Завръщането на стария Юнайтед... и стария Сити

С наближаването на годишнината от уволнението на Дейвид Мойс си струва да се замислим върху това, че Мануел Пелегрини не прави най-лошата защита на титлата в Премиър Лийг, която помним.

Но започва да се доближава все повече.

Пето поредно поражение като гост доведе доскоро немислимата идея за некласиране на Манчестър Сити за Шампионската лига като всъщност доста мислима. “Гражданите” така и не се вписаха в елитната европейска клубна надпревара, както феновете на Манчестър Юнайтед им припомняха непрекъснато през второто полувреме на неделното дерби: “Градът е ваш? Градът е ваш? 20 000 празни седалки – сигурни ли сте, да го е.а?”.

А ако Ливърпул, че дори и Саутхамптън, успеят да запишат идеална поредица до края на първенството, за Сити може да остане утешителната награда занимание в Лига Европа в четвъртъчните вечери. “Светците” отиват на “Етихад” в последния кръг и притежават по-идеен мениджър и отбор с по-приповдигнат дух от Пелегрини и надупчените от куршуми негови шампиони.

Това е в голяма степен същият тим, който свали оръжието при Роберто Манчини при последната защита на титла на Сити, а макар чилиецът да е далеч по-обичан от италианеца, има знаци, че тези богато възнаграждавани играчи подливат вода на поредния мениджър.

Яя Туре бе пешеходец на седмична заплата от 200 000 паунда в неделя, същински кибик на място на катастрофа. Венсан Компани трябваше да бъде изгонен за диво влизане срещу Дейли Блинд, преди да бъде изваден заради контузия на почивката. Смяната му – струващият 32 млн. паунда Елиаким Мангала, изостави поста си и при двата гола на Юнайтед през второто полувреме. Хесус Навас бе анонимен, Гаел Клиши просто го нямаше.

Говори се, че шейх Мансур е имунизиран срещу необмислени реакции. Говори се, че Пелегрини дори може да получи още един сезон начело, особено след като мишените от А-класата като Джосеп Гуардиола, Карло Анчелоти и Диего Симеоне очевидно няма да са налични. Но такъв е размерът на капитулацията на Сити, че може да се наложи спешно преосмисляне.

Имаше малко доказателства за тактически гений у Пелегрини дори когато Сити печелеше титлата миналия сезон, а сега със сигурност няма. Той не дава убедителни отговори публично. Битува подозрението, че такова е положението и в лични разговори.

Ако все пак оцелее, може да само е заради това, че хората, които го наеха – Чики Бегиристайн и Феран Сориано, също се борят да спасят собствените си кожи. Техният рекорд на трансферния пазар е плачевен, а Инженера – повече треньор от мениджър, не е отговорен за това.

Сити бе спечелил трижди поред на “Олд Трафърд”, като се върнем назад към дните, когато Марио Балотели бе истински работещ като футболист. Затова не бе случайно, че започна мача като същински господар на този терен и напълно заслужено повече рано с гола на Серхио Агуеро. Още щом Ашли Йънг изравни обаче, “гражданите” показаха, че страдат от кардиналния дерби грях – липсата на самообладание.

Атмосферата на стадиона бе трескава като в старите времена, а футболистите на Сити все пак оставиха напълно сами своите поддръжници в ъгъла на гостите. На моменти Юнайтед играеше като стария Юнайтед – пробиваше по фланговете на скорост с апетит за опустошение, докато съперникът изглеждаше като комедийния клуб от миналото.

Революцията на Мансур значи, че Сити никога няма да се върне в онези дни в дългосрочен план занапред. Това е клуб не просто благословен със захранка от суверенен държавен фонд, а и с изключителна инфраструктура, включително академия, където мнозина от настоящите и някогашните играчи на Юнайтед изпращат синовете си да тренират.

Ако обаче Сити отново превключи на скорост, със сигурност трябва да е без Пелегрини.

Дейв Кид, “Мирър”

Още от Футбол свят

Виж всички