Илия Чубриков от Габрово до Монтекарло и нататък (Снимки)
Легендарният пилот Илия Чубриков представи дългоочакваната си автобиографична книга, озаглавена "От Габрово до Монте Карло и нататък" пред свои приятели вчера в галерията на Sopharma Towers. Повод за събитието беше и 80-годишнината на великия ни състезател.
В нея с помощтна на Любомир Генов господин Чубриков описва своята невероятна история "на две и четири колела", започнала в Габрово и преминала през много състезания, включително Рали Монте Карло. Вечерта беше изпълнена с интересни истории, разказани от негови приятели, колеги и автомобилни журналисти.
На представянето присъстваше и неговият състезателен автомобил Renault Alpine.
Илия Чубриков е роден на 8 януари 1935г. в Габрово. Още като малък започва със спорта - първо са ските. Тъй като баща му е велосипедист и заместник-председател на колоездачния съюз в Габрово, Илия се занимава и с този спорт. Когато е на 9, баща му му купува мотоциклет и така Илия Чубриков навлиза в моторните спортове. Когато завършва гимназия, става войник и понеже вече е участвал в няколко състезания е приет в отбора на ЦСКА. През 1956г. участва в състезанията в Гармишпартенкирхен, където е сред 350 участници от цял свят, но не просто сред, а и пред тях - Илия Чубриков печели златен медал.
През 1967г. Илия и Кольо Чубрикови за първи път стартират на рали - "Трансбалкания" (България, Югославия и Румъния) с Булгар Рено 8 1150куб.см. Първи старт – първа победа - печелят в генералното класиране и в клас до 1400куб.см.
За няколко старта през 1968 и 1969г., навигатор на Илия е Атанас Тасков.
През 1968, 1969 и 1971г., братя Чубрикови стартират в рали "Монте Карло". Още през '68 в Европа е пуснато в продажба макетче на автомобила им - с техните имена и номер от Монте Карло. В първите два старта, те не успяват да се доберат до финала. През 1971г. обаче, Чубрикови записват една от най светлите страници за българския автомобилен спорт. На старт застават около 300 екипажа. Регламентът на състезанието е следния: във втория ден продължават първите 150, а в третия само първите 50. Чубрикови се движат във втората десетка, но след наказание финишират на 27-мо място в генералното класиране, а зад тях остават имена като Сандро Мунари и Рауно Аалтонен. С Булгар Алпин 1300куб.см. Чубрикови са трети в клас до 1600куб.см., след две заводски Рена Алпин 1600куб.см.
След това участие, Чубриков е забелязан и със съдействието на собственика на фирмата Алпин Жан Ределе му е доставен оригинален Алпин 1600, с който печели рали "Златни Пясъци" '71.
Следващият голям успех е на рали "Руска Зима" '74. Чубрикови отново печелят, след три наказания и при температура 30 градуса под нулата.
През 1978г. Илия с навигатор Калчо Хинов печели обиколката на Средизенмо море, минаваща през 10 европейски и африкански държави и прототип на "Париж-Дакар".Награждаването е в Марсилия. Чубриков участва с Лада 1300 и това е най-големият успех за марката до момента. През следващата година, същият екипаж и автомобил отново участват и финишират на второ място.
През 1983г. Чубриков, заедно с Крупа и Ферианц, е поканен от Ротмънс за официален пилот. Автомобилът е Рено 5 Турбо. След трето място на "Златни Пясъци", победи на "Хеброс" и "Гюнайдън" (Турция) и челни класирания на "Шкода" (Чехия), "Сан Марино" (Италия) и "Дунав" (Румъния), Чубриков завършва на пето място в европейския шампионат, победител е Мики Биазион. След това класиране, Чубриков получава от ФИА най-високия приоритет - "А" за 1984г. и това вече е официално признание за качествата му.
Идва и 1986г., когато Илия Чубриков стартира с кола от група "Б" - Пежо 205Т16, предоставено от Жан Тод и Жан-Пиер Никола. На "Златни Пясъци", на първия етап (затворен маршрут с общ старт) Чубриков застига победителя Фернандес (Опел Манта) и го изпреварва, но получава повреда в турбокомпресора и остава последен. Повредата е отстранена и той бързо се изкачва до трето място след Ферианц (Ауди Куатро) и Фернандес. При едно спиране обаче, незнайно как в резервоара попада хартия, заплита се в бензиновата помпа и участието му приключва.
Скоро обаче участието с коли от група "Б" на рали е забранено и Чубриков се ориентира към европейския планински шампионат. През 1989г. завършва пети в генералното класиране и трети в група "Б". През 1990 година Чубриков е вече трети в генералното и европейски шампион в група "Б" след минимален брой участия. Кръг преди края, е начело и в генералното, но познатият проблем с липсата на финанси го лишава от възможността да участва в последното състезание и да се бори за титлата и в генералното класиране. Участията му в състезанията се различават доста от тези на професионалните европейски отбори: често пътува и участва сам (или със сина си Пламен), сам подготвя колата си, намира време да тренира най-много от всички участници, при това обикновено с буса с който пътува (!!!), после следва стартът, където често печели или е на подиума (участват средно над 100 автомобила). Това отново не остава забелязано от ФИА и за него е изработена специална купа - за единствения неприоритетен пилот, който не участва с фирмен отбор и въпреки това е шампион!
През 1990г. хомологацията на Пежото му изтича и Илия Чубриков се оттегля от автомобилния спорт.
В кариерата си има класирания от първо до пето място включително на рали "Златни Пясъци", печелил е три пъти рали "Хеброс", има победи на рали "Стари Столици" и "Вида", 12 първи места в генералното класиране и още десетки призови класирания на международни ралита извън България. Печелил е планински състезания в Унгария, Германия, Франция, Португалия, има челни класирания в Австрия, Италия, Швейцария, Чехия, Германия, Франция...
През дългата си и победоносна състезателна кариера Илия Чубриков се утвърждава като пилот от световна класа и най-добрият български автомобилен състезател.
Източник: www.rally-club.bg