Как Мадрид плати прескъпо за уволнението на Дел Боске
Реал Мадрид приключи 12-годишно очакване за Десетата (Европейска купа) този сезон, ала човекът, спечелил му Деветата, а според мнозина би донесъл и доста по-рано la decima, е Висенте дел Боске.
След неговото уволнение на Мадрид бяха нужни шестима треньори и четири сезона, за да се спечели нещо по-различно от една Суперкупа на Испания. “Белите” прекараха седем години, без да успеят да преминат отвъд осминафинала на Шампионската лига.
Вестник “Индипендънт” представя любопитна извадка от книгата на известния футболен журналист и автор Греъм Хънтър, отнасяща се до раздялата между Дел Боске и Реал Мадрид.
“Когато Флорентино Перес спечели с огромно мнозинство президентските избори в клуба през 2000 година, новият управник неочаквано бе заседнал с някого, който вече бе легенда на “лос бланкос”, който току-що бе спечелил Осмата и който бе осигурен с нов договор. Двамата имаха само едно общо нещо помежду си: чувствата си към Реал Мадрид. В политическо, философско, стратегическо, спортно и чисто човешко отношение те бяха на различни полюси.
Неудобната истина за Перес бе, че докато саламантинецът не спира да печели трофеи, не може да бъде уволнен. И все пак разделението нарасна. Миналото на Дел Боске като организатор на работнически синдикат стоеше в краен противовес на политиката на Перес. Фернандо Йеро стана говорителят на висок глас от страна на футболистите, често в опозиция на президента.
Стийв МакМанаман: “Последният мач от сезон 2002/03 бе последната капка, преляла чашата. Имаше вътрешни скандали и когато клубът ни нареди да отидем до катедралата и кметството по настояване на Градския съвет, а после бе отказано позволение да се спази традицията да се окачи шал на фонтана “Сибелес”, съблекалнята реши, че всичко е приключило. Имахме среща между играчите до около 3 часа през нощта. После, около 6 часа, се върна предишното положение. Това бе бурен и променлив период.”
Ситуацията отвори вратата за управителния съвет едновременно да уволни най-добрия лидер на терена и най-успешния треньор на отбора от зенита на Пушкаш, Хенто и Ди Стефано. Следващата вечер съпругата на Дел Боске – Трини, го докара на “Сантиаго Бернабеу”, за се срещне той, или поне тя така си мислеше, с президента за подновяване на договора. На половината път натам мобилният телефон прозвънял. Отсреща бил Йеро. Той се обадил, за да съобщи, че е изритан от клуба.“Внимавай, шефе – казал сърцатият капитан на треньора си. – Подозирам, че след няколко минути ще вървиш по същия път като мен.”
Трини била потресена като останалите мадридисти, когато Дел Боске се върнал в колата, след като му било казано, че е извън борда въпреки седемте спечелени трофея за три и половина сезона.
Висенте дел Боске (през 2003 г.): “Подозирах, че това може би предстои, и си тръгвам горд от работата ни, от победите ни и с ясното съзнание, че не съм извършил никакъв грях.”
Хорхе Валдано (спортен директор, 2003 г.): “Просто казахме на играчите: “Висенте няма да продължи”. Зная, че това е решение, което удря през лицето човека от улицата и момчетата в съблекалнята, ала тези, които управляват един клуб, трябва да го управляват.”
Флорентино Перес (2003 г.): “Реал Мадрид се нуждае от някого, работещ с малко по-съвременен тренировъчен учебник.”
Стийв МакМанаман днес е изпълнен с угризения за това съдбоносно решение: “Ако онази група на Дел Боске, щаба му, Йеро, Клод Макелеле и Фернандо Мориентес, които също не биваше да бъдат изритвани от Перес, бе останала заедно, щеше да спечели още и още купи. Упадъкът започна веднага след тези раздели и стигна толкова далеч, че размерът му бе невероятен. Трябва да има статуи на Дел Боске във всеки испански град заради постигнатото от него за цяла Испания, но най-вече заради постигнатото в Мадрид.”Греъм Хънтър