Продължението при Валверде е по-добро от оригинала

Ернесто Валверде потърси вдъхновение у Вито Корлеоне. Юни 2013 г. в бароковия дворец Ибагайне с неговата широка входна порта, тъмни стени с дървени плоскости и футболни произведения на изкуството: човекът, когото наричат Txingurri (Мравката) правеше нещо, за което бе чакал почти десетилетие. Правеше и нещо, което ти казват никога да не правиш. Той се завръщаше. Докато седеше пред пресата в Билбао, новият треньор на Атлетик, който е и бивш, призна: “Продълженията никога не са добри.” Последва пауза и нова добавка: “Е, с изключение на “Кръстникът 2”.

Е, съвсем вярно. И ако “Кръстникът 2” бе добър, “Завръщането на Мравката” е велик. През август стената зад вратата ще бъде махната и новият “Сан Мамес” ще бъде завършен. Преди първия мач там пред 53 000 зрители към химна на Атлетик с неговите “израства от народа”, “дънер на стария дъб” и дългото провлачено “Атлееееееееееетик” ще се прибави и друг химн, по-познат, с “die meisten”, “die besten” и “les grande equipеs”. Или   , за да го кажем по друг начин, “та ра раааам, The Champions!”.

В неделя вечер Атлетик Билбао би Севиля с 3:1 на “Сан Мамес”. Икер Муниаин го нарече “гигантска стъпка”. Това бе едва втората загуба на Севиля в последните 11 кръга, а тук баските бяха били Барселона и завършили наравно с Реал Мадрид, като след този успех се нуждаят от само една победа в оставащите три кръга, за да си гарантират последната квота за Шампионската лига.

Още от деня на напускането си през 2005 г. наставникът искаше да се завърне, ала досега моментът и обстоятелствата все не бяха най-подходящите. Бивш играч на Алавес, Еспаньол, Барселона, Атлетик и Майорка, който бе работел под ръководството на Хавиер Клементе и Йохан Кройф, първата му треньорска работа бе в Б-отбора на Атлетик, когото изведе до 4-тото място в Сегунда Б през 2002/03. Последваха две години в първия тим с 5-о и после 9-о място и загуба с дузпи от Бетис на полуфинал за Купата на краля.

Но не всичко бе наред. Привлеклият го президент Хавиер Уриа почина и спечелилият изборите през 2004 г. искаше да остави своя собствена диря със свои собствени хора. Фернандо Ламикиц предпочиташе президентът да е в главната роля и отношенията им изстинаха.

Валверде не бе запален от идеята да се търси класиране в евротурнирите през купа Интертото, а Ламикиц – да. Ламикиц искаше за треньор Хосе Луис Мендилибар и когато на Валверде бе направена оферта за нов договор, тя бе на практика покана за напускане. Треньор, дошъл от Б-отбора, с една от най-ниските заплати в дивизията, получи предложение за орязване на парите. Валверде напусна, макар да нямаше закъде. Мендилибар изкара девет седмици. След него дойде Клементе, после Феликс Сариугарте и Хосе Мануел Еснал “Мане”. Четирима треньори за две години.

Валверде изведе Еспаньол до финал за Купата на УЕФА, а после Олимпиакос до три шампионски титли. Настоящият треньор на пирейци Мичел го казва съвсем просто: “Ернесто е божество тук.” Миналия сезон пое Валенсия в 14-ия кръг и я издигна от 12-о до 5-о място, ала нямаше намерение да остава след края на сезона. Атлетик го бе потърсил.

Барселона също го бе потърсила. Дважди. Техническият секретар Андони Субисарета, отговорен за назначението на Валверде при “лъвовете”, бе говорил с него, преди да се спре на Тито Виланова след оставката на Джосеп Гуардиола, а после му дойде на акъла и когато покойният Тито бе принуден да се откаже миналото лято. Дотогава обаче Валверде вече се бе съгласил да се върне в Атлетик.

Когато Йосу Урутиа се кандидатира за президент на клуба през 2011 г., искаше Валверде да е неговият треньор, но за последния това да се присъедини към кандидатура, която може и да не спечели, бе рисково. Тогава идеята на Урутиа бе да доведе Марсело Биелса за един сезон, преди да се обърне към Валверде: Биелса бе подсказал, че ще напусне идното лято, ала след края на сезона, при достигнатите финали за Купата на краля и Купата на УЕФА и скандиранията на феновете да остане, той реши да остане. Така Валверде и Урутиа трябваше да почакат още една година. Сега най-после обстоятелствата и моментът бяха идеални.

Междувременно работата на Биелса бе изключителна, дори най-големите му критици го признаха, и съвпадаше с подхода на Валверде, давайки му основа, върху която да надгражда. Той също изисква интензитет – нещо, което бе в негова вреда във Виляреал, единствения клуб, където не му се получи – и натиска отборите си да пресират високо съперниците, изисква атакуваща, енергична, интензивна игра и доминация.

С бързо изкарване на топката на фланговете, никой тим в страната не е вкарал повече голове с глава или удари във вратата с глава, никой не е и центрирал повече. И все пак само четири отбора са с повече време на владение на топката, като не става въпрос за безцелни дълги топки: това са центрирания, изпълнени със съвършенство. Победата в неделя вечер над Севиля бе пример: бързина, пробивност, непоколебимост. Първият гол бе късметлийски, втория бе блестящ от Муниаин, а третият бе чудесен с глава от Андер Ерера. Вторият и третият дойдоха от центрирания отдясно от Андони Ираола.

Ираола невинаги е играл там. Този сезон в някои случаи Валверде пускаше като десен бек Оскар де Маркос – крилото, за което Муниаин навремето се пошегува в интервю късно след полунощ, че “ако отидете сега на тренировъчното игрище, ще го откриете да навърта обиколки по една проста причина: скорост и издръжливост”. Този интензитет е нещо познато: Де Маркос бе фаворит и на Биелса, като изпусна едва шест шампионатни мача в предните два сезона, макар да играеше по-напред.

Има и други примери по отношение на твърдост, отдаденост и професионализъм. Това е забравено вече, но по време на първия си престой в Билбао, Валверде остави извън състава за четири мача Фран Йесте и Асиер дел Орно заради небезизвестна парти вечер, а този път играчите си плащат за закъснения за тренировка и отпуснати представяния.

Валверде обаче, признават те, е искрен и честен с тях. Чувстват го и като справедлив, като човек със собствени решения, продиктувани от желанието да печели. Ираола е един от само двамата останали футболисти от първия му период, играч, комуто даде дебют и когото някои смятат за негов “син”, ала бе оставян извън титулярите в 9 мача в лигата. И не получи обяснение.

Бенят Ечебериа бе най-важният трансфер на баските това лято срещу 10 млн. евро – огромна сума за клуба, но започна в едва 11 срещи. На неговата позиция Микел Рико бе истинско откритие. Точно както, преди контузията си, бе великолепен и Карлос Гурпеги като централен защитник. Емерик Лапорт бе изключителен. А по-рано през сезона имаше съмнения къде ще се впише в тима Андер Ерера (бе титуляр само веднъж през ноември); сега той е неоспорим и играе блестящо.

Един пример: разборите на Валверде са детайлни, видеоанализите му – задълбочени, но не се усещат като pesado, като тегло, както преди. И как иначе, след като видеосесия с Биелса можеше да значи прекарване на три часа в гледане на целия мач със спиране и пускане наново, с пауза и превъртане назад, с показване с лазерна писалка и разпити на играчите в какво са сбъркали? Ако всичко е относително, сега всичко се чувства леко. Усилие и трудоспособност без усещането за налагане.

След две години играчите на Атлетик бяха достигнали точка на крайно физическо и емоционално изцеждане. Запитан дали Биелса е наистина толкова луд, колкото изглежда, Муниаин отвърна: “Не, по-луд е.” Биелса отместваше поглед настрана, когато се разминаваше с футболистите си, без дори да им каже “buenos días”; изглеждаше без капка желание да гради отношения с когото и да било. Неговата твърда решимост можеше да е, честно казано, леко странна. Изискванията му станаха задушаващи, психическият стрес – труден за издържане. Най-вече, играчите му се възхищаваха, ала накрая им дойде просто твърде много, особено в клуб, където един от тях признава, че напрежението може да е непоносимо.

Валверде се държи много по-добре с футболистите, общува с тях. Това е добре дошла промяна. Той е треньор, който винаги иска повече, но има и “лява ръка”, умение да завързва и изгражда връзки, да дава наставления по по-малко натоварващ начин. Завърна се той, завърнаха се и играчите; те бяха съживени. “Преди всичко бих посочил това, че е много нормален човек – казва Ерера за него. – До неотдавна е бил играч и знае нуждите ни много добре. Разбиращ е и ни говори много.” Муниаин добавя: “Изважда най-доброто от нас: кара ни да растем като колектив и до един сме много щастливи.”

Сид Лоу, “Гардиън”