Дибала очарова като Меси и надминава по цена Погба

Тече 19-ата минута на Ювентус – Рома. Дълго подаване зад гърба на защитата от Леонардо Бонучи за Пауло Дибала. Флагчето на страничния съдия се вдига на мига, за да покаже правилно отсъдена засада. Следва един колективен възглас на почуда „оооооооооооо!” от целия стадион. Отнема време да се забележи решението на асистента на главния рефер Банти. Защо ли? Защото Дибала току-що е залепил топката с левачката си и я е копнал над вратаря в напречната греда по подобие на онези изумителни отигравания, които сме свикнали да гледаме да прави Лионел Меси. Сякаш на тази благословена левачка е приставен магнит.

ОБГРИЖВАНОТО ПИЛЕНЦЕ

Сравнението с футболния феномен на третото хилядолетие се заражда спонтанно и на момента. И двамата са аржентинци и левичари, и двамата са неособено надарени като физически данни в един съвременен футбол, в който все по-мускулестите тела помпат все по-прилепените по тялото фланелки. При все че подсилените крака на Дибала му помогнаха все пак да постигне по-голяма издръжливост в сравнение с времената му в Палермо (и да изкарва пълните 90 минути на терена, без да се спъва в самия себе си накрая). При все че именно по този си ръст, както и по определени спирания на топката с левачката и по езика на тялото той сякаш има нещо от чертите на най-силния футболист в света.

Не е случайно, че Пилето започна да се налага като част от националния отбор след изричното настояване на Меси към селекционера на „лос гаучос” Херардо Мартино („Момчето е един от нас!”) и че Бълхата, меко казано, няма да има нищо против да го доведе и в Барселона.

КЛЮЧОВ ИГРАЧ

Да спреш да сравняваш футболисти едни с други е като да опиташ да се спреш, след като си отворил кутията с течен шоколад с обещанието пред себе си за само една лъжичка. Почти невъзможно. Право напред!

В Юве версия 2015/16 Дибала вече се превърна в онова, което беше Карлос Тевес за отбора до миналия май. Голяма част от играта в офанзивната фаза минава през неговите крака и зависи от неговите отигравания. Изумява неговото умение като нападател да разчита мачовете и да знае как да играе и като функция от колектива.

Това са жизненоважни качества за отбор, комуто понякога липсва нужната щипка непредвидимост, тъй като виждаме как въпреки постоянните настоявания към Масимилиано Алегри „и бианконери” продължават да са лишени от типичен „трекуартиста” (б.р. – офанзивен плеймейкър, играещ зад нападателите, характеризиращ се с отлична техника и фантазия).

Дори отвъд 12-те гола на Дибала, на очи повече се набиват 6-те му асистенции. Ако сметнем, че „Старата госпожа” е вкарала 38 гола в 21 мача в Серия А досега, бившият ас на Палермо е взел участие в почти 50% от тях. В последните 10 кръга аржентинецът е допринесъл неизменно с поне един гол или асистенция, тъй че да се обвързва тази му луда серия с онази от 11 поредни победи на Юве (13, ако броим всички състезания) не е никак откачено.

СТРУВА ЛИ ПОВЕЧЕ ОТ ПОГБА?

Изминаха вече малко повече от шест месеца, откакто Юве извади от касата си 40 млн. евро и ги прехвърли в тази на Палермо, за да се сдобие с новото си бижу. И днес ти иде да се задавиш от смях, като се сетиш за множеството издигнати гласове тогава в защита на тезата, че това са „прекалено много пари за играч, вкарал само няколко гола за Палермо”.

Говори се, че торинският клуб е отклонил оферти от 80 млн. евро за Пол Погба миналото лято. Днес французинът, макар изживяващ отново растеж след проблемно начало на новия сезон, изглежда с много по-малко решаваща роля от тази на аржентинеца. Сега Джузепе Марота трябва да затегне колана си и да се приготви да посрещне нов залп от петродолари, този път за друга своя перла.

Якопо Джерна, „Гадзета дело Спорт”