Пикантен супервратар и Бразилия без половин отбор

Лютата чушка е за силните. А с мексиканската не можеш се заиграва. Изгаря те, изпотява те. Затова и трябва да я вкусваш полека, със спокойствие. Спокойствие, което липсваше на Бразилия на втория й мач на световното първенство.

Мексиканците бяха голям залък за преглъщане, най-вече заради отличното боравене с топката и великата игра на Гийермо Очоа – вратар със златни ръце, автор на поне четири грандиозни спасявания.

Бразилия се разкри, посягаше твърде жадно към каничката. Спъна се, счупи съда на парченца, всичко се разпиля по земята. Негативните мисли обаче са малко предвид водачеството в групата. На теория равенството повече дава поуки отколкото разстройва. Нужно е да се потърсят нови решения, трябва да се вдъхне живот на средната линия. След доста време тимът на Сколари отново се върна към старите си привички.

Освен че съперникът бе добър, Бразилия почувства силно отсъствието на поне половината от отбора си. Контузен, Хълк не бе в игра. Други пък останаха незабелязани на терена: такива са случаите на Рамиреш, Паулиньо, Фред, Бернард, Жо, Луиж Густаво... това като обобщение. Топката изглеждаше квадратна.

Нищо не изглеждаше наред. Неймар имаше проблясъци, но не успяваше да отиграва на ниво с постоянство поради липсата на своите съотборници. Марсело бе един от малцината, опитали да направят нещо по-различно. Звънна на мача, телефонът звъня ли, звъня... и никой не вдигна.

Въпреки представянето по-ниско от посредствеността и пламенното равенство, не е дошъл моментът за баналните критики. Отборът не се представи на ниво. Но, както е и при ефекта от лютите чушки, това е симптом за случващото се. И това, което винаги ще се случва. Да ни сервират вече скаридите – ястие, обещаващо да е далеч по-вкусно.

Бернардо Помбо, “Глобо Ешпорте”