Интервюто с Мхитарян: Не съм заместник на Гьотце

Хенрих Мхитарян бе най-скъпият трансфер в историята на Борусия (Дортмунд) с платените за него 28 млн. евро. Дойде миналото лято от Шахтьор (Донецк) и в момента е един от играчите в най-добра форма на “жълто-черните”.

-         Кога гледахте за първи път Реал Мадрид?

-         В най-добрата епоха на отбора, тази на Раул. После гледах и Зидан... Беше невероятен плеймейкър.

-         Вярно ли е, че Зизу е бил Ваш идол в детството?

-         Напълно вярно – от малък ми беше големият идол. Запленен бях от начина му на игра. Той беше извор на голямо вдъхновение за мен.

-         По какво се опитвахте да го имитирате?

-         Никога не съм се опитвал да копирам или имитирам стила му. Щастлив съм да бъда себе си...

-         Учил сте физическа култура и икономика, планирал сте и право. Говорите шест езика... Чувствате ли се малко странно в света на футбола? Какво бихте искал да правите, ако не бяхте футболист?

-         Не се смятам за уникален само защото говоря няколко езика. В нашия свят има мнозина интелигентни хора, гледащи отвъд най-близкото си обкръжение и мислещи задълбочено върху живота. Сигурен съм, че бих могъл да работя като адвокат. За мен това обаче не е най-важното, както не е най-важното и да стана най-големият футболист на света. Най-важното е да съм в мир със себе си. И работя по това... макар да звучи леко свръхсериозно.

-         Как се вписахте в играта на Борусия? Изглежда, че Ви се получава идеално, бързи са и краката, и главата Ви...

-         Трябваше ми малко време да свикна с начина на игра на Борусия и в Бундеслигата. Изиграх някои много добри мачове и после други не толкова добри. Зная, че мога да играя още по-добре.

-         Трудно ли Ви бе да дойдете със съзнанието, че задачата Ви е да накарате хората да забравят Марио Гьотце?

-         Марио е фантастичен играч, но същевременно много различен от мен. Не виждам тук хората да сравняват моята работа с неговата, а тукашните разбират много от футбол. Помогнаха ми да се приспособя и проявиха търпение към мен. Надявам се в дългосрочен план да се отплатя за това разбиране с голове и асистенции (б.и. – има 8 гола и 9 асистенции в 34 мача за първенство и в ШЛ). Борусия е фантастичен клуб, истинска мечта за мен. Трудно ще ви е да го повярвате, но когато бях 11-годишен и живеех в Армения, имах фланелка на отбора, произведена в Китай. И не го казвам само за добър имидж – показах снимките на пресдиректора на клуба преди няколко седмици. Може пък именно това да ми е предначертало съдбата... не вярвам в случайностите.

-         Какво помните от баща си? Гледал ли сте го в игра? (Б.и. – почива трагично едва 37-годишен от рак.)

-         Бях само на седем годинки, когато умря. Нямам спомен от него в игра, нито той е могъл да ме гледа, тъй като започнах след смъртта му. Казват ми, че е бил много бърз нападател и е бил хубав човек, много благороден. За нещастие почти нищо не помня от бащините му съвети, ала се надявам от небето да е горд с мен, с това, което правя.

-         Бяхте ли играл на “Бернабеу” преди сряда? Или поне бяхте ли го посещавал?

-         Не, сега ми беше за първи път. Имах голямо желание да пробвам обстановката на “Сантиаго Бернабеу”. Ние сме свикнали с невероятната атмосфера на “Сигнал Идуна Парк”, но бяхме изпълнени с голямо желание да сме на такъв легендарен стадион като този на Реал Мадрид, още повече на четвъртфинал в ШЛ. Такава възможност не ти се открива всеки ден.

-         Кой е най-добрият съвет, даван Ви от Юрген Клоп?

Марко Руис, “АС”