Меси, контузия или трагедия?

На 5 февруари 2006 г. Лионел Меси получи първата си контузия като играч на мъжкия отбор на Барселона. Медицинският щаб на клуба говореше за „разтежение на феморалния бицепс на десния крак”. Лео още беше сукалче и, макар че му бе предначертано огромно бъдеще, все още не беше от групата на основните футболисти на тима. Възстановява се десет дни. Никой не се уплаши, нито го пришпори: пропусна само един мач.

Оттогава Бълхата натрупа 12 контузии, които на практика бяха равносилни на едногодишно отсъствие от терените – общо 363 дни възстановяване, последвали онова първо разтежение: две контузии във феморалния бицепс на десния крак и три на левия, чупене на пета метатарсална кост на левия крак, контрактура на тазобедрена става, претоварване на адуктор и на бедрен вътрешен мускул, изкълчване на десния глезен и усукване на връзки в същия. Това са 75 пропуснати мача заради предимно мускулни контузии, които го доведоха до поправяне на хранителния режим и прибягване до съветите на италиански тесен специалист в областта.

Онова, което тогава беше анекдот, днес се изживява като трагедия в Кан Барса, защото Меси вече не носи фланелката с №30 на гърба, а е събрал четири „Златни топки” и е „десетката”. А ако само се спъне, барселонистите вече са извикали главния лекар. Всеки друг може да получи контузия, ала когато липсва аржентинецът, капитаните свикват редиците и съблекалнята се събира, както се случи вчера. „Имаме опит от годината с Тата Мартино, ще излезем напред”, сподели един оторизиран говорител от сбирката след тренировката. Той имаше предвид контузията на Лео от ноември 2013 г. – последната по-тежка до съботната. „Всеки път щом получи топката получава ритник”, тюхкат се съотборниците му.

От всички застигнали Бълхата контузии, най-дълго извадилата го от строя (за 15 мача) се получи на 7 март 2006 г. срещу Челси – разкъсване на феморалния бицепс на десния крак. И вероятно най го е боляло от нея, защото го лиши от участие във финала на ШЛ срещу Арсенал в Париж. Барселонистите не я помнят толкова, тъй като Меси не бе с главна роля в тима – роля, запазена основно за Роналдиньо и Ето’о. Личностното и спортното израстване на Меси обаче превърна всяка негова болежка в трагедия и с времето биоритъмът му се обърка с този на клуба.

На 2 април 2013 г. например на „Парк де Пренс” получи малко разкъсване на бедрен мускул на десния крак по време на първия четвъртфинален мач от ШЛ с ПСЖ. Седмица по-късно игра последния половин час в реванша на „Камп Ноу”. Разхождаше се, ала самото му присъствие раздруса французите: асистира на Педро за изравнителния гол и Барса стигна полуфиналите. Полуготов, игра в първата среща с Байерн (Мюнхен), когато отборът на Юп Хайнкес прегази този на Тито Виланова с 4:0. Неузнаваем, Бълхата бе унизена сянка на самия себе си и заедно с него такъв бе и целият тим, потънал в депресията от бенефисното присъствие на своя ас. На реванша бе на пейката и Барса на Тито пак падна убедително (0:3). Вече доста време играта на тима не се връзваше без Меси и онази вечер на „Камп Ноу” остави огромен отпечатък.

Оказа се, че щом излезе от сцената във времената на Тата Мартино, отборът се стегна. Докато Лео се възстановяваше в Аржентина, имаше девет мача и бяха спечелени седем, макар и срещу по-скромни съперници: Гранада, Хетафе и Виляреал в Ла Лига, Картахена дваж за Купата на краля, Аякс и Селтик в ШЛ. Загубите бяха срещу нидерландците в Амстердам и Атлетик Билбао на „Сан Мамес”. Всъщност статистиката сочи, че с Меси Барса печели 70% от мачовете си, а без него – 62,6%; с него вкарва средно по 2,5 гола на мач, без него – по 2,1.

Луис Мартин, „Ел Паис”