Eврошампионът по щанги Ивайло Филев: Не изгубих вяра 4 години, че ще се върна
ТЕЛ АВИВ - Българите направиха удар на европейското, какъвто отдавна не се помни с наши щангисти - в един ден спечелиха злато и два бронзови медала. Новият шампион в кат. 62 кг се казва Ивайло Филев, трети остана Стоян Енев, а Мая Иванова взе бронз в кат. 53 кг. Най-щастлив, естествено, бе Филев, който се върна към големия спорт през 2013-а след 4-годишно изгнание. Той бе сред жертвите на грандиозния гаф преди олимпиадата Пекин 2008, когато с допинг изгърмяха всичките 11 национали при мъжете и жените. В първото си състезание миналата година Филев остана шести на европейското в кат. 69 кг. Веднага след шампионата в Албания треньорът Иван Иванов реши преминаването му в по-долната категория и ходът се оказа правилен.
- Тази титла компенсира ли онези 4 години извън спорта?
- Чувството, че се доказах отново, че пак се върнах в спорта, е страхотно. Много го желаех, а и досега нямах титла от европейско първенство. Тези 4 години извън щангите бяха много тежки, но аз не губех вяра, че пак ще изляза на подиума. За щастие го направих и дори вече съм шампион.- Какво ви мотивира отново да започнете от нулата?
- Това, че не можах да участвам на олимпиадата в Пекин, ме мотивира най-много. Извадиха ме от спорта в най-силните ми години и после много хора ме бяха отписали, защото вече съм на 27 г. и за нашия спорт не са малко. На такава възраст не всеки спортист се връща и продължава отново. Точно и затова се радвам много, че не само се върнах, а взех и титла.- Въпреки годините не може да не мислите за нова олимпиада - тази титла ще засили ли амбицията?
- Вече мисля състезание за състезание и не правя планове за по-дълго. Като дойде време за олимпиадата в Рио, ще мисля и за нея.- Парите каква роля играят в мотивацията ви?
- Честно казано, ако някой спортист каже, че парите не са важни, ще излъже. Ако един състезател не изкарва пари, той ще отиде да прави нещо друго.- Вие какво правихте през тези 4 г. извън щангите?
- Борих се с живота, работих различни неща, издържах се по някакъв начин и гледах да мине времето.- Но дочакахте този щастлив за вас ден...
- Да, той е един от най-щастливите в живота ми. По-щастлив е денят, в който станах трети на световното за мъже през 2007 г. Искам да благодаря на хората, които ме подкрепиха в трудните ми моменти - на моя треньор Алан Цагаев, на приятелката ми, на хората от федерацията и треньорите, които повярваха в мен, помогнаха ми и ме върнаха в отбора.Треньорът Иван Иванов: Видяхме истинските бойци
ТЕЛ АВИВ - "Очаквах медал в тази категория, но два - не съм, защото знам какво могат конкурентите - коментира треньорът Иван Иванов, който бе изгубил гласа си от викане, но бе на върха на емоциите след провала в първия ден на двамата наши. - Няколко щангисти бяха готови за титлата, но ние подходихме тактически много правилно. Филев е опитен състезател, независимо че му е едва второто състезание след дългото отсъствие. Той смени категорията, но се видя, че тук му е мястото.
Стоян за малко щеше да стане и втори, но и това е добре. В първата категория един колега от Молдова, ако не се лъжа, каза в залата за загрявка в един момент: "Мишките свършиха, сега започва битката за медалите..." За съжаление точно тогава бяха приключили и нашите двама. В тази категория обаче българите бяха истински бойци и затова успяха.
Миналата година бях много разочарован от Енев на европейското и дори го извадих от отбора после. Същото се случи и с Мая Иванова за световното в Полша, но виждате сега какво правят. И двамата са си взели поуки. Много са различни в сравнение с тогава. Енев е израснал и дано така да продължава. За Мая съм доволен от класирането, но тя имаше шанс да се бори поне за сребро. Просто не трябваше да бърза в третия опит на изхвърлянето, и ако го бе хванала, а тя може, тогава щяхме да предприемем друга тактика.
Остават ни още надежди за медали на това европейско, знам, че всички чакат от Иван Марков титла, но нека не предизвикваме съдбата. Има и такива хора, които не чакат медали, а провали. Вече видях във фейсбук колеги как се радват на класирането в първата категория, но нека и сега се радват..."
Антони Йорданов, "Труд"