Умира ли ШЛ в този си вид?
Един от любимите ми английски футболни термини е „смалителят” (reducer): това е първото, преднамерено болезнено влизане в краката на някой от съперниците в мача с цел да ги стреснеш. За нещастие на традиционалистите, вече не се виждат много от тези влизания. По-стриктното спазване на законите на играта от съдиите значи, че по-скоро рискуваш с подобно действие по-скоро да смалиш бройката на своя отбор до десет футболисти. Извън терена обаче все още има поле за подобен изобретателен тормоз спрямо опонента.
Карл-Хайнц Румениге – бивш топ нападател и жертва на доста смалители през 1970-те и 1980-те години, сам предприе подобна маневра в началото на 2016-а. „Не може да се отхвърли твърдо създаването в бъдеще на общоевропейска лига с най-големите клубове от Италия, Германия, Англия, Испания и Франция. Било под шапката на УЕФА, било на частна организация”, заяви председателят на изпълнителния борд на Байерн (Мюнхен) и на Асоциацията на европейските клубове (АЕК).
Тези думи бяха с цел заплаха или, ако щете, подадена ръка към УЕФА за започване на преговори. Всъщност няма истински апетит за лига на отцепниците – става въпрос за пари (както обикновено). „АЕК не търси създаване на каквато и да било Суперлига в Европа, а подобрение на настоящата Шампионска лига, все под управлението на УЕФА”, поясни генералният секретар на асоциацията Мишел Сентенаро в Барселона миналата седмица.
Това, което искат клубовете, е по-голям дял от приходите от телевизионни права и по-малка комисиона за УЕФА, която запазва 30% от получаваните годишно 1,465 милиарда евро, сиреч 427 милиона. От тази тлъста сума 126 милиона отиват към клубовете от Лига Европа и се използват за солидарни плащания. Клубовете насочват завистливо поглед към тази планина от пари, както и към американския спортен пазар. Членът на борда на АЕК Андреа Аньели (Ювентус) посочи, че НФЛ в момента продава правата за своите 267 мача за 7 милиарда евро годишно, при все че европейският футбол има грубо десет пъти повече почитатели (1,5 милиарда души).
Зад завесите вече започнаха дебати за промяна на формата. Дали една нова ШЛ би правила повече пари, когато изтече настоящият договор за ТВ права през 2018 година? Италианците подхвърлиха идеята за уайлд кард за големи клубове, ала тя вероятно няма да получи голяма подкрепа. Гарантирано участие на топ клубовете драстично би понижило нивото на националните лиги, което не е в ничий интерес. Американски маркетинг гурута пък дадоха предложение за мачове на неутрални терени на други континенти, ала тук проблем са началните часове.
Затворена система от американски тип със само елитни отбори несъмнено обещава огромни пари, но би нарушило меритократичните принципи на европейския футбол. Важно е да се помни, че АЕК е създадена от 220 членове от 53 национални асоциации. Те няма да се съгласят на подобен формат. Все пак вече са започнали опитите да се осигури гарантиране на по-голям брой бляскави мачове в бъдеще. Американците, най-вече, не разбират защо при настоящия формат комерсиални блокбастъри като например Реал Мадрид – Манчестър Юнайтед се случват веднъж на няколко години, ако въобще се случат.
Втора групова фаза бе въведена през 1999/2000, ала оцеля само три години поради липсата на вълнуващи емоции от нея. Може обаче да има интерес към въвеждането на нов формат на елиминационните кръгове: вместо на две срещи, може да видим плейофи „две от три победи” с решаващия трети мач на неутрален терен (или не), без значение от разликата в победите в първите два и с ново правило за предимството на повечето вкарани голове на чужд терен, което би се задействало само при равенства в първите два двубоя.
Голямото предимство от тази промяна би била възможността за още един голям мач на всеки кръг, след като големите поражения в първия двубой няма на практика да убиват интригата в целия сблъсък. В светлината на претъпканата програма, подобни минисерии вероятно биха придобили смисъл от полуфинала нататък.
УЕФА междувременно като че смята да предложи въвеждане на трети турнир. Все още обаче е неясно дали виждат в него по-малките отбори или най-най-големите.
Единственото, което изглежда сигурно към момента, е, че клубовете ще опитат да се възползват от властовия вакуум в Нион след избирането на Джани Инфантино за президент на ФИФА и да наложат исканията си. Инфантино, от друга страна, се нуждае от това клубовете да се съгласят с него, за да изпълни той предизборното си обещание за световни първенства с 40 участници. Следващите няколко месеца ще са пленителна игра на покер. Дали ШЛ ще оцелее след тази схватка отвъд 2018 г. в настоящия си формат тепърва остава да разберем.
Рафаел Хьонигщайн, The Red Bulletin