Юве ни донесе поредния рекорд: съдийски хеттрик
Това е то Юве на рекордите: вкара три нередовни гола, а поне по спомен на мъжа, пишещ тези редове, това никога не се бе случвало. Няма в аналите на историята друг способен на нещо подобно отбор. Това 3:2 срещу Рома е вече в миналото, ще се помни само хеттрикът на съдията Джузепе Роки, за да прави конкуренция на фамозния случай с отменения гол на Туроне (б.пр. – случаят е в пряк сблъсък между същите два клуба за титлата в сезон 1980/81 и помага на Ювентус да стане шампион).
Първата дузпа е фундаментална грешка, майката на всички бедствия, тъй като възпламенява мача. Точно тук Роки проиграва мача и своя авторитет. Няма дузпа по две причини: Майкон пипа с лакът извън наказателното поле и, преди всичко, го прави за самозащита. Двоен гаф.
Няма я и втората дузпа пак защото контактът Миралем Пянич – Пол Погба се случва на малко сантиметри извън пеналта. Този епизод служи да докаже, че арбитърът е вече изгубил целия си ореол. Благоразумието съветва да се покаже нов 11-метров наказателен удар само ако положението е достатъчно ясно. Във въпросния случай обаче го има и моментът с добавеното време над добавеното време – 26 секунди горница. Роки имаше правото да ги додаде, ала така увеличи и риска от хаос. Това и се получи.
Накрая иде ред и на решаващия гол: Артуро Видал е в положение на засада и влияе на играта, пречейки на вратаря Скорупски да види и следи ситуацията.
Толкова пъти сме поддържали тезата, че Роки е най-добрият ни съдия. Затова и сглупихме в сряда, когато той сбърка покъртително в мача от ШЛ Арсенал – Галатасарай, като не изгони Фелипе Мело за убийствено влизане срещу Алексис Санчес. Запитахме се дали е някакво недоглеждане от наша страна, или е показател за спадаща форма. На следващия ден му дадоха наряд за Юве – Рома, но оценката е все по-зловеща.
Макар първенството да е още само в 6-ия си кръг, то вече е омърсено. Битката между двата краля винаги е на кантар и ако за разкъсването на баланса са послужили три грешни съдийски решения в прекия двубой, всичко отива по дяволите.
А горчилката на Франческо Тоти е горчилка на един изключителен футболист, който винаги е живял с усещането, че не може да се бори на равна нога с конкурентите от Севера. Малко като изпитаното от всеки, тръгнал преди това да преследва върха – от Наполи през Фиорентина до Лацио. Защото след един мач от това ниво остават белези за бъдещето: Юве ще придобие предимство и смелост, а за съперниците остават горчивината и усещането за безсилие.
Тоти поне може да се утеши от мисълта, че неговата Рома е наистина силна. Този път, за да я надвие, Старата госпожа трябваше да счупи рекорд. Не, такъв рекорд никога не бяхме виждали.
Стефано Агрести, “Кориере дело Спорт”