Ни Пеп, ни Моу: Мадрид срещу Атлети
Какъв финал само ни се даде! За първи път два отбора от един и същ град, че и за капак в столицата на съседната страна, още с отзвук в този турнир – ехото на онази велика Бенфика. Атлетико Мадрид завърши композицията на този идеален финал с един мач висш пилотаж, с нов показ на качествата, извели го до тук: солидарна и подредена игра, мигове на вдъхновение, голям вратар, добре предначертан план и всички под знамето на една идея. А при това и в усложнен от първия гол на Фернандо Торес мач. Точно той, макар че се въздържа от отпразнуването му. Само в такива съвсем крайни случаи напълно разбирам непразнуването на гол.Така че на Атлети му дойде ред да изкачи планината. Изоставаше в общия резултат, срещата се развиваше точно по желания от Жозе Моуриньо начин. Атлетико обаче притежава вяра и игра за преодоляване и на най-трудните ситуации.
Иначе казано: ни Пеп, ни Моу. Прекарахме три години в нашия испански футбол може би в прекалено (аз включително) обръщане на внимание на личностите на тези двама мъже. Полуфиналите ги оставиха на заден план заради естествената сила на испанската Лига (която довечера ще даде трети от общо четирите финалиста в европейските клубни турнири – Валенсия или Севиля) и заради добрата работа на Карло Анчелоти и Диего Симеоне, издържали съответните изпитания.
Мадридски финал, голям финал. И двата отбора са там по заслуги, дори и с блясък, печелейки полуфиналните си реванши на чужд терен. Срещу Пеп и срещу Моу. Това са Мадрид и Атлетико. Те са там – на върха. Срещата е в Лисабон, в събота 24 май.Алфредо Реланьо, “АС”