Пламен Константинов: Все още вярвам в българския отбор
Пламен Константинов е много добре познато име в света на волейбола. Бившият играч днес е треньор на клубен и национален отбор (б.а. съответно Губерния Нижни Новгород и мъжкия национален отбор на България). Като играч Константинов беше забележителен със своя темперамент и желание за победа. Същото може да се каже и сега, когато е треньор, но от друга страна, Пламен изглежда е малко по по-спокоен. Какво е да бъдеш треньор в днешно време и стресиращо ли е, възможно ли е за Пламен да стане тийм мениджър един ден и какво мисли той за българския волейбол като цяло, прочетете в следващото интервюто:
- Последният път, когото говорихме все още играеше волейбол. Колко сте се променили от тогава?
- Има няколко неща, които са се променили в мен. Определено натрупах повече опит, но също така съм по-спокоен като човек. Като играч винаги бях малко с "гореща кръв", но това беше моя стил волейбол. Винаги съм вярвал, че никога не може да играеш волейбол без да показваш емоциите си, тъй като има твърде много неща наоколо, за да си мълчиш по време на мача. Винаги съм се радвал на битката. Може би за някои хора, когато ме гледаха по това време, си мислеха, че съм много нервен и темпераментен по време на мач, но това е така само докато играя.- Ники Иванов (б.а. бивш играч на мъжкия национален отбор на България) ми каза веднъж, че когато ти реши да приключиш кариерата си, те вижда като мениджър на националния отбор, защото това е най-добрия пост за теб. Не е бил съвсем прав ...
- Може би е прав. Не съм го пробвал, така че всичко, което може да се каже в момента е, че на първо място ще се опитам да бъда успешен треньор и, ако не стане, може да смятам това като втори вариант за бъдещето ми.- Защо казваш това?
- За да бъда честен, се чудех прекалено много. Може би, защото съм играл в много клубове в Европа и съм виждал много различни начини за това как клубове работят по принцип. Сигурен съм, че това е работа, която определено мога да върша, но единственият проблем е, че да бъда мениджър няма да ми носи никакво вълнение, няма да има адреналин, а аз съм човек, който се нуждае от него, за да живея. Не ме разбирайте погрешно, треньорството носи много стрес и не е лесно, но определено е по-вълнуващо.- За това ли избра да бъдеш треньор? Заради адреналина?
- Исках да опитам. Когато играех все още, за да бъда честен, никога не съм мислил, че мога да работя като треньор. Но след като опитах, реших, че това е нещото, което искам да направя. Не ми носи удовлетворение всеки ден, защото, както вече казах не е лесно, но вярвам, че в края на сезона, годината или проекта, ще се чувствам добре заради самия себе си. Какво е важно за всеки треньор? Не е важно това, което прави всеки ден, а да постигне целта си или, ако може да я постигне. Когато видиш младите играчи, с които работите, да израстват и да стават все по-важни за всеки отбор, за който играят, ти носи удовлетворение. Към това се стремя.- Защо мислеше да включиш мениджърът на националния отбор Владимир Николов в състава за световното първенство?
- Първо пред всичко, имахме огромни проблеми с диагоналите. Данаил Милушев се възстановяваше от контузия в глезена си и никой не знае колко дълго ще остане на тренировка. Мислехме да върнем Боян Йорданов в отбора за турнира, но решихме да го изпрати на Италия при един от най-добрите професори, за да се уверим, че ще бъде в състояние да играе, защото има проблеми с рамото. Докторът ни каза, че няма начин той да може да играе и се нуждае от операция, иначе в противен случай ще влоши контузията си. Тези проблеми ни поставиха в положение да няма втори диагонал на Цветан Соколов. Затова се опитах да включат Владо Николов в отбора. За наше щастие Милушев се възстанови и можа да дойде с нас в Полша.- Защо Владо не се върна като мениджър на отбора?
- Защото той все още е активен играч и беше работил с българския отбор през цялото лято. Безсмислено беше да го вземем в Полша, след като вече е започнал подготовка с нас, защото той както казваме беше "загрял". Нямаше смисъл за за него да спира отново и да губи форма, за да бъде мениджър за 3 седмици в Полша преди да се върне към отбора си Лион и да поднови тренировки. Нямаше смисъл. За него и за клуба му определено беше по-добре, че той можеше да продължи подготовката си, а не да губи 3 седмици с националния отбор без възможност да тренира.- Отношенията ви по-добре ли са сега? Никога не е било тайна, че двамата никога не сте били приятели.
- Професионалисти сме и никога не сме имали никакви проблеми да играем заедно. И двамата се уважаваме взаимно и когато става дума за работа, оставяме всички проблеми настрана. Винаги съм знаел, колко ценен е като играч за отбора е бил той и той винаги е знаел какво аз мога да допринеса за отбора. И двамата се уважаваме и никога не сме имали никакви проблеми на игрището. Няма да лъжа и да кажа, че сме големи приятели извън залата. Но това, което е важно и си струва да споменем е, че медиите преувеличиха историята за мен и него прекалено много. От мухата направиха слон.- Нека да се върнем към теб. Каква е разликата в емоциите ти, които чувствал сега и когато беше играч?
- Най-трудното нещо за мен като треньор е, че не мога да показвам емоциите си както преди, когато играех. Те остават вътре в мен и понякога е много трудно да се справя с тях. Спомням си, когато бях ядосан показвах всичките си емоции в играта, винаги това ми помагаше много. Но не мога да го направя вече.- Как се справяш тогава?
- Не ми плащат достатъчно, за да успявам да се справям. Волейболните треньорите не получават достатъчно пари, за да се справят с всички ситуации, с които трябва да се справят. Ако получавате по 1 милиона евро годишно, след това може би ще може да се справяте.- Искате да кажете, че повече пари помагат за намаляване на стреса ли
- Не, това няма да помогне за всичко, но поне знаеш за какво работиш. Не казвам, че не се изкарват добри пари, но познавам много големи треньори, които работят за нищо. Ако можете да си представите най-известните имена в волейбола да работят за 1000-2000 евро на месец, как може да очаквате от тях да са в състояние да се справят със стреса, който получават. Това не е честно.- И така, какъв е вашия метод за намаляване на стреса с изключение на добрите пари?
- Трябва да се научиш как да го правиш. Аз все още опитвам всичко възможно, за да намеря начин. Знаеш, че съм човек, който не обича да губи. Може би другите хора не обръщат прекалено много внимание на загубите, но аз го правя и винаги искам отбора ми да играе по най-добрия начин, който може. Когато не можем да го намерим и явно играем лошо, след мача остава горчивото в мен. Понякога може би не го показвам, но то се натрупва вътре в мен и това е, което води до стрес.- Не ти помогна за нивото на стрес и това, че беше в българския национален отбор в по средата на голяма криза.
- Не успях да помогна на всички и това е вярно, но реших да приема това предизвикателство. Никой не очакваше оставката на Плачи. Говорих с него много пъти през лятото и винаги съм го поддържал. Наистина исках той да остане до световното първенство и завърши най-малко годината. Ситуацията беше много спешна и намирането на нов треньор от друга страна, един месец преди световното първенство, треньор, който не познава играчите достатъчно добри, не беше добра идея.- Ти казваш, че винаги си го подкрепял Плачи, но доколкото знам проблемът е, че играчите не са го правили...
- Да, това беше проблемът. Това беше точно така и се почувства през юни след серията от лоши мачове в Световната лига и това е причината той да реши да напусне отбора преди края на Лигата. Разбирам го, защото и аз понякога съм чувствал, че не мога да продължа да работя, с отбора, с които работя, и не ми вярват. Работата е там, че българските играчи винаги уважават всеки треньор в началото. Така уважаваха и Плачи, но постепенно с течение на времето започват да проверяват доколко могат да си играят с вас. Ако в един момент да видят слабост във вас, ще ви поемат. Това е един вид игра.- Не мога да си представя, че ще направите крачка назад и някой да ви поеме...
- Можеш да бъдеш най-добрият, но ако не разполагаш с резултати, ти си никой. Всеки треньор зависи от резултатите си. Ще видим какво ще се случи в бъдеще. Всичко, което мога да кажа сега е, че по време на световното първенство в Полша направихме няколко добри крачки и очаквам с нетърпение да работя с момчетата и през следващата година.- Лично аз не съм съгласна със ситуацията, при която отборът решава с кой ще работи? Ти какво мислиш?
- За да бъда напълно честен с теб, ситуациите зависят за коя страна говориш. Ако сте в Полша, Русия и Бразилия, където има много играчи, които могат да се заменят и страхотна система за подготовка на бъдещите поколения да играят волейбол на най-високо ниво, това не е правилно. Когато можете да изберете 4-5 играчи за всеки пост, тогава треньорът е основният човек в отбора. В България всичко е различно, ние не разполагат с комфорта на голям състав. В момента има 15 играчи, които са готови да играят на високо ниво и нямаме никакви резерви. Не можем да си позволим да загубим играчи, защото те не искат да работят с конкретен треньор, защото тогава няма да има национален отбор.- Все още ли вярвате в български отбор?
- Може би съм мечтател, но аз вярвам в него. Вярвам, че нещата могат да се променят и тези момчета могат да станат много по-добри заедно. Вярвам, че можем да променим отбора ни. На световното първенство в Полша беше само началото на работата ми и видях някои положителни неща. Всичко, което можем да направим сега, е да бъдат по-търпеливи и да преразгледаме работата си за следващата година.- По време на световното първенство в Полша, Тодор Алексиев заяви, че липсата на резултати не е заради физическите качества, а заради начина, по който мислим.
- Това е абсолютно вярно. Не вярваме в работата с психолози. Вярваме, че проблемите трябва да бъдат решени от само себе си. Много важно е, че треньорът да бъде готов да помогне и в тази материя, което аз съм готов да опитам.- Но не се вижда, че броят на играчите готови да играят в националния отбор ще се увеличат през следващата година?
- Не мисля така. Не се страхувам да кажа, че българската лига е младежка лига. Аз и ти сме си говорили за това преди няколко години. Никога няма да се промени. Няма икономика в България. Няма маркетинг, няма спонсори, няма пари, няма спортни зали и няма фенове, които искат да плащат за билетите, за да гледат мачовете на клубовете. В момента има 4 или може би 5 клуба в цялата страна, които полагат някакви усилия, за да работят с млади играчи. Това е по-малко, отколкото един голям руски клуб. Волейболът е популярен в България, но понякога очакванията са по-високи, отколкото ние можем да постигнем с настоящата инфраструктура.- Изпращането на играчите в непрофесионални първенства не помага или пък помага?
- Не, не помага. Когато имаме един перспективен младеж, той се озовава в Азербайджан или Казахстан, защото българският клуб вземе много пари за него. Къде е логиката? Клубовете избират да пращат играчите си в тези страни, а не Италия или Франция, те винаги следват парите. Отиваме все по-близо до ситуацията, когато националния отбор, който имаме сега, ще остарее и няма да има кой да ги замени.- Знам, че си учил икономика, докато игра волейбол...
- Да, имам диплома по икономика. Имам бакалавърска степен от университет. Имах бизнес идея и исках да взема получа повече знания за това, но в рамките на няколко години нещата се промениха и не се интересувам от проекта. Щях да го направя, след като завърша да играя волейбол и никога не е имал нещо общо с волейбола. Анна Виецек, sportowefakty.plПревод: Павел Пенчев, Sportal.bg