"Престъплението" да си богат

Вече е ясно - Левски е като Райо Валекано, а Лудогорец като Реал Мадрид. Стойчо Стоев го каза, не е измислица. Всички разбрахме и колко струва лятната селекция на двата тима. Нормално, нали Георги Иванов и Стойчо Стоев все това повтарят. Тази на "сините" е 300 хиляди, а на българския шампион - 6 милиона. Дали цифрите са верни е отделен въпрос, но нека приемем, че е така. Това че има клуб с по-добри финансови възможности не бива да служи като дежурно извинение и оправдание на "сините", а за пример. По правилно би било да си поставят за цел да ги догонят. Лудогорец може да си позволи подобна селекция, защото напълни касата от УЕФА. Кирил и Георги Домусчиеви дадоха начален тласък на проекта и под тяхно ръководство клубът претърпя сериозно развитие. Да бъдем честни. Със сигурност Кирил Домусчиев е човек с големи финансови възможности, но щеше ли да отпусне няколко милиона, ако Лудогорец не бе направил пробив в Шампионската Лига и Лига Европа? Защо не го направи през първата година, а заложи основно на свободни агенти? Нека не забравяме, че бизнесменът се закани да намали бюджета след първото участие в Европа и сигурно щеше да го направи при нов неуспех. Само че "орлите" продължиха да следват своя път и поправиха грешката си при следващите гастроли. По този начин клубът регистрира постъпления от порядъка на 40-50 милиона лева. Всичко се случваше постепенно и съвсем логично с нарастване на приходите, се покачваха парите за селекция и възнагражденията на футболистите. Но нека не забравяме и другата страна на монетата. Защото всички видяхме една грешка на ръководството на Лудогорец докъде доведе тима. За Бруно Рибейро и Милсами става дума...Да си богат футболен тим не е престъпление, както се опитват да го изкарат доста хора в България. Особено ако голяма част от парите идват от УЕФА. За тези, които са забравили, ще припомня нещо много важно. Просто това са фактите. Разградчани станаха два пъти шампиони и осъществиха сериозен пробив във втория по сила турнир с осем българи, които играха основна роля в тима. Това са Владислав Стоянов (привлечен от Шериф), Михаил Александров (Академик София), Светослав Дяков (Локо Сф), Димо Бакалов (Сливен), Йордан Минев (Ботев Пд, участник във "В" група, Георги Терзиев (Черноморец), Христо Златински (Локо Пд) и Иван Стоянов (нежелан в Алания). Левски също може да успее стига да се намерят точните хора, които да взимат правилни и последователни решения. Проблемът на 26-кратния шампион на България не се казва Лудогорец. Той се намира вътре в клуба и колкото по-бързо ръководните фактори го разберат, толкова по-бързо "сините" ще изплуват. Финансовият рай свърши. Няма вече кой да налива торби с пари в нашето първенство, тъй като бизнесът се легализира. Георги Иванов и Стойчо Стоев трябва да проумеят, че в бъдеще Левски ще има милионна селекция само при едно положение - пробив в Европа. И понеже в момента не могат да си позволят кой знае колко класни попълнения, може би е нужно да променят начина си на работа. Може ли някой да каже дали тимът разполага с поне един качествен скаут, който да притежава необходимия нюх? Щом Левски не разполага с нужните средства, шансът да привлекат качествен състезател е един. Човек с набито око да забележи, че даден играч притежава потенциал, който може да разгърне на "Герена", но по някаква причина до този момент не е успял. Изпуснат ли точния момент, става късно, тъй като щом се изяви, вече не е по джоба на "сините". За това се изискват много качества, тънък усет, невероятен нюх и пропътувани хиляди километри. С Георги Георгиев и такива като него няма да стане. Поздравления за Иво Тонев за новия сектор, но е време да се кротне малко. Очевидно е, че не разбира от футбол колкото си мисли. Поне до този момент така излиза, тъй като не е довел нито един добър футболист, макар че взима дейно участие в селекционната политика. Не, че Георги Иванов има добра успеваемост, но все пак това му е работата. Като засегнах темата "Гонзо", прави впечатление, че почти от всяко негово интервю лъха разочарование. Може и да не съм прав, но като че ли спортният директор таи някаква болка дълбоко в себе си, която на този етап не желае да сподели. Само може да предполагаме, но не можем да бъдем сигурни. Едно обаче е ясно. Във всички медийни изяви Гонзо изпълнява задължението си и защитава себе си и клуба, като обяснява колко лошо е било преди него и как е съживил тима. Малко по-късно следва същинската част, като отправя послания към УС, които остават неразбрани. Или хората, към които са адресирани, се правят на ударени. Той каза, че има вътрешни атаки в Левски, но никой не обърна внимание на думите му. Наблегна на това, че "сините" трябва да спрат да сменят всеки ден целите си и, че е крайно време собствениците да дадат посока за развитието на клуба. Има и още един проблем, който, по разбираеми причини, Иванов не желае да разкрие. Сигурно не му е приятно, че за всяко едно действие трябва да се отчита и иска разрешение на феновете, които са в управата. Мястото им не е там, но какво да се прави? Ще господстват докато не се намери амбициозен човек с навременни, точни и последователни решения. Управниците на "Герена" го докараха дотук една част от привържениците да ръководят клуба. Именно заради недалновидната политика се наложи симпатизантите на 26-кратния първенец да спасяват клуба от фалит.  Ако Гонзо иска повече свобода, трябва да си я заслужи. Като футболист се ползваше с пълното доверие на феновете, но в настоящия момент не може да кажем същото. Левски определено страда от управленска криза по най-високите етажи, но проблемите надолу по веригата също не са малко. Най-големият е липсата на качествен подбор на футболисти. Това най-силно направи впечатление в мача с Лудогорец, в който Стойчо Стоев добре бе подредил тима, но липсата на достатъчно класа ясно пролича. Нали бюджетът на Левски е осигурен. Остава само "сините" да тушират вътрешните разногласия, за да може Стойчо Стоев и Георги Иванов да работят на спокойствие. Ако го направят, двамата ще носят цялата отговорност. И стига с тези оправдания, тъй като бюджетът никак не е малък. Ясно е, че парите са най-важното във футбола, но не са всичко. Нужни са също качества и правилна стратегия. С повече средства всичко става по-бързо и лесно. Грешките не личат толкова, тъй като може да се замита с нови покупки и попълнения. Когато разполагаш с по-малко пари, просто е нужно да бъдеш прецизен. Успехите сигурно ще закъснеят, но рано или късно ще дойдат.  Завършвам с Лудогорец, тъй като това е точният пример. Вижте какъв парадокс. Тази година "зелените" направиха най-скъпата селекция, но по нищо не личи. Тимът от Разград безспорно е най-класният тим в родния шампионат и заслужено ще стане шампион. Въпреки това "орлите" са далеч от нивото, което демонстрираха през последните 2-3 години. Имат пробойни в състава, които трябва да запълнят. Не случайно вече търсят играчи за три поста - централен защитник, вътрешен халф и нападател. Вземете Андрей Препелица. Футболист с впечатляваща визитка, но излезе, че е пълен фигурант. Дали е загубил мотивация след Милсами, или е приключил с големия футбол, само може да гадаем. Но е ясно, че не върши работа. Има и други примери с футболисти, които на този етап не оправдават големите очаквания, въпреки че за тях са дадени не малко пари. Ако в настоящия момент трябва да говорим за сериозен пробив на Лудогорец в Европа, честно казано не съм оптимист. Надявам се да греша, но по-скоро смятам, че няма да успеят. Но има време. Българският шампион има потенциал, но трябва да изчисти слабостите. Естествено решаваща роля ще изиграе лятната селекция и подготовката…