Епохалните треньори: Поетичният футбол на Меноти
Някои смятат Сесар Луис Меноти за създател на Футбола на левицата, все едно топката е с усет към идеологиите. Неговата фигура е отдалечена от всякакви политически вярвания, защото в основата си е фигура на философ, на бранител на атакуващата игра, на любител на спектакъла. “Голът трябва да бъде пас към мрежата”, казваше. Ел Флако, или Кльощавия, е аржентинският треньор, чиито идеи за футбола изпъкнаха най-силно; човекът, извел “ла албиселесте” до спечелването на първата й Световна купа.
“Родил съм се на футболно игрище”, обясняваше Меноти в едно интервю. Всъщност е роден в Росарио, през 1938 г., в дома на своите дядо и баба. Прекарва голяма част от своето детство в квартал Фишертон. На 18 години предприема приключението да играе футбол, без да оставя настрана интелектуалните си интереси. Взима диплом по химия, докато започва кариерата си като играч в Росарио Сентрал. После играе в Расинг, Бока Хуниорс, една година за Генералите от Ню Йорк, заедно с Пеле в Сантос, а през 1970 г. се оттегля в бразилския Жувентус.
Онзи нападател с умението да играе и като халф се нуждаеше от футбола, за да изрази себе си. Скоро се насочва към воденето на отбори, с онази пословична осанка на хърбав тип, който на почти всички свои снимки се вижда да пуши с неприкрито удоволствие. Треньор е на 13 различни отбора, ала постиженията му са в три: Уракан, аржентинския национален и Барселона.След като дебютира на пейката като помощник-треньор на Нюелс Олд Бойс, през 1972 г. е посетен лично от президента на Уракан, който се доверява на вижданията и думите на Меноти въпреки неговата неопитност. Печели шампионата Метрополитано с помощта на отличен състав с такива играчи като Бриндизи, Бабингтон, Басиле, Хаусман и Лароса.
Всички отбори на Меноти се характеризират с ясната визия, че футболът се играе с мисъл. Винаги! Той самият обобщава своето кредо така: “Един треньор ражда дадена идея, после трябва да убеди, че тя е тази, която ще му помогне в търсенето на ефикасност. След това трябва да открие у играча тази отдаденост, че когато дойдат трудните моменти, идеята да не бъде предавана.”
Смелостта на подхода му убеждава аржентинската футболна асоциация (АФА) да му довери руля на националния тим през 1974 година. С работата си Меноти прави същинска революция в структурите на футбола в родината си и превръща “ла албиселесте” в един едновременно естетичен и борчески отбор. Големият успех на неговия живот е спечелването на Мондиал 1978 на своя територия – турнир, послужил за лъскането на имиджа на диктаторския режим на Хорхе Видела.
Аржентина е световен шампион за първи път в своята история. Меноти изпълнява мисията си, ала с времето започва да се чувства употребен. “Бях използван. Възползването на властта от спорта е нещо старо колкото света. Никой не можеше и да си представи, че в същите онези часове на нашия успех се изхвърлят трупове в океана”, коментира Ел Флако в интервю за вестник “Кориере Дела Сера” на 18 юни 1978 година.
Победата на Мондиала обаче не идва по никой начин лесно. Местната преса така и не приема преди турнира, че един младеж на име Диего Марадона не е повикан, а Марио Кемпес е. Резултатите оправдават селекционера. Кемпес е звездата на шампионата и голмайстор с 6 гола, два от тях на финала с Холандия. Марадона използва нужното му време, за да се утвърди следващата година като голямото обещание на аржентинския футбол по време на спечелването на световното първенство за младежи до 20 години, пак под ръководството на Меноти.
Ел Флако подписва с Барселона през март 1983 г., за да замени уволнения Удо Латек. Каталунският клуб се вслушва в съветите на марковия си играч, по име Марадона, нуждаещ се от треньор, който да го оставя да прави каквото си иска и на терена, и извън него. Барса печели Купата на краля и Суперкупата (тогава се казва Купа на лигата). Следващия сезон е празен откъм трофеи и двамата аржентинци напускат клуба. Футболистът се насочва към Наполи, треньорът си взима две години почивка от терените.Също по това време се заражда съперничеството на Меноти с Карлос Билардо. Новият селекционер на Аржентина ходи до Барселона да разпитва за съвети човека, превърнал националния тим в световен шампион, но... “Смешно е: той идва, побърква ме от въпроси, излагам му нужните неща, а после си тръгва и прави всичко съвсем по обратния начин. Не нещо, всичко”, коментира възмутеният Меноти пред пресата в родината си.
Така започва войната между две разбирания на играта: техническия финес на поетите като Меноти срещу тактическото вглеждане до последния детайл на философите като Билардо.
Меноти става номад. Бяга от дългите договори и изкарва етапи в десетина различни отбора до оттеглянето си през 2010 година. Макар че е вън от всекидневната работа в областта на футбола, продължава да е един от най-авторитетните гласове, идеалният обект за даване на анализ. През 2011 година получава бъбречна инфекция, която почти му струва живота. И това обаче не може да го спре да изказва шумно авторитетното си мнение по футболните и не само футболни въпроси. Така е и до днес.
Анхел Лисерас, “Марка”