Попето за футбола и живота
Авторитетното руско издание "Футбол" публикува обширно интервю с капитана на националния ни отбор Ивелин Попов, който е звезда на местния Кубан (Краснодар). Попето разказва интересни подробности за кариерата си до момента и живота си в Русия, а преди това в Турция, където играеше за Газаиантепспор. Разговорът между журналистите и Попов е проведен в Турция, където отборът бе на лагер преди подновяването на шампионата в Русия.Турция не е чужда за Вас страна, тук сте играли и живели две години. Нещо друго свързва ли Ви с нея?
Нямам някаква движима или недвижима собственост в Турция, но оставих много приятели, треньори, с които съм работил. Никога не пропускат да ме посетят, когато сме на подготовка тук. За мен в Турция също остават два изключително красиви града – Истанбул и Измир. Много ми харесва местността край Босфора. Когато ни се отдаде възможност, винаги идваме за 2-3 дни в Истанбул със съпругата ми. Близко е до София – на един час със самолет. Задължително 3-4 пъти в годината сме там.
Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ – срещу кой отбор се играе най-трудно като гост?
Най-трудният ми мач бе срещу Фенербахче през 2012 година. Загубихме с 0:1, като ни вкараха в 97-та минута. Имаше почти 50 000 хиляди фенове, огромна подкрепа – беше много трудно. Но най-хубави привърженици има Бешикташ. Те са най-шумните и поддържат отбора си от първата до последната минута. Въобще в Турция обожават футбола. Представете си, щом на тренировките на моя Газиантепспор идваха по 1000 души.
Гостоприемстово и футбола, с това ли ще запомните Турция?
Никога няма да забравя случката, която ми се случи в първите ми дни тук. Съпругата ми трябваше да пристигне и реших да отида и сам да я посрещна. Но тогава все още не се ориентирах добре в Турция. Затова дълго не можах да разбера как да стигна до аерогарата. Все пак намерих пътя и посрещнах съпругата ми. След това обаче един час търсих дома си. Изобщо – голямо приключение. Хубавото е, че приключи успешно.
Роден сте в София. Защо избрахте школата на Левски пред тази на ЦСКА?
Отначало играх за друг отбор в София – Септември. Когато станах на 12 години, от мен се поинтересуваха и Левски, и ЦСКА. Но с татко бяхме привърженици на Левски и затова отидох там. В детството ми много ходих на стадиона, при активните привърженици на Левски, с тях скачах и крещях. Но не станах фен. Тази привързаност беше в младостта ми, постепенно влязох в съзнателната си кариера.
Преди да попаднете в мъжкия футбол, сте били във Фейенорд. Как беше там?
Един от директорите на Фейенорд пристигна в България, за да ме гледа. Видя няколко мача и ме покани в Холандия. Там също се харесах на всички и ми предложиха да стана играч на Фейенорд. Но бях на 17 години и не можах да получа разрешение за работа. Потренирах 4 месеца с дублиращия отбор и се прибрах обратно в България. Първоначално в Берое, след това в Литекс. От Левски тогава не проявиха интерес към мен.
С кой тренирахте по това време във Фейенорд?
С Джонатан Де Гузман (б.р – сега в Суонзи), Саломон Калу и Данко Лазович. Проведох и няколко тренировки с Дирк Кайт. Това е най-големият професионалист, който някога съм виждал. След тренировка оставаше само той с вратаря и шутираше към вратата в продължение на половин-един час. Когато вратарят си тръгнеше, Дирк оставаше сам, но продължаваше да бие към празната врата. Тренираше много. За съжаление не успях да се засека с него в Турция.
В Литекс сте се засекли с Мартин Кушев?
В Литекс – не. Но го познавам от националния отбор, както и Георги Пеев и Захари Сираков. Те винаги са ме съветвали да отида да играя в Русия. Даже, когато бях в Турция, Пеев ми звънна и ми каза: „Ако ти се отдаде възможност да играеш в Русия, не я изпускай! Тук се играе хубав футбол, ще ти хареса!”
В България не сте имали добри отношения с Люпко Петрович. Що за човек е той, защо много хора не се изказват ласкаво за него?
Когато бях съвсем млад, и аз не се изказвах добре за него. Имаше случай, в който той ме остави на скамейката след 6 гола в 10 мача. А аз се бях помислил за велик футболист и естествено не разбирах защо не играя. Дадох интервю, в което се изказах лошо за Петрович. Гониха ме от тренировки, глобяваха ме. За какво? Например Люпко ми казва: „Бягай!”, а аз не бягам. Бях още дете. Но сега вече всичко е наред. Преди година се видях с Петрович в Анталия и се поздравихме. Благодарих му за всичко.
Руският футболист Константин Головской, който.....
Костя Головской? Познавам го добре, много силен футболист. Те дойдоха в България заедно с Радимов. Наистина, Радимов след това беше изгонен от отбора, но мисля че той беше силен футболист. А Костя сега играе в Казахстан.
Не сте много прав – той вече не играе. Миналата година приключи кариерата си в Казахстан. Той разказваше, че в България след голяма победа отборът е ходил на дискотека с треньорите и президента, и всички са танцували по масите.
Да, в България така е прието. Всички в Литекс обезателно ходехме на дискотека след хубави победи. Но без президента – той не си падаше по тези неща. А треньорите идваха, но не винаги.
Вие сте най-младият капитан в историята на националния отбор на България. Как Ви дадоха лентата?
Това стана през есента на 2010 година. Тогавашният ни треньор Лотар Матеус смени Мартин Петров и му каза да ми даде лентата. Лично! Това е историята. В младежкия национален отбор бях капитан, в Литекс също – три години. Между другото, Матеус също ме е глобявал в националния отбор. Например за закъснения – за закуска, за обяд. Но и на него искам също да кажа едно огромно „Благодаря”. Желая на Лотар успехи и да оглави някой добър отбор.
Разказвал ли е нещо за своята кариера?
Много сме го питали, с кого е играл, как е побеждавал. Матеус разказваше за всичко с удоволствие. Но подробности не помня, честно казано.
Пет години сте играли за Литекс, това е доста!
Имаше варианти да си тръгна. Бях на проби в английските Уест Бромич и Блекбърн. Но не стана. Блекбърн искаха да ме привлекат, не се получи защото нямаха пари за мен. Пристигнах там на 30 август, малко преди да затвори трансферният прозорец. Те мислеха да продадат един от своите нападатели, а с получените пари да купят мен. Но не успяха да го продадат. След това предложиха да се върна обратно в Литекс, да играя там и отново да се върна за преговори. Аз отказах. Веднага ме потърсиха от Турция – Газиантепспор бил готов да плати добри пари за мен. На следващия ден се прибрах в България и направо на летището подписах договор с тях. Много исках трансфер, отдавна исках да сменя обстановката, да пробвам друг вид футбол. Плюс това в Турция ми предложиха заплата, четири пъти по-голяма от тази, която получавах в Литекс. Турското първенство пък бе съвсем друго ниво, съперниците бяха други. В първия ми сезон завършихме на четвърто място, а аз израснах много като футболист.
Не са ли те търсили от турските грандове?
От мен се интересуваха три или четири турски клуба, но заедно с това пристигна и предложението от Кубан. Бяхме на лагер в стая с Жидрунас Карчемарскас. Той игра в Динамо. Помните ли го?
Разбира се. Даже щях да Ви питам за него.
Да. Той вече четири и половина години е в Газиантепспор, капитан е. И така, стоим с него в стаята, телефона звъни – предложение от Кубан. Казват ми условията и просто питат: „Искаш или не искаш?” Аз веднага казах, че искам. Разказах на Жидрунас, той одобри решението ми. „Отивай – каза ми той – там футболът е хубав, на теб като техничен футболист ще ти хареса.”
Какво ти е разказвал за Динамо?
Казвал ми е, че в един момент е бил първи вратар, но не е успял да го запази. Дали е имало дрязги между португалци и руснаци? Не, нищо подобно не съм чувал от него. Той говори само хубави неща за Динамо. Че това е клуб с големи традиции и че в Русия е много уважаван отбор.
Какъв човек е Джибрил Сисе, с който успяхте да поиграете в Кубан?
Звезда. Той пристигна тук като на авантюра. Но е нормален човек, общуваше с всички, не го запомнихме с лошо.
Нападателят на Локомотив Москва Даме Ндойе веднъж на шега хвана за носа бившия Ви треньор Леонид Кучук. Представяте ли си тази гледка?
Кучук? За носа? Няма начин! Честно, не мога да си го представя. В Кубан никой не би си го позволил.
Ндойе не знае кой е Игор Акинфеев. Съдя по това, че на Вас са известни детайли от кариерата на Владислав Радимов. Сякаш знаете всичко.
Естествено, знам. Известно ми е дори това, че Акинфеев на 17 години е спасявал дузпи за ЦСКА. Аз живея с футбола и гледам много мачове.
Любим отбор?
Интер Милано. От 8-годишен съм им привърженик. Татко ми купи тяхна фланелка, но без име на нея. Сега вече имам шест или седем фланелки на футболисти на Интер – на Адриано, на Рекоба, на Матераци,на Милито, на Санети, на Станкович! Как се сдобих с тях – съотборникът ми в националния отбор Божинов като играеше в Италия ми ги носеше. Друг, който играеше в Партизан (б.р – Иван Иванов) също ми подари. В общи линии така ги събрах.
Имате ли съперник в Русия, с който обичате да играете най-много?
Не е един. Обичам да играя срещу именитите отбори – Зенит, ЦСКА, Спартак, Локомотив. Защото срещу тях има много пространства по терена, те много атакуват. А „малките” отбори играят основно в защита и срещу тях е тежко.
Капитан сте на националния отбор на България, не искате ли да сте и на Кубан?
Според мен, капитан на даден отбор трябва да бъде човек, който говори идеално местния език. Аз знам руски, но все още не толкова добре. Ето защо Саша Беленов е идеалният вариант за капитан на Кубан.
Ако един ден заиграете някъде в Европа, с какви три неща ще разкажете на журналистите за Русия?
Аз още дълго ще играя в Русия! А какво бих казал... Първо – хубав живот, второ – добър футбол, трето – хубави хора!
На много чужденци не им се нрави руския народ.
Когато пристигнеш в чужда страна, трябва да я опознаеш, да проникнеш в нея. Нужно е нетолкова да вземеш, а какво ще дадеш. Тогава хората в дадената страна ще те уважават и ще се отнасят към теб нормално.
Неотдавна беше зимната олимпиада в Сочи. Гледахте ли я?
Гледах я заради нашата сноубордистка Александра Жекова. Тя е много добра спортистка, бореше се за медал, но за съжаление не успя да го спечели. С момчетата от отбора гледахме на лагера хокей на лед. Вярно, Русия загуби от Финландия, но на мен много ми хареса №71 от Вашия отбор. Как му беше името?
Ковалчук.
Точно така, Иля Ковалчук!
Вие самият, не сте ли пробвали хокей на лед?
Не! Моето хоби са картите. Ние си имаме много свои, български игри, но аз обичам да играя покер. Но само с реални съперници, с живи хора пред мен. Игрите онлайн на компютъра не ги харесвам. Аз съм длъжен да гледам своите съперници в очите.