Кандидатите за титлата в Примера сега са три

Най-успешната, най-техничната, най-напредналата лига на планетата се завръща в петък. Ла Лига пак е тук с всичките си качества и по-малко от недостатъците си. По-малко късни мачове, по-добри часове за световната публика, с енергията от завръщането на Бетис след сезон в Сегунда, изкачването на гордия Спортинг Хихон и гледката на дон Хуан Карлос Валерон обратно в елитния ешалон, с възможността за рекордни пет отбора в груповата фаза на Шампионската лига, с разпределянето на повече пари от ТВ права отвъд лапите на двата гранда и със забележително нарастване на конкурентоспособността на водещите седем-осем отбора.

Сега обаче ще се съсредоточим върху претендентите за титлата. А този път, за разнообразие, те са три от самото начало.

БАРСЕЛОНА

Шампионът на Испания и Европа ни представя едно от най-пленителните предизвикателства според спортните психолози: търсенето на първия т.нар. Двоен требъл в историята. Сега тимът е изправен пред нещо заплашително и почти винаги печелившо: „ръждата”. При това ще трябва да води тази битка без огромни харчове за нови играчи, които биха имали право да играят чак на 3 януари срещу Реал Сосиедад.

Защитниците на тезата, че Барса не усеща ефекта от трансферното ембарго, сочещи покупките на Арда Туран и Алейш Видал, получиха урок в сблъсъка за Суперкупата на Испания. Лятното турне по двата бряга на САЩ, последвано от 9000-километровия пробег до Тбилиси, Грузия, постави взелите четири купи през годината играчи на колене на „Сан Мамес”. Резервите не се оказаха на нужната висота.

С напускането на Чави и липсата на Жорди Алба и Неймар отборът плачеше за подсилване с елитни попълнения. Всеки печелещ година след година трофеи клуб почти винаги е поддръжник на философията „Купувай, когато си най-силен” – не само по тактически причини, а и пряко да мотивира играчите победители в настоящите си редици. Това бори „ръждата”.

В състава на Луис Енрике има достатъчно талант и опит не само да стане първият, защитил трофея в ШЛ, а и да повтори требъла. Наистина. Но ще повторят ли всички играчи яростната жажда от периода януари – май? Кои от ключовите фигури ще се отпуснат или ще пострадат от контузии и загуба на форма, което бе спестено миналия сезон?

Пък и се знае старата максима в колективните спортове, че веднъж щом кондиционната подготовка тръгне на зле, е невъзможно да се компенсира в кланицата от мачове между август и май. Кондиция, острота, издръжливост, възстановяване и дори ниво на контузии ще продължат да усещат влиянието. Въпросът е: до каква степен?

Можем да очакваме резерви и младоци да бъдат често използвани до Нова година. Това не само ще задържи свежи ключови фигури като Андрес Иниеста, Жерард Пике, Даниел Алвеш, Луис Суарес и Иван Ракитич, но и ще им покаже, че титулярните им места са гарантирани само при правилно отношение. Предизвикателството пред Луис Енрике е да калибрира тези смени и пак да печели големите сблъсъци в Ла Лига.

Миналия сезон треньорските промени се изразяваха в изместването на Лионел Меси отдясно на атакуващото трио и така топката стигаше тризъбеца напред много по-бързо. Това сработи доста добре, ала съперниците здраво изучават системата и всеки сезон изисква тя леко да се пипне. Какво ще ни приготви този път тактическата лаборатория в Кан Барса? И ако успее, вероятен ли е Двойният требъл?

Според мен отговорът е „да”. Ако обаче се направи грешка, ако „ръждата” надвие, тогава ще дойдат времена на дискомфорт в столицата на Каталуня.

РЕАЛ МАДРИД

Той дебютира, завладявайки всичко в сезон 2013/14, а последва доста посредствен, да не кажем разочароващ, сезон 2014/15. Ще пристъпи ли напред истинският Гарет Бейл, моля?

Пристигането на най-британеца сред испанците – Рафаел Бенитес, обещава да донесе ползи на уелсеца. Бенитес може да предложи на Бейл по-голяма протекция във все по-напрегнатата му битка за надмощие с Кристиано Роналдо, освобождение от тъй недолюбваните задължения на дясното крило и може би повече ударение върху светкавичните контри, пасващи на най-силните качества на уелсеца: атакуването на открити пространства, преки надбягвания с пазача му, вземане на физическо надмощие над прекия съперник и стрелба и подаване от движение.

За момента обаче зелената светлина за връщането на Бейл към най-доброто му лице свети твърде бледо. „Искам Мадрид да играе добър футбол и да атакува – каза израсналият на „Бернабеу” Бенитес, - но искам баланс и по-малко допуснати голове.”

Контузията в гърба на Роналдо не позволи да се види как ще сработи предпочитаната от треньора схема 1-4-2-3-1 за двамата тиранозаври в състава. Новият наставник иска също Карим Бензема „да прескочи бариерата от 20 или дори 25 гола за сезона”. Французинът вкарва средно по 25 във всеки от предните си пет сезона в Реал Мадрид, но във всички състезания. За Бенитес това, макар и добро постижение, не е достатъчно.

„Ротация, ротация, ротация” ще е мотото на Рафа. Той заяви, че ще заложи на двойка пивоти в средната линия без значение от това каква схема ще избере (видяхме 1-4-3-3 и 1-4-4-2 това лято). Въпреки че има Тони Кроос, Лука Модрич, Асиер Ияраменди и все по-впечатляващия Каземиро, Бенитес искаше нов играч за центъра. Новият Матео Ковачич може да е или халф от пеналтерия до пеналтерия, или да патрулира пред отбраната, ала като че не е с търсения от треньора профил.

„Трябва да стигнем късните етапи на сезона в битката за всеки трофей, да атакуваме, да вкарваме голове и да печелим решаващите мачове”, каза Бенитес. За да го стори, ще трябва да поддържа щастлив Роналдо, жегнат от новата доминация на Меси и все по-голямото ударение върху значението на Бейл. Ще трябва също или да добави Давид де Хеа в последния момент без игрова практика, или да убеди Кико Касийя или Кейлор Навас, че през цялото време, дори през ухажването на Де Хеа, са били истинският първи избор за вратата. Успех с това, Рафа!

И накрая старата песен. Дали печеленето на мачове би било достатъчно да задържи на негова страна крайно непостоянните привърженици и преса в Мадрид до решаващите етапи в Ла Лига и ШЛ? Дори за човек, лелеял да се завърне „у дома” толкова дълго, това е достатъчно, за да му се каже: „Внимавай какво си пожелаваш, амиго мио!”.

АТЛЕТИКО

Преди две години в тази си колонка написах колко е ясно, че Атлетико Мадрид е, най-сетне, истински претендент за титлата. И „лос рохибланкос” се завърнаха на върха.

Миналото лято пък ми изглеждаше кристално ясно, че не са дори и близо. Завършиха на 16 точки зад шампиона Барселона.

Сега има повече от подсказка, че обстоятелствата още веднъж са се наредили така, че шампионите от 2014 г. да са реални претенденти и този сезон. Дали са фаворити? Не. Но докато търсенето на баланс в центъра на полузащитата и в атаката на Реал Мадрид си остава отворено, а Барса търси инерцията и острата захапка от втората половина на миналия сезон, Атлети изгради не само титулярна единайсеторка, а цял състав за здрава битка, докато големите два клуба се боричкат под светлината на прожекторите.

Най-вълнуващото за привържениците на „дюшекчиите” и всички други, копнеещи за нарушаване на хегемонията на грандовете, е скоростта, мощта и конкуренцията за местата в предни позиции на Мансанарес. Диего Симеоне сега може да избира между Лусиано Вието (едно от големите световни обещания), Джаксон Мартинес (таланта, чието време настъпи), Антоан Гризман (най-подобрения офанзивен играч в Европа миналия сезон) и Фернандо Торес (вече с цяла предсезонна подготовка при Ел Чоло зад гърба си). Четиримата вкараха общо 82 гола миналия сезон.

Зад тях, макар още да не е готов за цял сезон от 38 мача, е вълнуващият талант Оливер Торес. Испанският младежки национал разтваря като със скалпел компактни защити и полузащити или с пасове, или със скорост. С нападатели от този калибър пред себе си и с вече изграденото разбирателство с Мартинес от времето в Порто (където сам вкара 7 гола), Оливер е хлапето, което ще ви хване окото.

В защита дойде времето за раздяла с Жоао Миранда, тъй че Хосе Хименес може да разцъфти. Точно какво разбирателство може да изгради той с Диего Годин обаче ще зависи най-вече от това дали клубът може да увери уругуайския воин, че той не е финансово и спортно недооценен. Подобна емоция никога не е точната за зареждане на поход към титлата.

Атлети може да е на един централен защитник от завършен състав, ала завръщането на Филипе Луиш ще добави опасност, височина, сила и издръжливост в жизненоважната атакуваща игра по крилата с бековете на тима. Най-отзад пък Ян Облак се доказа като вратар от топ класа.

Това с каква сила Коке ще блести, ако или когато се премести за постоянно в сърцето на полузащитата и от него се иска да контролира играта и да патрулира пред отбраната като Серхио Бускетс в Барса, ще е големият тест за амбициите на Атлети за титлата. Ако Коке успее, ще успеят и „лос рохибланкос”.

Ако „дюшекчиите” са на пълни обороти, а голямата двойка свали нивото си дори с мъничко, битката между трима ще е налице.

Греъм Хънтър, ESPN

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти