Дидие Кюш: Беше ме страх тук само първия път
Дидие Кюш е човекът с най-много победи в спускането на „Щрайф” – цели 5. Швейцарецът, който спря със ските през 2012 г., говори пред австрийския „Клайне Цайтунг” за абфарта на най-опасното трасе в света.
- Първата ви среща с „Щрайф” беше среща с чистия страх, нали? Поне така чухме. - Преди мен паднаха четирима скиори, някои бяха закарани в болница с хеликоптер. Исках да се махна и да хвана влака. Но гордостта ми не го позволи. - И все пак тръгнахте... - Да, с надеждата да оцелея. Но по време на спускането си казах: „Окей, лошо е, но не е чак толкова лошо”. А когато държиш идеалната линия, тогава контролираш нещата. Но в първото си състезание изгубих 9 сек във втората част на пистата. - Това се случва през 1996 г. Две години по-късно печелите в Кицбюел, макар и на доста скъсено трасе... - Не ми пука, това ми беше първата победа в Световната купа. По онова време даже нямах подиум.- Постигнахте общо 5 победи в спусканията, рекордьор сте, наричат ви Краля на „Щрайф”. Рутината ли ви помогна да се настроите към пистата? - Никога! Тук винаги е много напрегнато, всеки път караш, пълен с адреналин.- Продължихте ли да се страхувате? - За мен страхът е тогава, когато тялото произвежда стресови хормони, които карат краката ти да треперят. Но освен на първото състезание никога не съм изпитвал страх тук. - В каква степен Кицбюел промени живота ви? - Това, че можех да празнувам първата си победа в Световната купа точно на „Щрайф”, беше специално. Преди това нямах много успехи. Можеше да стане така, че кариерата ми да свърши след година-две. Бях научил касапския занаят, можех да стана много добър касапин (смее се). Като цяло успехът тук промени живота ми. Без тези успехи нямаше да имам такъв привилегирован живот сега. - Виждали сте фатални падания на много колеги – не само в Кицбюел, но и на други места. Как се справяте с това? - Скоростта на скиора става по-голяма, ако той опита да скрие тези негативни преживявания, да не се страхува. Ако се провали, той никога няма да бъде бърз. Например аз гледах падането на Даниел Албрехт на монитора в стартовата къщичка. Но преди старта се обърнах встрани.- Вие сте един от малкото скиори, които никога не са падали на „Щрайф”. Колко благодарен сте за това? - Много. Докато снимахме филма за „Щрайф”, чух звуковите записи от паданията на Дани Алберхт и Ханс Гругер и очите ми се насълзиха. Дотогава не бях осъзнал колко късмет съм имал в кариерата си, въпреки че имах тежки контузии. "7 дни спорт"