Стърлинг и Де Хеа илюстрират неадекватността на Ливърпул и Юнайтед

В средата на декември миналата година двамата излязоха в пряк дуел. Рахийм Стърлинг имаше за задача да води атаката на Ливърпул, а Давид де Хеа – да опази мрежата си чиста срещу преобразуваното острие в новата схема на Брендън Роджърс. И изумителният испански страж на вратата на Манчестър Юнайтед го стори. Не веднъж, не дваж, а три пъти отказа излезлия очи в очи с него Стърлинг, за го отчая и да осигури стратегически важната победа по пътя към Топ 4.

Днес, седмица преди края на сезона в Премиър Лийг, двамата са от една и съща страна на барикадата. И двамата искат да напуснат в търсене на по-добро лично бъдеще, а сагите около тях се превръщат в ПР-войни и оголват всички болни проблеми в управлението на двата най-големи английски клуба в историята.

Разбира се, двата гранда могат да се чувстват предадени. И с пълно право. Ливърпул превърна Стърлинг в постоянен английски национал и вероятно най-обещаващия футболист на страната изобщо, като дръзко го наложи още 17-годишен и му осигури статут на твърд титуляр в най-атрактивната лига на планетата, а сега му предлага над тройно увеличение на заплатата до 100 000 паунда седмично. Юнайтед пък гласува огромно доверие на Де Хеа, като първо плати огромна трансферна сума на Атлетико Мадрид за млад вратар с едва 18-месечен опит в елитния футбол, а после застана твърдо зад него след кошмарния му първи сезон.

Това обаче е едната страна на монетата. Другата е, че двата клуба показаха крайно непрофесионално отношение по редица управленски въпроси и в резултат има огромна вероятност след 1 септември да са без двамата най-добри футболисти от своите настоящи състави.

Стърлинг например можеше да получи настоящата си оферта за нов договор и да преговаря в прозореца между края на миналия сезон и заминаването за световното първенство в Бразилия. Съдейки от тогавашното еуфорично настроение на “Анфийлд” – висок полет почти до титлата, наличие на смъртоносните Луис Суарес и Даниел Стъридж, завръщане в Шампионската лига, младокът доста вероятно би приел и вече да е преподписал.

Несвършената навреме работа в съчетание с бързия разпад през есента обаче промениха тотално картината. Ливърпул е неадекватен, импотентен и безпътен управленски и на терена; не само се проваля в опитите си да привлича големи имена, а и не спира да губи малкото в своите редици; не печели трофеи, няма изгледи да се бори скоро за нищо значимо и (пак) няма да е в ШЛ. Обобщено, след миналогодишната приказка болезнено се върна в лоното на посредствеността, където и му беше мястото в последните шест години.

Стърлинг, когото Роджърс често мъчеше като ляв и десен бек за пълнене на дупки, вижда отблизо всичко това. Да, в голяма степен той действително е неблагодарен алчен хлапак, но хей – добре дошли в реалността на модерния футбол, където парите и блясъкът, а не любовта към играта и лоялността, са главният измерител на успеха!

Манчестър Юнайтед също не дава вид, въпреки огромните си богатства, че скоро ще се завърне на прежния си пиедестал. Причината е също толкова неадекватното управление като това на Ливърпул, а съответно остава жива заплахата в подобен стил да изпуска асовете си заради иначе малкото клубове на по-високо ниво – най-вече двата колоса на Примера.

Това е отлично олицетворено от казуса с Давид де Хеа. На “Олд Трафърд”, също като на “Анфийлд”, се улисаха и изпуснаха точния момент за преподписване на договора на испанеца преди две лета, когато той бе вече показал признаци, че ще се развитие до най-важната фигура на отбора.

Новата управа начело с изпълнителния директор Ед Уудуърд – заместник на свършилия отлична работа в славната ера Дейвид Гил, тогава бе твърде зает да се оправя с ефекта от оттеглянето на Алекс Фъргюсън, за да обърне внимание на въпроса с бъдещето на Де Хеа. Миналото лято пък усилията бяха хвърлени по многомилионните сделки за бляскави имена като Анхел ди Мария и Радамел Фалкао, когато бе ясно, че Реал Мадрид вече хвърля мрежите си около желания наследник на Икер Касийяс. Апропо, агентът на Ди Мария и Фалкао е този на Де Хеа – Жорже Мендеш, но това не бе използвано за задържането на вратаря.

Жегнатият по честта си Юнайтед, също като Ливърпул, поведе отчаяна ПР-офанзива срещу своя играч (в неделя бе използван Луис ван Гаал пред телевизионните камери за публично обявяване на търсенето на заместник) в опит или да натисне испанеца да преподпише, или поне да излезе от цялата объркана ситуация с чист образ.

И двата клуба обаче няма как да излязат чисти, защото всичко е вече твърде омацано. Ако се стигне до нови договори, играчите ще излязат победители с огромните си заплати и усиленото чувство за собствена тежест. Ако ли не, клубовете ще изгубят най-добрите си футболисти и най-вероятно няма да успеят да ги заместят адекватно, съдейки от богатата история на провалите на трансферния пазар на настоящите им ръководства.