Трафикът на деца във футбола
След като игра футбол на три различни континента, още преди да е стигнал до пълнолетие, Паскал Алима продължава да се бори да изпълни даденото обещание на смъртния одър на баща си: да стане професионален футболист. Юношеството на този 21-годишен камерунец не е минало на учебните банки, а на тренировъчните терени в Бразилия, Аржентина и Испания. Животът му останал в ръцете на един агент, който излъгал аржентински клуб, че родителите на играча са умрели. Далеч от големите стадиони, за които мечтае, Паскал се поддържа във форма с Канийяс – клуб от мадридския регион.
Международните трансфери на малолетни и непълнолетни, влезли във фокуса на световното внимание след тежкото наказание на Барселона от ФИФА, с право повишават стремежа към по-добро отношение от клубовете, които понякога са безотговорни към този важен въпрос. “Агентите предлагат многобройни малолетни и непълнолетни за проби на големите клубове. Ако в крайна сметка не предизвикат интерес, доста от малчуганите остават залостени в страната без билет за връщане”, обяснява Хавиер Родригес Тен, доктор по право и специалист в областта на спортното право.
Алима напуска едва 14-годишен страната си в посока Бразилия, за да тренира четири месеца в школата на Крузейро. Там се запознава с аржентински агент, който много скоро ще направлява спортните му съдбини. Връща се в Камерун и после прекарва Рождество Христово през 2008 г. в Буенос Айрес, докато завършва преминаването си в школата на Тигре. “Първият ти враг е езикът. Не разбирах треньорите, тъй че тичах подир съотборниците си, за да разбера как се прави упражнението”, разказва камерунецът.
Когато е изкарал почти една година в Аржентина, агентът му казва за интерес на Банфийлд, а единственото препятствие към сделката е достойнството на момчето. Агентът е заявил на клуба, че родителите на момчето са мъртви, а тяхното присъствие е задължително при подписване на договора. “Той поиска документ, удостоверяващ, че съм сирак. Майка ми се обади през сълзи, за да ми каже, че заради моето щастие ще го направи, но аз отказах. Винаги съм вярвал на шанса в живота.”
С наранена гордост, агентът поставя пред него договор и химикал на масата. “Заплашваше ме цялата вечер. Не разбирах испански, а той изискваше от мен да подпиша, иначе съм щял да се върна в Камерун до седмица.” Химикалът остава неизползван, заплахата бива изпълнена.
ФИФА отговори на проблема, забранявайки международните трансфери на непълнолетни футболисти с три изключения: родителите на играча да се преместят в страната по несвързани с футбола причини; трансферът да е между страни от ЕС или Европейската икономическа общност, и то ако играчът е между 16-18 години; играчът и вземащият го клуб да са отстоящи на не повече от 50 км от всяка страна на границата между двете държави. “Клубовете обжалват първото изключение. Те гледат на нещата така: “Няма да подписвам нищо, ще дойде тук и ще се възползвам от него”, обяснява Родригес Тен.
За да гарантира изпълнението на своите нормативни уредби, ФИФА създава през 2010 г. информационен сървър – Трансфер Мач Систъм (Transfer Match System, ТМС), в който и двата клуба са длъжни да попълнят серия данни: име на играча, ДНК, посредничещ агент, форма на плащане на транзакцията. Ако всичко съвпада, клубът трябва да представи серия документи, между които трудовия договор на родителите на непълнолетния или обяснение за промяната на адреса им.
ФИФА действа особено рестриктивно и анализира например дали новата работа на родителя е оправдана от образованието му. “Ако бащата е селянин в родната страна, а му предложат работа като административен началник в Германия, спират трансфера”, обяснява експертът по спортно право.
Федерацията от страната на купуващия клуб трябва да поиска сертификат за трансфер от другата от страната на продаващия, което е нещо повече от обичайна процедура. “Тези федерации често получават жалби от разделящия се с играча клуб, че без позволение е идвал скаут за него”, обяснява Родригес Тен. Веднъж дадено разрешението, федерацията получава зелена светлина да даде лиценз на играча.
Мохамед Шакар дори не стига до това да се събуе по шорти. Този мароканец, днес 24-годишен, напуска родината си на 17 в посока Испания, където разчита на това, че мениджър му е уредил проби в швейцарския Йънг Бойс. Там го очаква агент, който трябва да го съпроводи и, като част от веригата, иска компенсация. “Поиска ми още 200 евро, а аз не носех нищичко. Испанският агент ми каза по телефона: “Виж, искаш ли да си говорим сериозно? Трябва да платиш, в света на футбола никой дори не помръдва без пари”, така че останах да спя два дни на улицата.”
Мерките, целящи защита на местния футбол и избягване на лошите практики, създават вечен конфликт. “Защо не се позволяват трансфери на непълнолетни, когато в Испания образованието е по-добро? Срещал съм непълнолетни, живеещи в жалки условия в родната си страна, на които е отказана възможността за по-добър живот – твърди Маите Надал, адвокат специалист по спортно право и противник на забраните на ФИФА. – Защо да не могат да идват родителите да съпровождат непълнолетен по спортни причини? Ще живеят от доходите на непълнолетния, така е, но това е по-добро от положението в страната им.”
Нощите по канавките в Швейцария приключват мечтата на Шакар, който днес работи като пицар в Мадрид: “След като ти се случи всичко това, хвърляш кърпата. Ако дойде някой отбор за мен – добре; ако ли не, няма проблем.” Алима е движен от един импулс, който не му позволява да се откаже: “След цялата тази моя борба и всичко изживяно не мога да изгубя вярата си. Господ не забравя своите чада.”
ЛАБИРИНТЪТ НА ФЕДЕРАТИВНИТЕ ЛИЦЕНЗИ
Наказанието на Барселона да не извършва трансфери в два прозореца показа сложността на системата за даване на състезателни лицензи на непълнолетни чужденци в Испания. За да бъде взет такъв лиценз, Кралската испанска футболна федерация (КИФФ) изисква трансферната карта от произхождащата федерация след оторизация от ФИФА и използва системата ТМС, за да удостовери сделката.
Проблемът тук е, че футболистите са толкова млади, че участват генерално в състезания в автономните провинции, а за тях отговарят съответните местни федерации. На теория те трябва да изискат от националната тя на свой ред да поиска от ФИФА да потвърди дали става въпрос за изключение от забраната, а поради проблеми с капацитета това невинаги се случва. Така доста непълнолетни имигранти играят футбол в Испания.
Тамошният Закон за спорта изисква от автономните федерации – частни дружества с публична функция, да не поставят никакви пречки пред живеещите законно в страната чужденци, ако те искат да са част от системата. Затова не е лесно да се откаже лиценз, дори на онези с по-неясен статут – трябва много добре да се оправдае причината.
Фактът, че първите лицензи се получават от автономните федерации, усложнява всичко, защото няма пряка връзка между испанската (КИФФ) и идващите от други страни играчи. Ако например Барселона вземе непълнолетен футболист (освен ако не е национал на някое възрастово ниво), автономната федерация, в този случай каталанската, е тази, която трябва да започне процеса. Процес, завършващ в Комисията по статут на играчите на ФИФА, за да стане валиден трансферът.
Той приключва, когато федерацията в родината на футболиста прехвърли трансфера в испанската. Така автономната би била вече оторизирана да даде лиценза на местно ниво. Проблемът е, че това изисква време и има многобройни молби за лицензи от чужбина. Затова автономните федерации могат да картотекират футболисти, прескачайки целия този процес, за да постигнат повече гъвкавост и за да не изгуби клубът своя играч, или с цел да улеснят приспособяването на имигранта в страната. Не се прави със зла умисъл, дори самите те проверяват всички данни да са изпълнени, просто се прескача ФИФА.
Проблемът става явен само когато някой играч изпъкне. “Тъй като състезанията са провинциални, на никого не му пука дали едно момче от Сенегал играе в кадетски скромен тим. Когато обаче този тим громи всички, някой може да се подразни и да представи жалба”, обяснява Родригес Тен. ФИФА блокира през март м.г. картотеката на шестима играчи от долните възрастови нива на Барселона заради две анонимни жалби.
Докъде се простира отговорността на всеки един? Клубът трябва да знае, че изисква лиценз за чужденец, и трябва да представи серия документи, а ако не го стори, е в грешка дори ако все пак лицензът бъде даден. Ако клубът обаче докаже, че е действал добронамерено, отговорността пада върху федерацията.
Отговорността на испанската федерация, глобена от ФИФА с 500 000 швейцарски франка по случая “Барса”, е относителна. Федерациите, които са чисто и просто приемо-предаватели на документация, са отговорни за даването на състезателни лицензи, като изпълняват или не стъпките за процеса. Дори КИФФ да е действала без зла умисъл и дори ако е била неинформирана от автономната по въпроса, все пак е длъжна да съблюдава реда и да не допуска неуредици.
Може да се каже, че на ФИФА й е все едно как е структуриран испанският спорт и търси отговорност от КИФФ като единствен законен посредник за Испания за съблюдаване на нормите на световната футболна централа.
Луис Хавиер Гонсалес, “Ел Паис”