Не сравнявайте волейбола с Цар Футбол!
Покрай успехите и победите на националния отбор на България всичко живо се запали да гледа волейбол. И като тръгнаха едни съпоставки с футбола, краят им не се вижда. На какво ли не се наслушахме? Волейболът бил интелигентен спорт, а ритнитопковщината е за простаците. На волейбола силата му е в колектива, а футболът бил повече за егоисти.
Във волейбола имало прозрачен правилник и видеоповторения, а във футбола съдийството се явявало субективно. И съответно - корумпирано. А шефът на федерацията ни Данчо Лазаров даже се увлече еуфорично да разправя, че колегата му от световната централа Ари Граса е запретнал ръкави да прави волейбола спорт №1 в света.
Шапки долу пред успехите и победите на Пламен Константинов и момчетата му, но това не е повод да се приказват глупости по адрес на най-популярната игра в света - футбола. Общото с волейбола е само това, че и двата спорта се играят с топка. Толкоз!
Не става въпрос за резултатите на българския национален отбор по футбол. За него в момента е най-добре да се говори като за мъртвец - или добро, или нищо. Демек, нищо. Но я си дайте сметка защо милиарди хора по цял свят харесват футбола? Например за разлика от волейбола, който подобно на тениса е базиран на логиката на резултата, царят на спортовете е роб на игровото време. Именно
времето е господар и на играта, и на резултата
Затова във футбола се изисква динамично действие, което да върви почти без прекъсване, като на кино. Вътрешната му механика няма нищо, ама нищо общо с тази на волейбола, където играта е много по-накъсана. И точно това налага присъдите на футболния терен да се налагат незабавно и веднага. Без право на обжалване! Няма време да се свиква съдебно заседание, както е във волейбола или тениса с повторенията на видео. Разбира се, невинаги присъдата на рефера е справедлива.
Ами в живота как е? Същото е. То и затова футболът е толкова предпочитан като зрелище, понеже наподобява живота с всичките му перипетии, драми, радости и страдания. Съдържа в себе си и правда, и неправда, и справедливост, и несправедливост, и истина, и измама. Докато волейболният мач България - Франция (2:3) си завърши с победа на по-добрия отбор. Както и в двубоите преди това пък по-силният български тим биеше наред.
Колкото до правилата на двата спорта, футболният е писан в първоначалния си вариант през далечната 1863 г. в лондонската таверна "Фиймесънс". В него последната революционна промяна е отпреди 90 години, когато се дефинира окончателно правилото за засадата (от трима играчи в отбрана става на двама). През 30-те години английският футболен съдия и бъдещ президент на ФИФА Стенли Роуз го редактира окончателно и всичко след това са само модификации. Следователно
футболният регламент е издържал достатъчно дълго
във времето и не бива да се пипа. Той е измислен по гениален начин, с двете си най-гениални правила: забраната да се играе с ръка (единствен случай в колективните спортове) и засадата, която е баща и майка на всички футболни тактики. Докато във волейбола правилата са променяни много по-скоро във времето. Впрочем дали някой от новоизлюпените спортни спецове знае регламента за играта на либерото във волейбола? И кога въобще беше въведен този пост? Твърде е съмнително точно колко хора са наясно с това.
Пак от същите тези вече се чува, че е крайно време и във футбола да има видеоповторение като във волейбола. Така било по-честно, моля ви се. Чудесно, няма по-добър начин да бъде убита тази игра! Само си представете как футболният съдия пробягва 50 метра, гледа около една минута запис и след това търчи още толкова обратно. Това не само ще утрепе цялата динамика, ами ще стане и нещо по-лошо. Футболът ще заприлича на този от електронната игра FIFA 2015,
ще стане като изцвъкан от игрален автомат
Ще се отнеме кефът на запалянковците да спорят седмици наред имаше ли дузпа, нямаше ли...
Други разправят, че можело във футбола да стане като във волейбола - всеки отбор да има право на две или три видеоповторения в хода на мача. Това е също толкова глупаво! Как например протича една атака на футболното поле? Представете си следната последователност от действия - пас, атака по крилото, фаул, пас от фаула напред, избиване в корнер, центриране от корнера, нарушение в наказателното поле.
Има ли дузпа, или не? Нека гледаме видео за по-сигурно, преди да отсъдим! Окей, ама преди това имаме фаул и корнер. За тях защо няма повторение? Нали и те са елементи от играта, довели до дузпата? Нито е честно, нито е правилно едното да се гледа на видео, а другото - не. Единствената приемлива електроника е тази, която отчита има ли гол, или не. И тя беше вече въведена на световното в Бразилия през 2014 г.
Във волейбола е съвсем друго. Там нарушенията на правилата са статистически незначителни, което се дължи на факта, че двата отбора са разделени един от друг. Видеото се използва само за да се отчете за кого е точката. Също като във футбола, с електрониката за отчитане на гола.
Добре е да си дадем сметка и за това, че игрищата на тези два спорта имат съвсем различна география. И че на тях отборите са съвсем различно позиционирани. Затова
във волейбола се води перманентна престрелка
към територията на противника, докато на футболното поле се извършват големи и сложни маневри, преди да се стигне до вкарването на гол. Откъде-накъде тогава изобщо трябва да се сравнява едната игра с другата? Затова е хубаво първо да се мисли и после да се приказва. И двата спорта се харесват на хората, и двата имат своето очарование. Но Цар Футбол си е царят на спортовете, несигурен, непредвидим... и вечен.
Станил Йотов, в. "Всеки ден"