат. Всеки знае какво е, когато се завърнеш на корта след контузия и трепериш от страх дали тялото ти ще издържи на натоварването или няма да се прекърши, особено в случай, че не си имал време да тренираш и да навлезеш в ритъм преди това.

- Роджър, бих искала да знам какво означава за теб спечелването на купа Дейвис в личен аспект и какво означава тази титла за отбора на Швейцария и държавата ти?

- Роджър Федерер: Атмосферата на стадион „Пиер Мороа” беше невероятна.  Финалът на „Купа Дейвис” бе един истински празник на тениса. Мисля, че днес е един специален ден за спорта в Швейцария. Ние сме малка държава и като такава не печелим големи спортни състезания всяка седмица, така че от тази гледна точка, това за нас е един голям ден. Надявам се успехът ни тук да донесе дивиденти за развитието на спорта в Швейцария като цяло. Това, че в случая моят спорт прославя името на страната ми по света е чудесно, но дори и да беше друг спорта, важното е това да вдъхновява младото поколение да се занимава със спорт и бизнеса да инвестира повече в спорта. Мисля, че ние  - отборът на Швейцария за „Купа Дейвис” притежаваме страхотен отборен дух, което хората сигурно виждат и което, надявам се, буди възхищение у тях.  Примерът ни е важен.  На мен лично, както се вижда и с просто око, титлата, която спечелихме в Лил ми донесе огромна радост, защото аз играя вече повече от 15 години за отбора на Швейцария.  Щастието със сигурност е изписано на лицето ми в момента.  Но тази титла е за всички нас. Исках да я спечеля не само заради себе си, а и Северин Люти и Стан Вавринка, за тези от отбора ни, които не получиха възможността да играят, но също допринесоха за успеха ни и всички останали зад кулисите, които работиха за нас. Тази титла е за всички нас, момчета. Прекарахме си чудесно тези дни, но това не е края. До края на деня има още много часове, а и нощта е дълга, така че партито продължава (Роджър се усмихва и следват серия от шегички между съотборниците плюс  много смях). (Със сигурност в нощта срещу понеделник са се излели още много бутилки шампанско...)

- Сега, когато мачовете вече са зад гърба ви и няма нужда да пазите в тайна нищо, бихте ли ми казали колко бутилки шампанско изпихте до момента (въпросът е към целия отбор)?

-          Стан Вавринка: Все още сме на вода, но има време тази вечер. Мисля, че организаторите са сложили бутилките шампанско предварително в съблекалнята на французите и после са забравили да ги пренесат в нашата съблекалня (смее се).

-          Роджър и Стан, знам, че е малко рано да говорим за планове за следващата година, но какви са шансовете вие двамата да играете срещу  Белгия в първия кръг на световната  „Дейвис къп” група?

- Роджър Федерер: Стан, ти отговори, че френския ти е по добър от моя.

- Стан Вавринка: Да, аз говоря френски по-добре, но съм пиян (смее се). В проценти мисля, че шансът тази вечер да се пие алкохол е голям.  Това е много добър въпрос, но мисля, че сега не е момента да бъде зададен. Току що спечелихме „Дейвис къп”. Години се борим за това и затова за нас в момента е по-важно да отпразнуваме подобаващо победата, отколкото да правим планове за следващата година.

- Сред френските колеги журналисти само двама смятаха, че Франция ще спечели.

- Стан Вавринка: Кои са изключенията (усмихва се)?

- Имахте ли усещането, че хората по трибуните на стадион „Пиер Мороа” са на ваша страна? Бяха ли и те джентълмени, каквито сте вие на корта? На мен ми направи впечатление, че на моменти освиркваха Федерер, може би от разочарование, че Франция няма как да вземе победата.  Цонга пък по рано се оплака, че не усещал подкрепата на публиката. Ние журналистите, които седяхме толкова близо до корта бяхме направо с проглушени уши от повтарящото се по време на целия мач „Allez les Bleus!”.

- Стан Вавринка: Не, нямахме усещането, че са на наша страна, но имахме подкрепата и на част от френските фенове и това е, защото Роджър Федерер е част от нашия отбор. А всички обичат Роджър. На всички им е приятно да го гледат как играе. Той е велик играч. Всички го уважават, затова и дори по време на отборните надпревари, каквато е тази за „Дейвис къп”, публиката е наполовина поне на наша страна. Но ние не се фокусираме върху това, а върху подготовката си за мачовете. Имахме проблеми цялата седмица и сме щастливи, че успяхме да ги решим и спечелим.

- Стан, вие сте определен за „Човек на годината” в Швейцария. Постигате успех във всяко едно начинание тази година, как го правите?

- Стан Вавринка: Не, не постигнах успех във всичко. Но да бъда честен, тази година за мен е изключителна.  Мечтая за „Купа Дейвис” от много години. В продължение на няколко години заедно с Северин, Роджър, Миши и Марко, както и останалите от екипа ни, даваме всичко от себе си, за да спечелим този трофей. Тази година беше перфектната. Започнахме много добре срещу Сърбия и приключихме още по добре срещу Франция тук в Лил на финала на „Купа Дейвис”. Щастливи сме. Това е.

- Роджър, бихте ли направили някакво сравнение, паралел между спечелването на първата ви титла за Големия шлем и тази тук в Лил?

- Роджър Федерер: Трудно е да направя паралел или сравнение между тези две титли. Когато спечелих „Уимбълдън”, това беше истински шок за мен, нещо неочаквано. „Дейвис къп” е нещо, което знаех, че е възможно да бъде спечелено в определен етап от моята кариера. Разбира се, усещах огромния натиск от страна на феновете и всички други това да се случи. Но като изживяване спечелването на първата ми титла за Големия шлем и тази за „Купа Дейвис” са съвсем различни. Фактът, че не си сам на корта, променя всичко.

- Роджър, не докоснхте веднага трофея в Лил. Страх ли ви беше?

- Роджър Федерер: Трофеят беше за целият отбор, не само за мен. Е, аз съм част от него, пазбира се, но не смятам, че е важно в кои момент точно съм се докоснал до трофея, а повече, че с нещо съм допринесал за спечелването му.

- Стан Вавринка: По важното е , че по-рано казахме на французите да не го докосват (смее се).

- Стан, вие казахте, че френските играчи говорят прекалено много за титлата от „Купа Дейвис”. Според вас, французите не се ли бяха пренавили малко преди двобоя за титлата с вас този уикенд?

- Стан Вавринка: Всеки е свободен да подхожда към срещите за „Купа Дейвис” както си иска. Те приказваха повече от нас преди мачовете. Накрая ние говорихме с ракетатана корта. Това е. Ние бяхме по-добрият отбор този уикенд. Видяхте как разни коментари и публикации свързани с мен и Роджър, зад гърба на Роджър, можеха да преобърнат каруцата и нашият отбор да се срине, но това за щастие не се случи, а точно обратното. Ние запазихме самообладание и се подготвихме добре за това, което ни очакваше на корта. Сега сме горди с постигнатото.

Фани Богданова, специално за Sportal

.bg

от Лил, Франция