Кандидатите за титлата в Примера сега са три

Най-успешната, най-техничната, най-напредналата лига на планетата се завръща в петък. Ла Лига пак е тук с всичките си качества и по-малко от недостатъците си. По-малко късни мачове, по-добри часове за световната публика, с енергията от завръщането на Бетис след сезон в Сегунда, изкачването на гордия Спортинг Хихон и гледката на дон Хуан Карлос Валерон обратно в елитния ешалон, с възможността за рекордни пет отбора в груповата фаза на Шампионската лига, с разпределянето на повече пари от ТВ права отвъд лапите на двата гранда и със забележително нарастване на конкурентоспособността на водещите седем-осем отбора.

Сега обаче ще се съсредоточим върху претендентите за титлата. А този път, за разнообразие, те са три от самото начало.

БАРСЕЛОНА

Шампионът на Испания и Европа ни представя едно от най-пленителните предизвикателства според спортните психолози: търсенето на първия т.нар. Двоен требъл в историята. Сега тимът е изправен пред нещо заплашително и почти винаги печелившо: „ръждата”. При това ще трябва да води тази битка без огромни харчове за нови играчи, които биха имали право да играят чак на 3 януари срещу Реал Сосиедад.

Защитниците на тезата, че Барса не усеща ефекта от трансферното ембарго, сочещи покупките на Арда Туран и Алейш Видал, получиха урок в сблъсъка за Суперкупата на Испания. Лятното турне по двата бряга на САЩ, последвано от 9000-километровия пробег до Тбилиси, Грузия, постави взелите четири купи през годината играчи на колене на „Сан Мамес”. Резервите не се оказаха на нужната висота.

С напускането на Чави и липсата на Жорди Алба и Неймар отборът плачеше за подсилване с елитни попълнения. Всеки печелещ година след година трофеи клуб почти винаги е поддръжник на философията „Купувай, когато си най-силен” – не само по тактически причини, а и пряко да мотивира играчите победители в настоящите си редици. Това бори „ръждата”.

В състава на Луис Енрике има достатъчно талант и опит не само да стане първият, защитил трофея в ШЛ, а и да повтори требъла. Наистина. Но ще повторят ли всички играчи яростната жажда от периода януари – май? Кои от ключовите фигури ще се отпуснат или ще пострадат от контузии и загуба на форма, което бе спестено миналия сезон?

Пък и се знае старата максима в колективните спортове, че веднъж щом кондиционната подготовка тръгне на зле, е невъзможно да се компенсира в кланицата от мачове между август и май. Кондиция, острота, издръжливост, възстановяване и дори ниво на контузии ще продължат да усещат влиянието. Въпросът е: до каква степен?

Можем да очакваме резерви и младоци да бъдат често използвани до Нова година. Това не само ще задържи свежи ключови фигури като Андрес Иниеста, Жерард Пике, Даниел Алвеш, Луис Суарес и Иван Ракитич, но и ще им покаже, че титулярните им места са гарантирани само при правилно отношение. Предизвикателството пред Луис Енрике е да калибрира тези смени и пак да печели големите сблъсъци в Ла Лига.

Миналия сезон треньорските промени се изразяваха в изместването на Лионел Меси отдясно на атакуващото трио и така топката стигаше тризъбеца напред много по-бързо. Това сработи доста добре, ала съперниците здраво изучават системата и всеки сезон изисква тя леко да се пипне. Какво ще ни приготви този път тактическата лаборатория в Кан Барса? И ако успее, вероятен ли е Двойният требъл?

Според мен отговорът е „да”. Ако обаче се направи грешка, ако „ръждата” надвие, тогава ще дойдат времена на дискомфорт в столицата на Каталуня.

РЕАЛ МАДРИД

Той дебютира, завладявайки всичко в сезон 2013/14, а последва доста посредствен, да не кажем разочароващ, сезон 2014/15. Ще пристъпи ли напред истинският Гарет Бейл, моля?

За момента обаче зелената светлина за връщането на Бейл към най-доброто му лице свети твърде бледо. „Искам Мадрид да играе добър футбол и да атакува – каза израсналият на „Бернабеу” Бенитес, - но искам баланс и по-малко допуснати голове.”

Контузията в гърба на Роналдо не позволи да се види как ще сработи предпочитаната от треньора схема 1-4-2-3-1 за двамата тиранозаври в състава. Новият наставник иска също Карим Бензема „да прескочи бариерата от 20 или дори 25 гола за сезона”. Французинът вкарва средно по 25 във всеки от предните си пет сезона в Реал Мадрид, но във всички състезания. За Бенитес това, макар и добро постижение, не е достатъчно.

„Ротация, ротация, ротация” ще е мотото на Рафа. Той заяви, че ще заложи на двойка пивоти в средната линия без значение от това каква схема ще избере (видяхме 1-4-3-3 и 1-4-4-2 това лято). Въпреки че има Тони Кроос, Лука Модрич, Асиер Ияраменди и все по-впечатляващия Каземиро, Бенитес искаше нов играч за центъра. Новият Матео Ковачич може да е или халф от пеналтерия до пеналтерия, или да патрулира пред отбраната, ала като че не е с търсения от треньора профил.

И накрая старата песен. Дали печеленето на мачове би било достатъчно да задържи на негова страна крайно непостоянните привърженици и преса в Мадрид до решаващите етапи в Ла Лига и ШЛ? Дори за човек, лелеял да се завърне „у дома” толкова дълго, това е достатъчно, за да му се каже: „Внимавай какво си пожелаваш, амиго мио!”.

АТЛЕТИКО

Преди две години в тази си колонка написах колко е ясно, че Атлетико Мадрид е, най-сетне, истински претендент за титлата. И „лос рохибланкос” се завърнаха на върха.

Миналото лято пък ми изглеждаше кристално ясно, че не са дори и близо. Завършиха на 16 точки зад шампиона Барселона.

Сега има повече от подсказка, че обстоятелствата още веднъж са се наредили така, че шампионите от 2014 г. да са реални претенденти и този сезон. Дали са фаворити? Не. Но докато търсенето на баланс в центъра на полузащитата и в атаката на Реал Мадрид си остава отворено, а Барса търси инерцията и острата захапка от втората половина на миналия сезон, Атлети изгради не само титулярна единайсеторка, а цял състав за здрава битка, докато големите два клуба се боричкат под светлината на прожекторите.

Най-вълнуващото за привържениците на „дюшекчиите” и всички други, копнеещи за нарушаване на хегемонията на грандовете, е скоростта, мощта и конкуренцията за местата в предни позиции на Мансанарес. Диего Симеоне сега може да избира между Лусиано Вието (едно от големите световни обещания), Джаксон Мартинес (таланта, чието време настъпи), Антоан Гризман (най-подобрения офанзивен играч в Европа миналия сезон) и Фернандо Торес (вече с цяла предсезонна подготовка при Ел Чоло зад гърба си). Четиримата вкараха общо 82 гола миналия сезон.

Зад тях, макар още да не е готов за цял сезон от 38 мача, е вълнуващият талант Оливер Торес. Испанският младежки национал разтваря като със скалпел компактни защити и полузащити или с пасове, или със скорост. С нападатели от този калибър пред себе си и с вече изграденото разбирателство с Мартинес от времето в Порто (където сам вкара 7 гола), Оливер е хлапето, което ще ви хване окото.

В защита дойде времето за раздяла с Жоао Миранда, тъй че Хосе Хименес може да разцъфти. Точно какво разбирателство може да изгради той с Диего Годин обаче ще зависи най-вече от това дали клубът може да увери уругуайския воин, че той не е финансово и спортно недооценен. Подобна емоция никога не е точната за зареждане на поход към титлата.

Атлети може да е на един централен защитник от завършен състав, ала завръщането на Филипе Луиш ще добави опасност, височина, сила и издръжливост в жизненоважната атакуваща игра по крилата с бековете на тима. Най-отзад пък Ян Облак се доказа като вратар от топ класа.

Това с каква сила Коке ще блести, ако или когато се премести за постоянно в сърцето на полузащитата и от него се иска да контролира играта и да патрулира пред отбраната като Серхио Бускетс в Барса, ще е големият тест за амбициите на Атлети за титлата. Ако Коке успее, ще успеят и „лос рохибланкос”.

Ако „дюшекчиите” са на пълни обороти, а голямата двойка свали нивото си дори с мъничко, битката между трима ще е налице.

Греъм Хънтър, ESPN