Познайте кой (пак) печели от новия ТВ договор в Примера

Отрязана от новата сделка за телевизионните права в Примера, Асоциацията на испанските футболисти (АФЕ) демонстрира сила миналата седмица, когато някои от най-големите имена присъстваха на другарска среща, надскочила клубните разделения. Хора като Чави, Икер Касийяс, Андрес Иниеста, Серхио Рамос, Хуанфран и Дани Парехо се събраха под патронажа на 37-годишния президент на АФЕ Луис Рубиалес – нещо като шефа на подобната асоциация в Англия Гордън Тейлър, префасониран във Вин Дизел.

Споразумението за новия договор за разпределение на ТВ правата между президента на Професионалната футболна лига (ЛФП) Хавиер Тебас и правителството не предвиди и цент от тези 800 млн. евро годишен приход да се стича към АФЕ и, в наподобяваща на големия сблъсък между Тейлър и Ричард Скъдамор през 2001 г. ситуация, дойде заплахата от стачка. Тебас, чиято политическа история е свързана с крайно дясната Фаланга, хвърли един поглед към синдикалиста Рубиалес и неговите известни съчленове и каза, че тяхното събрание му напомняло на онези на войнстващите баски сепаратисти.

Това поведение ви казва всичко, което ви трябва да знаете по въпроса как управляващият елит гледа на всяко предизвикателство към неговата власт в испанския футбол. А когато стане дума за управляващия елит, на човек му стига да погледне само към голямата двойка – Реал Мадрид и Барселона. До края на тази седмица може да станем свидетели на първия в историята Класико финал в Шампионската лига, ала нищо не може да се сравни с техния последен безчестен ход за убиването на конкуренцията у дома.

Заглавията бяха доминирани от битките за власт вътре в Кралската испанска футболна асоциация (РФЕФ) и между АФЕ и ЛФП с реалната възможност да бъде отменен краят на вътрешния сезон и да не се проведе финалът за Купата на краля. Най-забележителното в тази сага е как Мадрид и Барселона тихомълком пак направиха така, че именно те да вземат лъвския пай от приходите от ТВ правата – този път със съучастието на правителството.

Новото споразумение за разпределение на постъпленията бе изготвено от Тебас (на снимката) – адвокат, пословичен в испанския футбол като специалист по дела за несъстоятелност. Той бе полезен съюзник на голямата двойка, докато тя бе поставена под натиск да поправи несправедливостта с огромното неравенство между техните ТВ приходи и онези на останалите клубове. Мадрид и Барса взеха по 140 млн. евро миналия сезон срещу 48 млн. за Валенсия, 42 млн. за Атлетико Мадрид и по 32 млн. за Севиля, Атлетик Билбао и Виляреал.

Предложението от Тебас, прието и утвърдено като закон на 30 април т.г., изглежда разумно. На пръв поглед. Половината от приходите за ЛФП се разпределят по равно между клубовете, 25% се дават въз основа на резултатите от последните пет години, а останалите 25% – според още нерешени фактори, сред които брой телевизионни излъчвания и приходи от входни такси за мачове. Тези фактори ще бъдат решени от, забележете, комитет под контрола на голямата двойка.

И все пак, предвид досега най-несправедливото разпределение на приходите от ТВ права всред петте топ европейски лиги, това изглежда като напредък, макар все още да е твърде далеч от Премиър Лийг. В английския елитен ешалон разликата между клуба с най-високи постъпления миналия сезон (Ливърпул) и третия в листата (Челси) бе само 3,4 млн. паунда. Ако формулата от ПЛ се прилагаше едно към едно в Примера, приходите на голямата двойка биха паднали до по 83 млн. евро, а тези на Атлетико например биха се покачили до 54 млн.

За съжаление на стоящите по-долу от хегемоните клубове като Атлетико, Валенсия, Севиля, Виляреал и Еспаньол, дяволът се крие в детайлите. В секцията с “преходните разпоредби” на плана “Тебас” идва истинският удар в слабините. Новата сделка влиза в сила в началото на сезон 2016/17, за да уважат клубовете важащите за идния сезон споразумения. Разковничето е там, че в първите шест години от влизането в сила на новия договор никой клуб няма да получава по-малко приходи от ТВ права отколкото в настоящия сезон 2014/15. А сетете се кои са единствените клубове, които биха могли да получават по-малко приходи...

Накратко, Мадрид и Барса няма да падат под своите по 140 млн. евро годишно до 2022 година, а междувременно кой ще плаща за техния недостиг според новите правила от 2016 г.? Единствено и само останалите клубове от Ла Лига. Неочакваният обрат в сърцевината на новия закон е там, че такива като Райо Валекано ще трябва да предадат порция от своя относително скромен, макар и повишен, приход, за да компенсират двата мастодонта.

Това вече не е само въпрос на споразумение между клубовете, а опаковано в законова рамка решение за, поне, следващите седем години. Разбира се, ако стойността на ТВ правата порасне в този период, както се очаква, горницата ще бъде разпределена според новата формула. Мадрид и Барса обаче не са сдали нищо от привилегиите си. Те ще продължават да получават много повече от своите съперници до 2022 г., докогато, не е трудно човек да си го представи, ще са измислили нов план.

Що се отнася до водения от Рубиалес (на снимката) синдикат на играчите АФЕ, той бе оставен на милостта на испанското Министерство на спорта, което се предвижда да получава само 0,5% от ТВ приходите и да ги разпределя между куп чакащи порцийка трохички от богаташката трапеза като треньорските съюзи, женския футбол и организации като АФЕ. На ЛФП и шефа й Тебас въобще и не им хрумна идеята да насочат директно част от приходите към представителния орган, защитаващ правата на онези, които всъщност играят играта на терена.

Въпреки всичко, изглежда, че лигата е подценила солидарността между най-великото поколение испански футболисти и колегите им професионалисти в Сегунда Б, Терсера и надолу по веригата. Образът на големите играчи на Мадрид и Барса рамо до рамо с техния млад синдикален лидер бе силен и въздействащ, а с подкрепа като тази човек би заложил на Рубиалес да получи търсения дял от Тебас и лигата.

Колко радикален обаче е готов да стане испанският футбол, когато става въпрос за получаване на справедлива порция от лъвския пай на голямата двойка? За пореден път двата гранда получават правото да дърпат огромни парчета от най-неравната футболна лига на света към себе си. Резултати като съботното 2:2 на Валенсия на гости на “Сантиаго Бернабеу” могат да станат само по-рядко срещани, докато Мадрид и Барса ще останат свободни да купуват най-добрите футболисти на света.

До края на тази седмица те могат да си осигурят блестящ Класико финал в ШЛ. Но каква цена трябваше да заплати останалата част от испанския футбол, за да стане това възможно...

Сам Уолъс, “Индипендънт”

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти