„Фурбеску” – откривателят на Пирло, който ще спира Севиля
Всичко, разбира се, зависи от гледната точка. Към головете на Антонио Пуерта в продълженията срещу Шалке 04 и на Стефан Мбиа в последната секунда срещу Валенсия може да се прибави към чудесата по пътя на Севиля към четирите трофея в Лига Европа и попадението на вратаря Андрес Палоп в добавеното време на осминафиналния реванш срещу Шахтьор Донецк. За треньора на украинците обаче това си остава просто един удар от съдбата, който е възнаградил по-слабия отбор. Мирча Луческу на този етап от живота си не знае какво е да си държиш езика зад зъбите и с тази си теза иска да надъха войската си за полуфиналния сблъсък в ЛЕ, който противопоставя два от шампионите в турнира.
Севиля е триумфирал четири пъти и е на три мача от трети пореден трофей. През 2009 г. пък го стори Шахтьор на Луческу срещу Вердер (Бремен). До идването на румънския наставник през 2004 клубът от Донецк не бе нещо особено. След това има 14 купи и 10 поредни участия в Шампионската лига, включително този сезон, когато завърши 3-ти в групата си след могъщите Реал Мадрид и Пари Сен Жермен. Златна ера за Шахтьор, която обаче изглежда пред края си. Или най-малкото пред отваряне на скоба. По вина на войната…
Севиля всъщност няма да играе първия полуфинал в Донецк – дома на съперника и бастион на проруската бунтовническа армия в Украйна. Ще го стори в Лвов, на 1000 км разстояние и на крачка от границата с Полша, където публиката, в голямата си част съставена от украински националисти, често освирква Шахтьор. Кокетният каменен стадион, където Палоп постигна подвига си, е вече история. През 2012 г. Бионсе откри „Донбас Арена” – петзвездно съоръжение за 52 000 зрители, което днес се използва за съхранение на провизии за населението. Чуждестранните играчи вече не искат да идват, а треньорите бягат от страната. Преди две години го стори Хуанде Рамос след четири сезона в Днепър: „Причината е проста – войната. Животът стои над парите.”
По всичко личи, че самият Луческу ще си тръгне от Шахтьор след няколко месеца. „Клубът реши вече да не купува чужденци, докато трае войната, тъй че работим с децата от школата”, разказва с очевидна тъга човекът, който сътвори революция в клуба и се превърна в една от големите фигури на световния футбол.
Ключът към цялата идеология на Луческу е заложен в само една дума: Бразилия. Просветлението дойде през 1967 г., когато талантливият нападател – един от най-добрите в историята на Румъния, отиде да премери силите си с бразилците при първото си пътуване с националния отбор. За да осъзнаем оказаното му влияние, трябва да поговорим малко за генетика: „Боравех с топката и с двата крака и можех да играя по целия фронт на атаката. Можеше да се каже, че, без да го осъзнавам, съм донякъде бразилец. Лесно е да си представиш каква възхита обзе мен, момчето, което идва от страна с комунистически режим при Чаушеску и открива същността на всеки бразилец: футбол, самба, плаж и секс. Осъзнах, че за тях това е достатъчно да бъдат щастливи.”
Три години по-късно Румъния отново се срещна с Бразилия на световното първенство. „Златистите” с петте „десетки” – Жаирзиньо, Жерсон, Тостао, Ривелино и Пеле – спечелиха с 3:2 с два гола на О Рей, чиято фланелка Луческу прибра след мача. И още я пази… без да я изпере и веднъж.
Дори и само заради тази си придобивка той си остава лисица, която пренесе качествата си и на пейките. Направи си име в Италия, особено в Бреша, където го прекръстиха на Фурбеску заради тактическата му ловкост – идва от furbo (хитър). Там повиши при мъжете едно 15-годишно хлапе на име Андреа Пирло. Днешният играч на Ню Йорк Сити никога няма да забрави първия съвет на човека, когото смята за своя учител: „Играй като в мач при кадетите!”.
След краткия си престой в Интер Луческу се превърна в идол в Турция след титли и в Бешикташ, и в Галатасарай, преди да се хвърли в украинската авантюра и да създаде от Шахтьор своя шедьовър, вдъхновен от първоначалното му просветление: „Преживяването ми в Бразилия ме беляза и обяснява моята философия за играта и любовта ми към техничния, офанзивния, забавляващия и интелигентен футбол. Никой не може да каже, че където и да съм бил, отборите ми не са играли така.”
Президентът на Шахтьор трижди опитал да го убеди да дойде в клуба. Без успех. „На четвъртия ми прати частен самолет и когато се приземих, ме представи като новия треньор. Какво можех да сторя?!”, разказва треньорът. Лудостта е изначално заложена в проекта на олигарха Ринат Ахметов, залагащ на изпълване на състава с бразилци, които правят разликата на терена със своите качества. Убеждаването на младите перли от Бразилия да дойдат в Украйна в началото на века не било никак лесна задача. Шахтьор успя благодарение на умението на Луческу да съблазнява и на отличните контакти.
Постепенно тимът се превърна в машина за победи и пари, които реинвестира в изумителни съоръжения и академия – днес разрушени от войната. Послужи за трамплин на бразилските таланти: само от петорката Дъглас Коща, Уилян, Фернандиньо, Алекс Тейшейра и Луиж Адриано прибра 163 млн. евро. Преди тях бяха Матузалем, Жадсон, Елано… Никак не бяха зле и продажбите на арменеца Хенрих Мхитарян (27,5 млн. евро) и паметната на Дмитро Чигринский в Барселона (25 млн.).
С това вече се свърши. Операциите вече са еднопосочни, само към изхода. Шахтьор запълваше дупките от напускането на своите таланти с поредна акция в Бразилия. Този сезон обаче взе само един – нападателя ветеран Едуардо, а Ахметов обяви, че повече няма и да има, докато трае войната.
Със състояние от 15 млрд. евро според „Форбс”, за собственика сякаш клубът е минал на втори план. Първата му тревога днес е, че го сочат за колаборационист на врага и от едната, и от другата страна във войната. Като анекдот можем да припомним как Ахметов наследи през 1995 г. поста президент на Шахтьор (и търговията с въглища и стомана с 300 000 служители) като дясна ръка на свързания с мафията олигарх Акхат Брагин, чийто живот бе отнесен от бомба на самия стадион. Ахметов по принцип не присъства на мачовете на тима в Лвов в името на личната си сигурност. Чувства се по-уютно в замъка си в Киев, където и тренира Шахтьор.
Всред цялата тази картинка, Луческу говори с определена носталгия и загатва за край на цикъла. И иска да го затвори, може би на път обратно към Бешикташ или националния отбор на Румъния, по запомнящ се начин. С последния щурм на своя бразилски батальон, намален днес до халфовете Тайсон и Марлос – единствените неоспорими титуляри, и Бернард, Дентиньо, Едуардо и Уелингтон Нем като алтернативи от пейката. (Алекс Тейшейра емигрира в Китай срещу 50 млн. евро, а Фред е наказан заради допинг.) С апел за отмъщение за онова чудо на Палоп, което за Луческу си е просто несправедлив удар от съдбата.Трима играчи са останали от онзи Шахтьор: защитниците Шевчук, Кучер и големият капитан Дарио Сърна. Същият, който обещава да целува улиците на Донецк, щом войната приключи. Никой в Севиля не е останал да живее във времето на онази битка, но тя все пак поддържа жив победния ген, открит тогава. На две крачки чака пореден финал, стига да бъде преодолян последният капан на Фурбеску, тази стара лисица.
Антонио Феликс, „Ел Конфиденсиал”