Премиър Лийг 2014/15 превю: Челси
Този сезон Жозе Моуриньо няма извинения. През миналия можеше с право да твърди, че клубът му е в преход, макар че непрестанните му изявления за невъзможност на Челси да спечели титлата бяха зле преценени – все пак, всеки друг отбор в Премиър Лийг също изглеждаше неспособен.
Когато “сините” сгазиха Тотнъм с 4:0 в началото на март, застанаха начело в класирането 9 кръга преди края и имаха контрол върху битката за титлата. Изпускането й след загуби от Астън Вила, Съндърланд и Кристъл Палас (и равенство у дома с Норич) представи Моуриньо не (съвсем) като специалист по провалите, но поне леко неадекватен. Трети пореден сезон без трофеи за него ще подсили истинността на скандиранията, че той вече не е специален. Може обаче именно Моуриньо да е този, който триумфира в края на сезона, защото се възползва отлично от лятото, запълвайки повечето дупки в състава си от миналия сезон.
Португалецът винаги е градил отборите си около желязно ядро и подсилването му започна през януари с преглъщането на гордостта и връщането на Неманя Матич. Сърбинът моментално даде на Челси доминиращо присъствие в средата на терена, липсвало след напускането на Михаел Балак, залеза на Майкъл Есиен и тежката контузия на Марко ван Хинкел. С наличието на Матич от самото начало на сезона, с идването на Сеск Фабрегас и завръщането на впечатлилия в лятната подготовка Ван Хинкел не би трябвало да има и следа от дупката в сърцето на полузащитата от миналия сезон.Ще е особено интересно да видим какво точно значи пристигането на Фабрегас. На моменти предния сезон Челси игра най-атрактивно с трима зад самотния нападател, ала все оставаше усещането, че подобна мярка е срещу природата на мениджъра, тъй че идването на бившия капитан на Арсенал може да ознаменува завръщане на преди предпочитаната схема 4-3-3. Трио в центъра от, да речем, Матич, Оскар и Фабрегас може да осигури преимущество в средата на терена срещу повечето съперници.
Казвайки това обаче, със сигурност тревогата за Моуриньо бе повече от показания характер, а не от системата. Повечето от младите офанзивни халфове страдаха от непостоянство, като Оскар се изгуби към края на сезона, а Еден Азар, макар и понякога изумителен, не можеше да играе решаваща роля толкова колкото се чакаше от него. Имаше непрестанно появяваща се мекост у Челси, която ще да е вбесила неспособния да предотврати спадовете Моуриньо. Ако неговият мениджмънт сработи според очакванията, Оскар и Азар заедно с Андре Шюрле, Вилиан, Рамирес и Мохамед Салах би трябвало до един да станат по-добри играчи сега.
Най-големият проблем миналия сезон бе, разбира се, липсата на смъртоносен голаджия. Моуриньо не съумя да стимулира подобрение от Фернандо Торес, Самуел Ето’о и Демба Ба, което заедно с понякога негативната избрана тактика обяснява защо не бе вкаран гол от тима в 21% от мачовете му в ПЛ. Мениджърът е длъжен да стори така, че вложението от 32 млн. паунда в Диего Коща да сработи. На пръв поглед испанският национал изглежда от типа централни нападатели, които Моуриньо обожава – острие, способно да служи и като таран, същински убиец.
Дидие Дрогба бе привлечен обратно да осигури менторство от първа ръка за новия стрелец. Моуриньо явно смята Ромелу Лукаку за твърде мекушав за вкуса си и огромната получена трансферна сума прави продажбата в Евертън логична. Ако обаче до края на август не бъде доведен нов нападател, Челси ще е тревожно зависим от Коща, както бе Уест Хам от Анди Каръл. Испанският национал трябва да започне устремно и да избягва контузиите.Докато Коща е очевидно жизненоважен, има нужда за Моуриньо също да обгрижи съзидателността в своя състав, тъй като нападателите не бяха единствената причина “сините” често да се спъват в дълбоко защитаващи се съперници. Никой няма по-добър рекорд от Челси срещу отборите от горната половина на таблицата миналия сезон, ала цели шест записаха повече точки срещу опоненти от долната част на класирането, като лондончани взеха едва 13 от 20-те мача.
Ако тимът измисли как да вкарва повече голове, титлата може да е на една ръка разстояние, тъй като не се вижда причина да не е с най-добрата защита. Завръщането към топформа на Джон Тери бе един от големите плюсове на миналия сезон и Моуриньо несъмнено ще се надява бившият капитан на Англия да може да удължи стабилното си партньорство с Гари Кейхил. Ако обаче годинките най-сетне натежат на Тери, има предостатъчно варианти, включително Бранислав Иванович или обещаващите младоци Томаш Калаш, Курт Зума и Кенет Ормеру. Двата бека също изглеждат сигурни, като безупречният отляво миналия сезон Сесар Аспиликуета може да се премести на другия фланг, за да отвори място за новия Филипе Луиш.
Що се отнася до това кой да играе зад тях, Моуриньо трябва да избира между двама от най-добрите вратари на света. Петер Чех се доказа като една от най-добрите покупки в ерата “Абрамович” и стори малко, за да подскаже, че се нуждае от спешна замяна. И все пак блясъкът на младия Тибо Куртоа значи, че Моуриньо има право да се отнесе към Чех като към Икер Касийяс, макар и по начин, който да не зарази съблекалнята с вируса на недоволството. Ваденето от титулярите на когото и да е от двамата изглежда грешно, ала все пак в известен смисъл това е решение, което мениджърът може само да вземе като правилно, защото резултатът е винаги наличие на отличен вратар в рамката.Ако Моуриньо започне отново да се връща към темата за малкото конче и този сезон, ще трябва да го е изрекъл със задника си.
Пол Дойл, “Гардиън”