Алберт Попов: Когато има много адреналин, почти няма страх

Голямата ни надежда в ските Алберт Попов гостува в предаването "КОД СПОРТ" по TV+. Талантът оцеля в тежка катастрофа през ноември миналата година в Зьолден, Австрия. - Какво е състоянието ти в момента във физически и в психологически план след разтърсващия инцидент?- Вече съм напълно възстановен. Имам два пирона, които трябва да се махнат в края на юли, но засега не ми пречат. Тренирам почти изцяло, както преди, само малко повече внимавам. Разликата е, че в ските все още има някои детайли, които трябва да се изчистят. Не очаквах да съм толкова добре на пистата. Още на третия ден след завръщането ми, усетих, че съм окей на ските и нещата се получават добре. Мисля, че бързо ще се възстановя и ще се върна там, където бях. - Кога очакваш напълно да си готов за стартове?- Още от самото начало. Състезанията започват през септември в Нова Зеландия и дотогава мисля да съм достатъчно подготвен, както физически, така и психически. И да бъда готов за атака!- Шокът от катастрофата направи ли те по-силен?- Със сигурност, да. Психически въобще не ми пречи. Загубих ценен човек, който ме научи на много неща. Беше страшна "свежарка" в екипа и работата ни се получаваше доста добре. Но това не може да се контролира, имало е да става...Това е животът! Гледаме напред!- Защо избра да преследваш кариера в алпийските ски?- Може би тя ме избра мен, а не аз нея. Случи се така, че израснах в тази среда. Там ми бяха всичките приятели. Стартираха състезанията и започнахме да се бием със секунди, със стотни...Оттам идва тръпката да си по-бърз, по-добър. Самата планина, чистият въздух, пистата са неща, които и до ден-днешен ме карат да изтръпвам. - Но България не е страна с големи традиции в този спорт.- Да, но затова е по-интересно. Когато бях малък, почти винаги се качвах на стълбичката в България и ми беше любопитно, като изляза в чужбина къде ще съм. Още на първото състезание, което се води неофициално световно първенство за деца, станах 30-и. Изведнъж от най-добър в България, отивам там и съм никой. Започваш да се чудиш. Променяш някои неща и гониш по-добрите. Тази тръпка не изчезва.- Къде тренираше в началото на кариерата ти?- На "Мотен", при Алеко на Витоша. Там израснах. Общо взето бях повече там, отколкото в София. Почти цял ден - каране на ски, лудеене. Пълна програма.- Спечели старта за юноши "Тополино", което е неофициално световно първенство за деца. Ликува и като номер 1 на световното за младежи в гигантския слалом. Усети ли се бъдеща звезда след тези успехи?- В момента, в който се помислиш за звезда, става точно обратното и сам се прецакваш. Наистина съм спечелил много силни състезания, но никога не съм казвал: "Аз съм по-добър от тези! Ще ги бия веднага!". Всички сме на едно ниво. Въпросът е днес кой ще покаже това, на което е способен. Не трябва да се мислиш за голямата работа, защото тогава стават най-големите бели. - През 2016 г. в плановете ти влизаше световното първенство за юноши в Сочи. Преживя ли вече разочарованието, че го пропускаш или още те е яд?- Винаги ме е яд, когато изпусна едно хубаво състезание. Яд ме е, защото знаех, че мога да бъда на стълбичката и го вярвам. Но ще се готвя за следващото, което е догодина. Имам право на още две участия. Така че поне един медал ще вземем.- След тази история, приемаш ли максимата, че докато човек си прави планове, Господ се смее?- Да, не трябва да има планове. Не знаеш какво те очаква утре. По-добре живей за мига! Но винаги трябва да има стратегия, да се мисли, защото не всичко е мускули и тренинг, трябва и малко късмет.- Влезе в топ 100 на слалом за мъже, движеше се експресно и стигна до 61-во място през 2015 г. Знаеш ли, че от ерата на Петър Попангелов не сме имали друг мъж с такова класиране в тази дисциплина?- Да, казаха ми. Стана ми много приятно. - Мислил ли си някога да се откажеш от този спорт?- На моменти ми е писвало и то не от самото каране на ски, а от всички други трудности, през които трябва да преминеш, за да стигнеш до пистата. - Кои са те?- Летни подготовки, тренировки преди сезона, да поддържаш форма през него - всичко това е една страшна мъка, но в същото време трябва да се върши, защото иначе не може да си в добра форма на ските. Но усещането, когато се кача на ските, няма да ми писне никога. Живея за това! Не го правя, защото само в това ме бива, а защото изпитвам уникално удоволствие. Както карам ски, така карам и сърф. Практикувам и други спортове, които малко ме отделят от ските - "изпразвам" си главата и се готвя за следващия сезон. Много от треньорите ми се радват понеже от различните спортове, извличаш нещо - бързина, баланс или друго. Това може само да допринесе за по-успешно представяне на ските.- В какви отношения си с легендарния Петър Попангелов? Искал ли си някога съвет от него?- Съвет не знам дали съм искал. Засичаме се рядко и то най-вече при закривания на сезони и на някакви церемонии. Много се възхищавам на този човек. Нямаме много допирни точки, но той е легенда. Надяваме се някой от нас да стане като него. - Наскоро Попангелов каза, че на едно състезание от 30 деца, едва три са стояли добре на ските.- Бях на същото състезание. Това е истина, но не знам защо е така. Може би родителите напътстват децата си в друга посока. Децата може би не изпитват този кеф от ските. Личи си, че при само две-три деца от всяка група има коренна разлика в карането и в начина, по който стоят на ските. - Да не би всеки родител да е специалист?- Ските не са скъпоплатен спорт и може би това кара родителите да записват децата в други спортове. Има все по-малко сняг и все по-малко скиори. Да се надяваме, че ще извадим най-доброто от това, което имаме. - Как върви училището? Страда ли учението заради спорта?- По принцип всички си мислят, че като се контузя, веднага ще тръгна на училище, но всъщност не е така. Заради травмата ми на крака, почти не си бях в София. Бях в Австрия, за да се рехабилитирам по най-бързия начин при специалисти, които от 30 години работят само със скиори. Възстанових се много бързо, само за три месеца. Сега ще тръгна на училище и ще гледам да завърша възможно най-скоро, защото започват летните тренировки. - В плановете ти влизат ли колеж, университет или това няма как да се случи, паралелно със спортна кариера?- Все още го мисля, но съм говорил с много добри скиори, които са на върха и всички казват, че нямат време за това. Ако си напълно отдаден на ските, няма много време за останалите неща, което е жалко, но е факт. - Докъде се простират мечтите ти?- До края, до олимпиада, до всичко. - Като място в ранглистата къде се виждаш?- Винаги съм си се представял като номер 1. Не искам да се хваля, но според мен всеки може да стигне дотам, стига да има хъс и да вярва.- Най-ценният трофей, който искаш да спечелиш?- Злато от олимпиада ще е уникално.- За скиорите, както и за вратарите във футбола, се говори, че са "луди глави". Как се отнасяш към подобно твърдение?- Като малък наистина бях супер луд. На Витоша всички бяха вдигнали ръце от мен. Няколко пъти съм щял да взривя дадени неща, имам страшни истории.- Разкажи някоя от тях.- Един път ме бяха хванали в кухнята в Алеко. Бях развъртял бутилка и чаках със запалка да я взривя. Също така щях да наводня Алеко. Но нещата се промениха. Може би нямам време за глупости и лудории. - Когато си на пистата, какво надделява повече - адреналинът при спускането и страхът, ако въобще го има?- Когато има много адреналин, почти няма страх. Така че адреналинът е повече, макар понякога да има и малко страх. Винаги е, защото е страшен теренът или стръмна пистата. Просто дадена сутрин се бъдеш с това чувство, но и това е готино. - Когато знаеш, че ти предстои важен старт, можеш ли да спиш добре?- Зависи. Имало е случаи, в които съм спал като бебе, а в други - не мога да заспя до 3-4 часа, а на сутринта ставам и съм "свежарка", все едно съм изпил пет кафета и правя най-хубавото си спускане. Понякога има притеснение и не се спи, но това е нормално. - Следиш ли състезанието преди теб или се концентрираш само за твоя старт?- Концентрирам се само за моя старт. Може да погледна първия, който се спуска, защото случайно може да има нещо по трасето, което трябва да се види. Но това ни го казва треньорът, който стои някъде по трасето и гледа за тези неща. - Знаем, че и други "луди" спортове те привличат. Разкажи нещо за това.- Другият спорт, който практикувах най-много беше сърф, но вече навлизам много сериозно в ските и почти не ми остава време за този спорт. Последното лято имах точно една седмица почивка и реших да отида в Гърция на един остров, но нямаше вятър и не можах да покарам. Сани Жекова също беше там. Искахме да караме двамата, но не се получи. Преди време играех много баскетбол, скейтборд, лонгборд. Всичко, което се сетите, без кънки на лед, съм пробвал. Всичко ми се отдава, лесно се уча. - Освен с тези спортове, как разтоварваш?- С приятелите. Просто се опитвам за няколко дни да съм като тях - да не съм спортист. Искам да си говорим на нашия си език и да си "изчистя" главата. Това ми помага за следващата седмица да съм готов 100% да карам и да тренирам.- Какъв си извън спорта?- Обичам да се забавлявам - дали ще е със спорт или с някаква игра с приятели, няма значение. Обичам много морето, то ме зарежда. Компанията и хубавите места, на които може да отиде човек. - А нощният живот изкушава ли те?- Е, няма как да не изкушава един млад човек. Имало е случаи, когато сме излизали с приятели до по-късно, но това става все по-рядко. С времето осъзнаваш, че не това е най-важното и все по-рядко излизаш нощем и гледаш да спиш повече, за да може на следващия ден да си във форма. - Къде в България е най-добре да се карат ски? Знаем, че много време сте на лагер в чужбина, но тук къде карате?- В Банско успяваме да не пречим на туристите. Понякога караме също на Боровец и на Пампорово на състезания. В чужбина караме абсолютно навсякъде спрямо това къде има състезания и къде е хубав теренът. Разучаваме и след това отиваме на най-доброто място. Лятото ходим по глетчери в Швейцария, Австрия, Германия.- Къде най-много ти харесва в чужбина?- Вал д'Изер във Франция. Това е уникален, огромен курорт, който не може да го обиколиш за един ден. Не помня колко хиляди километри писти има. Намира се точно в края на долината и отвсякъде има писти - като вени по тялото на човек. Уникално място, но не съм ходил там от около пет години. Там бяха детските световни. Този курорт най-много ми изпълваше душата. - Не те ли дразни фактът, че на Витоша не може да се кара?- Да, яд ме е, че възпираме развитието на малките деца. Жалко е, че не могат да се развиват. Според мен трябва да има писти. Това е уникално място точно до София, както и в Инсбрук има много курорти, които са точно до Инсбрук и много хора ходят. Ако се развие курортът, ще има повече и по-добри скиори.- Чужденците наясно ли са с тази уникална даденост, която имаме - столица до планина, но не я развиваме?- Да, точно хората в Инсбрук, понеже там са поставени по абсолютно същия начин и градът, и планината, съм си говорил с тях. Те ми казват: "Нали в София е по същия начин?", а аз им отговарям: "Да, на самия курорт работеха всички лифтове, но в момента работят само два". Сега хората ходят повече на Банско, където бяха световните купи, защото има повече писти и място, където да се кара. - Има ли кой да помага на желаещите като теб да се състезават, защото ските не са евтин спорт?- Още от малък Българска федерация по ски е неотлъчно до мен и без тях и помощта на родителите ми, нямаше как да съм тук. Наистина е много скъп спорт - повече се дава, отколкото се взима. Също и "Head", от които получавам ските и обувките. Те ме намериха още, когато бях на 12 или 14 години, преди да спечеля "Тополино" и бяха плътно до мен през цялото време, за което много им благодаря. Получавам най-добрия материал, както и Радо Янков сега започва да получава много добри дъски. Те те намират, но трябва да си го извоюваш сам. Не спонсорират всички, а търсят добри таланти. - Забелязват ли те вече в "белия" керван? Разпознаваемо лице ли си за конкурентите?- Да, сещат се за мен, както и за нашия отбор. Колко малка нация е България, а какви скиори чат-пат вадим. Знаят ни, доказвали сме се не малко пъти. Мисля, че занапред ще знаят все повече кои сме и къде сме. - Имаш ли сериозна връзка, приятелка до теб?- Да. Тя ме разбира, готова е да ме чака, защото това е важно. Може би инцидентът помогна за това нещо, понеже бях много време извън планината, в столицата.