Крушата на Григор Димитров всъщност е кратунка
В неделя сутринта снимките на Григор Димитров с купата от турнира по тенис в Акапулко бяха вероятно най-постваното и харесвано нещо в българския фейсбук. Мнозина обаче си задаваха въпроса защо трофеят, очевидно изработен от злато и сребро, има формата на круша. Оказа се, че втората купа в кариерата на българския №1 в тениса не само че не е круша, ами има и много интересна история.
Всъщност трофеят представлява кратунка и носи непреводимото на български название гуахе. Една от разновидностите на това растение е изключително популярна в щата Гереро, където е Акапулко. Тази култура е толкова важна за доколониално Мексико, че на нея дори е кръстен цял щат в централноамериканската държава - Гуахака. Семената на гуахето съдържат много ценни вещества със специфични вкусови качества. Използват се за сосове и подправки, ценна е също така дървесината, а листата понякога се дават за храна на домашните животни. Но самият трофей е направен по подобие на друг вид гуахе, който изключително наподобява българските кратунки.
Интересно е, че тази купа се връчва на победителя още от първия турнир през 1993 г. Той се провежда в столицата Мексико Сити, а чак от 2001 г. се мести в Акапулко. Според мексиканците по света има много малко тенис състезания, на които купата не се е променяла.А само четири дни преди първия мач през 1993 г. още не се е знаело какво ще получи победителят. Мексиканските организатори купуват правата за надпреварата от Бразилия, защото АТП има строги правило колко турнира годишно може да има на територията на всеки континент.
"В четвъртъка преди началото на турнира ми се обади президентът на Банко ди Мехико Карлос Гомес и Гомес, за да ми каже, че все още нямаме купа", разказва тогавашният маркетинг директор на турнира Алехандро Орваниентос. "Помолих го да ме оставят да помисля няколко часа и до вечерта бях готов с план за действие", обяснява той.
Заедно с няколко колеги отива в централата на веригата бижутерийни магазини "Тане", най-голямата и авторитетна в страната. Там започват да гледат цялата колекция, докато не им дойде някаква идея. "Имахме едно изискване - трофеят да се хваща с две ръце.
По едно време някой се сети, че в тази жега ще е много важна издръжливостта на играчите, които ще трябва да пият много вода. И тъй като много ни се искаше трофеят да е свързан с мексиканските традиции, стигнахме до гуахето. По-точно някой си спомни как е гледал в музея кратунка, с която се носи вода, за да се запази студена и прясна. Спряхме се на това", спомня си Орваниентос.
През първата година купата е само сребърна, от втората нататък върху нея се появява златно изображение на топка за тенис.
Самият трофей, който е 30,5 см в диаметър и тежи 1,4 кг, не се подарява на победителя в турнира, освен ако не го е спечелил три пъти поред. Досега това са правили австриецът Томас Мустер, който печели първите четири издания, и испанецът Давид Ферер.
На еднократните шампиони обаче се връчва копие. То е по-малко - 18 см в диаметър и малко под 600 г. Той се изработва за 6 дни все така в работилниците на бижутерийната верига "Тане". Интересното е, че женският трофей, макар и по-малък, се прави за два пъти по-дълго време. Той представлява стилизирана топка за тенис.
"24 часа"