Как Еди Хау стана най-популярният мениджър в Англия
Точният момент, в който Еди Хау започна пътешествието си към това да стане едно от най-горещите мениджърски имена, е доста лесен за посочване, макар и роденият в Амършам специалист навремето да не го е съзнавал съвсем.
Хау, талантлив и хладнокръвен централен защитник с два мача за английския национален отбор за младежи до 21 години, точно бе станал първата покупка на Хари Реднап в Портсмут срещу 400 000 паунда, платени въз основа на вярата в бъдещото му развитие, когато нещата се обърнаха с главата надолу. Още в първия си мач за тима от “Фратън Парк” тогава 24-годишният бранител получи коленна контузия, която, пет години и много болка след това, го накараха да окачи обувките на пирона.
Именно жестоката съдба на Хау обаче се оказа неочакван помощник. Скъсената му кариера на играч го постави на пътя към днешното му място – на мениджър от Премиър Лийг с АФК Борнемут, когото превърна от борещ се за оцеляване в четвъртия ешалон отбор до новак в елитния.
ОТ РЪБА
Днес Борнемут е в рая, след като преди шест години стоеше на ръба от изчезването. В началото Хау бе играещ треньор до уволнението на мениджъра Кевин Бонд през септември 2008 г., ала се завърна само два месеца по-късно след уволнението и на заместника Джими Куин. През януари 2009 г. Хау бе официално назначен за бос на “черешите”, поемайки клуб на ръба от финансовото затриване.
Паричните проблеми доведоха до отнемане на 17 точки от актива през сезон 2008/09 и съответно после до колосална битка след изпадането от Лийг Уан (благодарение на отнемане на 10 точки зарад потъване до административно управление). Борнемут се гърчеше след две победи в последните си 11 мача, когато Хау дойде на поста, като бе се разминал с потенциален паричен допинг от голям мач в третия кръг за Купата на ФА заради загуба от Блайт Спартанс.
Макар да изгуби първите си два мача като временен мениджър, оставяйки отбора на 10 точки от спасителната зона на таблицата, Хау се зае да изкачва планината. И само как го стори! Последваха едва две поражения от следващите 13 срещи, с което “черешите” излязоха с 9 точки пред първия изпадащ Честър Сити. Следващия сезон изведе клуба от южния бряг до второто място и промоция от Лийг Ту, като отказа куп предложения да се изкачи по стълбицата на лигите.
ПРОБЛЕМИ НА “ТЪРФ МООР”
Толкова бързо му скочиха акциите обаче, че напускането изглеждаше неизбежно. И то се случи през януари 2011 г. заради тима от Чемпиъншип Бърнли. Неговите 21 месеца на “Търф Моор” все пак не се оказаха очакваното вълнуващо предизвикателство. Хау така и не успя да окаже някакво чувствително влияние върху клуба, макар да събра за девет месеца Чарли Остин, Дани Ингс, Сам Воукс, Кийран Трипиър и Бен Мий, и след куп лични проблеми, най-вече смъртта на майка си, потърси завръщане у дома. “Бих се замислил да си тръгна от Бърнли само заради един клуб и това е Борнемут – заяви той. – Това е положението.”
Можем да кажем, че не съжалява за решението си. Когато се прибра вкъщи през октомври 2012 г., “черешите” страдаха след само една победа в първите си 11 мача в Лийг Уан, а и посещаемостта на “Дийн Корт” се сриваше – едва по-малко от 5000 души дойдоха за домакинското поражение от Уолсол при последното домакинство под ръководството на Пол Гроувс.
И пак Хау замахна с магическата си пръчка: Борнемут не падна в лигата до 19 януари и дори серията от пет загуби между февруари и март не го спря да се изкачи до Чемпиъншип след 2-ро място. Първият сезон там след 1989/90 донесе 10-а позиция в класирането след летеж в последните два месеца и завършек на само 6 точки от плейофите.
“НАЙ-ДОБРИЯТ МЕНИДЖЪР, С КОГОТО СЪМ РАБОТИЛ”
Стилът на Хау спечели хвалебствия от мениджъри и анализатори по цялата страна благодарение на запазената марка офанзивен и успешен футбол. Борнемут вкара цели 95 гола с приноса на Калъм Уилсън, Мат Ричи, Брет Питман и Ян Кермогрант, но централната фигура е тази на мениджъра.
Дори като играч неговите лидерски качества бяха видими, а същото важи и като треньор. Със сигурност 37-годишният специалист е един от най-здраво стъпилите на земята в професията, винаги акцентиращ върху нуждата момчетата му да смятат следващия мач за най-важния и предаващ им ценната черта от своя характер да се отговаря подобаващо на всяко предизвикателство.
Мъдростта на Хау надскача неговите 37 години. Той открито признава готовността си да се учи от други колеги, цитира например Брендън Роджърс като свой вдъхновител, и е по равно амбициозен и здраво стъпил на земята. Работилите с него говорят за неговите прецизни, хитроумни и изпипани до последния детайл методи.
Като изключим работохоличния елемент от характера му, откриваме колко ведър и симпатичен е той. Кенуайн Джоунс бе прекарал само седмица в клуба, преди да обяви: “Хау е най-добрият мениджър, с когото съм работил”. И наетият от Кардиф Сити нападател не е единственият сипещ щедро хвалби.
Би било лесно за някой наивен външен човек да посочи, че Борнемут харчи доста повече пари след идването на руския собственик Макс Демин, купил половината от крайморския клуб през 2011 г., преди да поеме пълния контрол през 2013-а. Да се твърди обаче, че това е единствената причина за бързия напредък, би било проява на неразбиране.
БЕРАЧЪТ НА ЧЕРЕШИ
След като сътвори чудото, остава въпросът колко дълго ще се задържи в Борнемут, като вече се говори за интерес от Нюкасъл и Уест Хам. Близките му връзки с клуба и нежеланието да мести семейството си обаче значат, че само твърде примамливо предложение би го изкусило.
През 2004 г. феновете на Борнемут събраха 13 500 паунда, за да върнат обратно централния защитник Еди Хау в своя отбор. Чудно ли е тогава защо той така неохотно би оставил клуба, който му даде не само първи, а и втори шанс?
Третото изкачване в по-горна лига ознаменува забележително десетилетие за един мениджър, който е още на две години и половина от 40-ия си рожден ден. Вероятно за всичко, което се случва, си има причина.
Дейвид Морис, “FourFourTwo”