Интервюто с Джерард: Сигурно е – ще се върна в Ливърпул

За първи път далеч от клуба на своя живот – Ливърпул, Стивън Джерард се наслаждава на новото си приключение зад Океана. Легендата на „червените” разказва в обширно интервю за „Дейли Мирър” за живота си в Лос Анджелис, новия сезон в Мейджър Лийг Сокър и защо винаги ще се връща в родния си град и клуб. Мечтае един ден отново да са заедно на „Анфийлд” и Мелууд със стария си другар Джейми Карагър.

-         Странно ли беше усещането при първото завръщане на базата Мелууд след напускането на Ливърпул?

-         Да, в първия ден, но това е нормално. Тогава се чувствах все едно не съм част от обстановката там, при все че съм прекарал толкова време вътре. Юрген Клоп обаче ме накара да се почувствам напълно добре дошъл, играчите също. Беше чудесно да видя старите лица „от кухнята” и веднага щом завърших първата си тренировка, се почувствах уютно, сякаш никога не бях си тръгвал. Седмиците там бяха много хубави. Говорих си с много играчи в моето положение и усещането и при тях е било особено, неуютно. Никога, ама никога не искам да се чувствам така. Искам винаги да се чувствам като човек, който като премине портата, да не е забравил, че е прекарал 27 години в този клуб от 8-годишната си възраст.

-         Сега сте в Лос Анджелис. Как е животът за Вас там и кои са най-големите предимства?

-         Животът ми сега е различен. Не във футболно отношение – повечето дни тренирам и знаете, че обичам да имам мач уикенда; различен е като живот извън терена. В Ливърпул, покрай всички наши и на Евертън фенове, трябваше да внимавам къде и кога ходя, защото много повече ме разпознаваха. Не се оплаквам от това, просто така стояха нещата. Винаги ще се връщам и ще живея там, защото обичам Ливърпул, там е домът ми, ала освежаващото и омиротворяващото нещо тук е, че 99% от хората не знаят кой съм аз. Мога да ида на кафе, да хапна навън, да заведа щерките до Дисниленд или на кино. Това е добра промяна за 18 месеца, но щом приключа тук, ще се отправя обратно към дома си, защото там е моето място, там са моите корени, там моето семейство и приятели. Винаги е хубаво за кратко време да поживееш далеч, да опиташ различни неща и да излезеш от зоната на уюта си и аз точно това правя. Но зная, че каквото и да правя, ще се върна в Ливърпул.

-         Да поговорим за МЛС. Какъв е стандартът там? Какви са феновете? Просто ни разкажете генералните си впечатления…

-         Стандартът е различен от Премиър Лийг, но няма как да е иначе. Правилата са различни – тук имате право на само трима души, които да надминават тавана на заплатите в клуб, докато в ПЛ имате пълната свобода да харчите пари за качествени футболисти от целия свят. Ще отнеме време МЛС да настигне ПЛ, но с повече търпение може и да се доближи. Моята задача тук е да помогна на МЛС да расте. Също така да свърша конкретна работа на ЛА Галакси и да помогна на младите момчета в съблекалнята, както и да се насладя на още малко успехи, преди да окача бутонките на пирона, но е различно от онова, на което съм свикнал. Не е така интензивно като в Ливърпул. На този етап от кариерата ми е идеалното нещо за мен да съм тук с 18-месечен договор. Физически, мога да изиграя този и следващия сезон в МЛС. Към момента съм на кръстопът – дали да сложа край след настоящия сезон, или да изкарам още един след това.

-         Когато настъпи този момент, какво си представяте да правите след това?

-         Подписах тригодишен договор с ВТ Sport, така че ще анализирам мачове там, с което съм горд. В общи линии ще съм отворен за предложения. Сезонът тук свършва през ноември, докато повечето в Европа – през май. Може да дойдат оферти като за футболист, може като за някаква треньорска роля. В момента карам треньорските курсове и съм в процес на вземане на А-лиценз. Дано към Рождество да съм в положение да обмислям много сериозно предложения.

-         Като анализатор гледате ли сега мачовете с различно око, по-аналитично?

-         Да, когато съм в студиото. Към края на кариерата си започнах да гледам много футбола без топка, не само топката и фокуса на камерата. Трудно е да се гледа така по телевизията, но на живо виждаш колко високо са линиите на засадата, виждаш тактиката и системите, виждаш защо треньорите правят смени в определени моменти. При цялото ми уважение към феновете, а аз самият съм фен, те следят топката и какво става около нея. Когато си учен на играта още откак си напуснал училище, забелязваш много повече неща отвъд играта около топката. Забелязваш езика на тялото на играча, защо пада в някоя ситуация, защо влиза с шпагат, защо се прави засада – всеки един детайл от играта.

-         За феновете на Ливърпул дриймтимът би бил от Вас и Карагър, но не в ТВ студиото, а на пейката на Ливърпул. Буут Руум 2.0…

-         Фантазирал съм си много за това. Познанията на Джейми за играта са изключителни. Зная колко време и труд отдава на работата си сега, както и колко обича играта от времето ни заедно. Мисля, че и двамата ще работим отново за клуба до края на животите си в даден етап. Кога ще стане това, не зная. Дали ще е едновременно, не съм сигурен. Дали бих работил отново с него за Ливърпул, несъмнено! Но други хора трябва да вземат това решение. Няма нужда да се казва, че клубът е в сърцата и на двама ни, и е трудно да се откаже при обаждане от клуба, но в момента имаме други неща на главите си. Не просим обаждане и не сме отчаяни, ала в клуба знаят какво мислим по въпроса.

-         В книгата Ви разказвате как в дните си на капитан на Ливърпул играчите са можели да идват винаги при Вас и често са го правели. Мислите ли, че сте добър мениджър на характери?

-         Във футболно отношение – разбира се. Без да се изтъквам, мнозина играчи или по-срамежливите от тях биха се уплашили да дойдат при мен, но всеки един, който е дошъл при мен за помощ или съвет, за човешки разговор, е получавал и ще получава моето рамо за опора. Това е една от силните ми страни, а в треньорството и менажирането това качество ти е нужно.

-         Ще да сте научил много от всички треньори, с които сте работил, а сте работил с някои от великите. Както и с други ценни хора от спорта като психолога Стийв Питърс…

-         Вярвам в това, че трябва да използваш всяко едно предимство в своя полза. Затова и винаги се осланях на Стийв Питърс. Не съм емоционална развалина или несигурна личност в нужда от психолог или психиатър, но винаги опитвам да се науча от различни подходи. Научих се също от някои от нещата, които не ми харесваха и не бих използвал в идентично положение. Според мен ключът да си добър мениджър е да си честен и достъпен спрямо играчите си, да опитваш да ги поддържаш щастливи, защото днес менажираш не просто хора, а търговски марки с огромно его. Трябва да правиш тренировките много приятни, да изградиш стабилен и свръхкачествен екип около себе си с доверени хора, които са очите и ушите на гърба ти и ще ти помогнат да направляваш възможно най-добре съблекалнята. Ако си мислиш, че сам ще се справиш, че си най-великият на света, ще се сринеш много бързо. Ако стана мениджър, ще ми трябва невероятен №2, невероятен №3, топ специалист в спортните науки, топ кондиционен треньор – въобще пълен с експерти екип. Само така мога да бъда успешен.

-         Вие обаче сте безспорна легенда на Ливърпул, а не смятате ли, че бихте поел риск да навредите на завещанието си в клуба, ако се завърнете на пейката, при евентуален неуспех?

-         Вижте, има шанс нещата да си останат като сега, но има и шанс един ден телефонът ми да звънне и някой да ми каже: „Искаме ти да си №3, №2, №1 в Ливърпул.” Когато си в моето положение и ти се зададе този въпрос, трябва да го обмислиш много, много сериозно. Аз обаче бих се завърнал в Ливърпул само ако усещам, че съм достатъчно добър, че мога да допринеса. Феновете по цял свят знаят, че бих отишъл там само за да дам 110% от себе си, а не заради егото си или по финансови причини. Има и шанс да получа оферти, които да не приема, защото не се смятам за достатъчно добър или защото трябва да съм до някого, с когото не искам да съм. Не се тревожа за репутацията си, защото репутацията ми като футболист на Ливърпул е вече изградена от-до. Провал като мениджър, асистент или треньор няма да я промени. Дали бих могъл да бъда критикуван като лош мениджър на Ливърпул? Разбира се. А дали това ме плаши? Не.

-         А можете ли да си се представите като треньор срещу Ливърпул?

-         До тази секунда не бях си го представял. Винаги ще ме влече към Ливърпул и английската Футболна асоциация, защото там съм прекарал цялата си кариера на футболист. Когато обаче се оттегля от терените, ще съм на линия за предложения от другаде.

-         Каквото е чувството да си герой за толкова много хора?

-         На гордост и чест. Виждал съм и двете страни на медала – вдигал съм над главата си най-големия трофей на клубно ниво, но и съм си вкарвал автоголове в загубени финали. Бил съм част от отбори на Англия, от които цялата нация е очаквала купа, а сме напускали след дузпи. За мен обаче най-важното от тези неща е как ги понасяш, дали си дал всичко от себе си, дали си се пожертвал, дали си се трудил здраво за клуба и страната си. Аз мога честно да застана пред вас и да кажа: „Дадох най-доброто от себе си.”

-         Кой е най-добрият съвет, който сте получавал?

-         Вероятно този от баща ми, когато бях на около 8 години и отивах към академията на Ливърпул. Имаше няколко пъти, когато не ми се ходеше въобще, а исках да си остана вкъщи – било защото е студено, било защото не се чувствах особено добре. Тогава татко ми каза: „Виж, ако искаш да си футболист на върха, ще получиш от играта само онова, което й дадеш.”

-         „От живота ще получиш само онова, което му дадеш.” Татко ми каза това мото, този девиз от футболна гледна точка, но според мен важи за всяка област на живота. Също така мисля, че ако уважаваш хората по пътя си, ще стигнеш там където искаш да бъдеш.

Анди Кели, „Дейли Мирър”