Архитектите на пробивите в картела на ШЛ: Каминеро и Мончи (част III)

Генномодифицираната Шампионска лига все повече извежда финансовия елит в каймака на едно състезание, което някога приковаваше вниманието на публиката с мъжко и относително равностойно съревнование. В последните осем години 75% от полуфиналистите в турнира са представители на Топ 4 на клубовете с най-голям оборот с редките изключения, когато два се срещнат на четвъртфинал. Все пак вътре в тази група на каймака се случва да се натрисат на трапезата и неканени гости, които благодарение на разумна стратегическа политика дори успяха в три случая да погалят купата с големите уши, макар в крайна сметка болезнено да я отстъпиха пред далеч превъзхождащи ги финансово съперници. Четвърти клуб пък две години поред печели Лига Европа и така по право ще има шанса да последва примера на останалите.

Кои са тези клубове и кои са архитектите зад големите им постижения? Ще ви ги представим на порции. След Джузепе Марота и Михаел Цорк завършваме серията с…

КАМИНЕРО И АТЛЕТИКО МАДРИД

Всеки обикновен любител на футбола свързва изключителната ера на успехи на Атлетико Мадрид с Диего Симеоне. И с право. Ел Чоло вече се утвърди като един от най-добрите треньори в света, справяйки се често с двата не само испански, а и световни колоса Реал Мадрид и Барселона, като прибавяше междувременно постоянно нови и нови купи във витрината на „лос рохибланкос”.

Ако го нямаше обаче един друг човек, всичко това можеше да бъде просто илюзия и Атлети да продължава да тъне в лоното на посредствеността, сменяйки типично един след друг треньорите си и борейки се най-много за класиране в Лига Европа. Името на този човек е Хосе Луис Каминеро.

Някогашният съотборник на Любо Пенев в постигналия исторически дубъл Атлетико на Радомир Антич пое работата на спортен директор в любимия си клуб през май 2011 г. Той изтърпя тогавашния наставник Грегорио Мансано само до паузата по зимните празници същата година и го уволни безцеремонно след отпадането от треторазредния Албасете за Купата на краля и пропадането в долната половина на таблицата за временното класиране в Примера. На 23 декември Каминеро приветства с „биенвенидо” Симеоне. И колелото се завъртя.

Тактическото и мотиваторско умение на Ел Чоло се съчета блестящо с качествената работа на спортния директор на трансферния пазар и резултатите са налице: една фантастична титла в Ла Лига (2014), една Купа на краля (2013), една Суперкупа на Испания, един трофей в Лига Европа (2012), една Суперкупа на Европа (2013) и, разбира се, един финал в ШЛ (2014), когато само една минута не стигна на „червено-белите” за исторически успех, при това срещу градския съперник Реал Мадрид. За постоянството на работата на тандема говорят и класиранията в Примера от 2011/12 насетне: съответно 5-о място (както вече споменахме, Симеоне започна чак от Нова година), 3-то, 1-во и 3-то.

И всичко това е постигнато срещу общ нетен харч от 25,3 млн. евро, сиреч по около 5 млн. за всяка от петте години работа на пазара на Каминеро. Някога сочен за посмешище в трансферната област, днес Атлети е един от най-умните играчи на борсата за футболисти.

Особено видно е умението на спортния директор при нападателите. Серхио Агуеро бе продаден за 45 млн. евро, Радамел Фалкао – за 60 милиона (15 млн. печалба), Диего Коща – за 40 млн. (39 млн. печалба), Адриан Лопес – за 11 млн. (11 млн. печалба). Сега в състава пък са Антоан Гризман (30 млн. евро) и Лусиано Вието (20 млн.), които съвсем скоро ще струват поне двойно повече от платеното за тях, а Джаксън Мартинес (35 млн.) бе доведен да замести непасналия Марио Манджукич, който обаче донесе загуба от едва 3 млн. евро, а и все пак помогна на тима да се класира 3-ти миналия сезон с головете си.

Именно миналото лято Каминеро сбърка с избора си на нападатели, като плати общо 48 млн. евро за Манджукич, Алесио Черчи и Раул Хименес, но грешката бе моментално поправена и днес в атаката са Гризман, Мартинес, Вието и Фернандо Торес – може би най-универсалния като технико-тактически качества комплект стрелци в световния клубен футбол.

Спортният директор запълни дупката на левия бек – много важен пост в офанзивната стратегия на Симеоне, като върна опразнилия я Филипе Луиш от Челси с 4 млн. евро печалба. Върнат бе и Оливер Торес, за да замести заминалия към Барселона Арда Туран.

Центърът на защитата остана най-незапълнената зона в състава след продажбата на Жоао Миранда, но с оглед на готовността за титуляр на Хосе Мария Хименес (купен за само 1 млн. евро) раздялата бе разумна от финансова страна. Стефан Савич сега остава единствена алтернатива на Хименес и преподписалия договора си Диего Годин. Тоби Алдервайрелд можеше да свърши работа, но офертата на Тотнъм бе твърде добра и той напусна с печалба от 9 млн. евро. Каминеро ще се надява да не се отвори дупка в сърцето на отбраната поне до отварянето на зимния трансферен прозорец.

Една примерна титулярна единайсеторка от Ян Облак, Хуанфран, Хименес, Годин, Филипе Луиш, Габи, Коке, Оливер Торес, Гризман, Вието и Мартинес струва общо 113 млн. евро като трансферни суми. Това прави средно по само около 10 млн. на играч и, с оглед на оформянето на готов за атака на титлата състав, е поредното доказателство за качеството на работа на Каминеро, който умее да борави отлично и с инструмента „наемане”. Така доведе например Тибо Куртоа от Челси, който бе с главна роля за първоначалните успехи в ерата на Симеоне, а дава и минути другаде на собствените таланти, както постъпи с Оливер в Порто.

Познанието на Каминеро върху южноамериканския пазар води непрестанно нови и нови таланти от там, като след Анхел Кореа сега на ред са опорният халф на Ривър Плейт Матиас Краневитер и колумбийският нападате Рафаел Сантос Борре. Нищо чудно точно оттам да дойде и така нужният следващ централен защитник по подобие на Годин, Миранда и Хименес.

Атлетико обаче трябва да се тревожи за своя спортен директор, и то не защото е изкушаван от по-голям клуб. Каминеро в момента обмисля предложение на испанската прокуратура да се признае за виновен в участие в схеми за пране на пари, срещу което да получи две години условно лишаване от свобода и глоба от 2 млн. евро. Ако той не приеме, ако се стигне до съд и ако бъде признат за виновен, ще попадне в затвора за период от четири години. Нещо, което нито Каминеро, нито Атлетико могат да си позволят в този силен момент на клуба.

СЕВИЛЯ И МОНЧИ

И няколко думи за финал за Мончи. Вече сме публикували достатъчно текстове за работата на патриарха на патриарсите сред футболните директори, довела Севиля до най-великия период в цялата история на клуба. Затова само ще актуализираме с няколко щрихи портрета му, като обобщим какво свърши той през последното лято.

Е, свърши онова, което умее най-добре: направи поредната голяма печалба от открит в нищото, развит и продаден играч, като взе 30 млн. евро от Милан за Карлос Бака, когото купи за 7 млн. евро от Брюж преди две години. Генерално пък, в прозорец, в който доведе Фернандо Йоренте, Мариано, Чиро Имобиле, Стивън Н’Зонзи, Евхен Коноплянка, Гаел Какута, Адил Рами и Мартин Кроон-Дели, похарчи брутно едва 26,5 млн. евро и… направи печалба от 8,8 млн. евро. При това, когато предстои огромен приток на пари от най-сетне достигнатата обетована земя – груповата фаза на Шампионската лига.

А най-голямото постижение на Мончи за годината ли? Да, задържането на Унай Емери е добро предположение, но не е то. Най-голямото постижение на Мончи за годината бе да убеди друг великан на пазара в лицето на Джузепе Марота от Ювентус да му отстъпи състезателните права на Фернандо Йоренте… безплатно. Нямат край лекциите на маестрото.

ЗА ФИНАЛ

Във футбола, а и въобще в живота, всеки добър човек обича историите за това как малкият надвива големия, как по-слабият надделява над по-силния, как беднякът краде момата на богаташчето. Затова и работата на Марота, Цорк, Каминеро и Мончи, превърнали зад кадър своите клубове в трън в задника на финансовите мастодонти, заслужава да бъде осветена. Както заслужаваше работата на Били Бийн в бейзболния Оукланд Атлетикс, популяризирана в книгата на Майкъл Люис „Мънибол” и едноименния филм с участието на Брад Пит.