Нещо се случи

Чели ли сте романа на Джоузеф Хелър със същото име? Действието в книгата се развива под формата на монолог от страна на главния герой Боб Слокъм, който прави нещо като потискаща равносметка на своя живот. Нещо се случи и с италианския клубен футбол. Нещо много сериозно и също потискащо. Поне за почитателите на калчото. Наскоро в един форум прочетох следното мнение на фен относно италианските тимове: "За умрелите или добро, или нищо". Е, футболът на Апенините не е престанал да съществува, но "безподобното калчо", както се казваше в рекламата по Ефир 2 преди много години, отдавна го няма. В рамките на 24 часа двата водещи отбора в Серия "А" - Рома и Ювентус, бяха шамаросани в Шампионската лига. "Джалоросите" от Вечния град имат по един филм за всеки ден от следващите седем дни - "Седем", "Седем години в Тибет", Седемте самураи", "Великолепната седморка", "Седморката на Блейк", Седем дни през май" и "Седмият син". Играчите на Руди Гарсия могат да отскочат и до Седемте рилски езера. На екскурзия просто. Това в кръга на шегата. Юве пък за пореден път ще се мъчи до последно в предварителните групи на най-комерсиалния клубен турнир. Вярно е, че Старата госпожа срещна голям малшанс в Пирея и може да се потърси елемент на случайност в гръцката победа, но как така една и съща случайност започна да се повтаря сезон след сезон? И как така половината национален отбор на Италия продължава да се мъчи срещу клубове от средна европейска класа? Просто жалкото на фона на предните 2-3 десетилетия ниво на италианското първенство лъсва с пълна сила в Европа. И докато "вълците" и "зебрите" падат по терените на ШЛ, клетите милански грандове Интер и Милан дори не участват, защото не могат да се доредят за билет за шоуто у дома. Южняшката искра на Наполи пък помръкна някъде в горещото лято в Билбао. Горя буйно, но кратко. Празните стадиони, някои от тях не са пипани от Италия'90, бавният футбол, симулациите, редовните разправии около съдиите, периодичните скандали и арести покрай черно тото, изоставането спрямо паричния ресурс на другите първенства от категория "топ", финансовата криза, налегнала италианската държава, корупцията, обхванала и по-ниските равнища на калчото, и др. са факторите, довели до упадъка на Серия "А". А навремето в този шампионат футболисти с главно "Ф" като Гулит, Папен и Бобан бяха резерви. Нищо чудно в бъдеще Италия да се прости и с третата си квота в Шампионската лига. Логиката води натам.