Ван Гаал не крие нищо от проблемите в Юнайтед
Вече в четвъртото си десетилетие като треньор, Луис ван Гаал е придобил репутация по цялата планета като избягващ дипломатичния тон за сметка на силни думи. Думи, използвани от него, както месарите използват сатъра: безцеремонно и директно.
Затова и може би не е изненадващо, че новият мениджър на Манчестър Юнайтед говори по такъв начин след поражението у дома от Суонзи на старта на първенството в Премиър Лийг. Нищо от тази му реч не би намерила място в раздел “Как да се обръщаме към медиите и феновете” в курса “Треньорство 101”.
Стандартната мъдрост подсказва да се акцентира върху позитивното след загуба: “Може и да паднахме, но не беше толкова зле, като сметнете А, Б и В.”. Не и при Ван Гаал. “Когато имаш време за подготовка и биеш непрекъснато, а после изгубиш първия си официален мач, няма как да е по-зле”, рече той.
Каквото и да става, трябва да подчертаеш факта, че все още има доста самоувереност да продължиш напред – от теб към играчите и обратното. “Това не е добре, защото изградихме голямо самочувствие в контролите и сега то ще се разбие на парчета заради този резултат”, рече той.
И, разбира се, макар да се бориш отчаяно за нови попълнения, не излизаш да го признаваш публично, защото това отслабва преговорните ти позиции и подкопава усилията на настоящия ти екип. “Не подлежи на съмнение, че се нуждаем от защитници. Знаех, че ще трябва да пипам по състава преди мача”, рече той, запитан дали групата му е достатъчно добра да се бори за титлата.
Не се скри Ван Гаал и зад извинения и оправдаващи фактори, а в известна степен можеше. Двама от титулярите му – Тайлър Блакет и Джеси Лингард, бяха младежи, правещи своя дебют в елита. Юнайтед имаше повече владение на топката и удари от Суонзи, а Уейн Рууни удари и греда.
(Това са от типа отбранителни аргументи, лесни за отбиване: изборът да заложи на младоците бе лично на мениджъра; повечето притежание на топката и удари, когато изоставаш в резултата като фаворит са нещо нормално; и, разбира се, гредата не е част от вратата. И все пак чувате тези оправдания от загубили мениджъри през цялото време.)
Късането с обичайното е част от типичния модус операнди на Ван Гаал от дълги години. По-изненадващо бе решението му да играе с трима централни защитници – поне по време на подготовката и в първите 45 минути срещу Суонзи, докато не го промени, защото не работеше.
Има доста преходи в тактическите системи във футбола и от 1950-те години повечето включват защитна четворка. Изключенията бяха схемите с либеро зад двама покривачи и тройката в зонова защита.
Част от идеята зад избор на защитно трио, освен увеличаването на бройката в жизненоважна област на терена, е възможността на бековете да играят по-високо в противниковата половина и тогава неслучайно се наричат бекове крила. Макар тази система да има някакво завръщане в някои лиги, нейният апогей бе през 1990-те години. Нейната привлекателност произтича от факта, че в зависимост от наличните играчи и инструктажа тя може да бъде или много дефанзивна, или хиперофанзивна.
В по-голямата част от кариерата си Ван Гаал предлагаше своя версия на 4-3-3, доста по-традиционна формация, а като селекционер на Холандия заложи преди Мондиал 2014 на защитна тройка не заради някакво идеологическо убеждение, а защото усети, че тимът му не е достатъчно добър в отбрана. В типичен свой стил той не прошепна посланието, а си го каза направо.
Любопитното е, че пренесе тази си концепция и в Юнайтед. За начало, той очевидно не бе свръхпривързан към идеята още при “лалетата”, което бе видно при използването на куп системи по време на световното първенство, често в рамките на един мач. (Което същевременно е знак за тактически мъдър треньор и тактически умни играчи.)
Защитата с трио е напълно различна задача от тази с четворка. Изисква различни типове движения и прочити на ситуациите, както и различен вид синхрон между колегите в отбраната. Защитните тройки са изключителна рядкост в Англия. Повечето играчи на Юнайтед не бяха работили в тази система преди идването на Ван Гаал и на практика се обучават от нулата. Работата е там, че за разлика от холандските си колеги, повечето играчи в Англия не са свикнали да прекарват огромната част от тренировките в тактическа работа.
Има обаче и един друг фундаментален фактор, правещ избора на Ван Гаал забележителен. При цялото говорене за тактики и схеми, футболът все още се играе от 11 мъже и, общо взето, трябва да направиш така, че 11-те ти най-добри да са на терена. Защитно трио може и да е смислено, ако си благословен с трима изключителни централни бранители и си по-слаб в други зони. Положението в Юнайтед обаче изглежда напълно противоположното.
След напускането на ветераните Рио Фърдинанд и Неманя Видич има само трима опитни централни защитници в състава: Джони Еванс (неналичен в събота), Фил Джоунс и Крис Смолинг. Пък Джоунс и Смолинг прекараха доста време като бекове в предходните сезони. В течение на даден сезон един разчитащ на трио отзад отбор би искал да притежава поне петима централни бранители заради контузии или наказания, а за да стигне до тази бройка, Ван Гаал трябва да се уповава на неопитни младежи като Блакет и Майкъл Кийн.
Така че, ако иска пълен набор варианти за тази зона, ще трябва да купи един или повече централни защитници преди затварянето на трансферния прозорец. Това не е много възможно, а и повдига въпроса защо клубът изчака толкова дълго, преди да адресира тази очевидна нужда при залагането на подобна схема.
Дали това е пореден случай на типичното мислене извън рамката от един треньор, който се бори с всеобщата мъдрост във всяко отношение – от тактиката му до коментарите му след мач? Поне така изглежда. Все пак, 35 години на повече успехи от провали дават на Ван Гаал политическия капитал да върши нещата по своя начин. Дори и да е трудно за мнозина да разбират.
Габриеле Маркоти, “Уол Стрийт Джърнъл”