Интервюто със Зидан: Треньорството носи друга наслада

Всяка възможност да се види отново Зинедин Зидан на терена е такава, която не бива да бъде изпускана, затова скорошната му поява в 12-ия Мач срещу бедността, игран в Сент Етиен, бе добре дошла за футболните естети. Заедно с бразилския идол Роналдо те двамата са чести участници в провеждащото се всяка година благотворително събитие и в този случай убедиха да се включат и други бивши звезди като Давид Трезеге, Кларънс Сеедорф и Джей-Джей Окоча.

Този пък се събираха средства за жертвите на епидемията от ебола и бе постигнат огромен успех, тъй като плеядата от големи играчи бе гледана от пълен стадион и мачът бе отличен като качество на представлението. Зидан споделя задоволството си от случая и говори за новата си кариера като треньор в Б-отбора на Реал Мадрид.

-         Всяка година играете в Мача срещу бедността. Не Ви ли става все по-трудно във физическо отношение?

-         (Б.и. – засмива се.) Да, определено е все по-трудно на краката. Главното обаче е да си там и да продължиш започнатото преди 12 години, да се подкрепя различна кауза всеки път. Сега например насочеността бе срещу вируса ебола, предизвикал хаос в Африка. Това всъщност е по-тежкото: да направиш така, че да се получи празник и добър футболен мач, като същевременно разпространиш посланието към всички гледащи двубоя. Тъй че, макар и да става все по-трудно и по-трудно физически, винаги е удоволствие да играя и да споделям тази страст към футбола.

-         Можете ли да си се представите като участник в събитието като треньор един ден?

-         Не бързам особено. Искам да съм на терена възможно най-много (б.и. – смее се). Но защо не?! Разбира се, че мога. Искаме да продължаваме да играем този мач още дълго време. Досега са 12 години, а се надяваме да продължим поне още толкова.

-         Как се готвите за подобно събитие?

-         Хората идват да ни гледат как играем и как поне малко потичваме (б.и. – смее се). Аз винаги се поддържам физически. Тичам от време на време, но само така никога няма как да се подготвиш да изиграеш мач. Все пак са цели 90 минути. Излизаш обаче на терена, за да играеш и да оставиш някакъв спомени на публиката. Освен това мачът се играе във Франция, при това на исторически стадион като “Жофроа Гишар”.

-         Какво спомени имате от Льо Шодрон (Котела) от дните Ви на футболист?

-         Не са много, защото не успях да играя много там, макар че помня как веднъж играх десен бек. Беше навремето с отбора на Кан и излязохме срещу Сент Етиен със схема с петима защитници, като бековете натискаха високо по терена. Не мисля, че мнозина си спомнят това, но то е факт. Пък и си свърших работата (б.и. – смее се).

-         По време на кариерата Ви на играч много се забавлявахте на игрището. Получавате ли същата наслада и на пейката?

-         Насладата е от различен тип, но пак е много хубава. Намирам тази работа за доста интересна, макар и много по-тежка. Когато си играч, мислиш само за себе си, а като треньор трябва да мислиш за другите, макар че аз и като футболист мислех доста за другите (б.и. – засмива се). Един треньор не трябва да мисли за нищо друго, освен да изведе играчите си до оптималната им форма. Това е различен вид работа, но пак е интересна.

-         Как изразявате съзидателната си натура от пейката?

-         Бях съзидателен на терена и още се опитвам и до днес, макар и по различен начин. Ако нещата не сработват, трябва на мига да откриваш решения и да променяш нещата, за да видиш дали ще доведат до искания резултат. Когато стане, е защото си заложил на точния подход.

-         Как бихте определил стила на игра, на който залагате?

-         Винаги съм харесвал атакуващия футбол с намиране на равновесие със защитата, защото днес без това не можеш да минеш. Винаги обаче се опитвам да търся насладата от играта. Футболът трябва да е забава за хората, които го играят и които го гледат. Не съм влязъл в треньорството, за да отегчавам народа до смърт. Искам отборът ми да играе добре, което значи на висока скорост и да стига възможно най-бързо до съперниковата врата. Всичко, което правя, е да прилагам моята философия за играта.

-         Това кой сте, печели ли Ви моменталното уважение на Вашите играчи?

-         Имам същото мнение за треньорите като на всеки редови играч. Може би това кой съм аз, ми дава малко повече начален старт и прави така, че играчите да ме слушат. Аз обаче не се възползвам от това. Просто се опитвам да им говоря и да им предам посланията си.

-         Вие сте жива легенда в Мадрид. Това пречка ли е във Вашата работа като треньор?

-         Нека просто кажем, че на мен ми е по-лесно да се изразявам като треньор заради миналото ми. Работя с резервния отбор и имам своите собствени цели, които поставям на играчите си в началото на сезона. Имам особен статут в клуба, ала не се възползвам от това.