Лъвовете ни май са беззъби
Националите белязаха най-тежката си година, докато Данчо Лазаров потуши вътрешния бунт
С наближаването на края на годината настъпва време и за равносметка. „Тема Спорт” по традиция ще ви представи събитията от родния спорт така, както ги видяхме ние и както ги показват статистиките и резултатите. Хубавите и лошите моменти, значимите постижения и провалите. Продължаваме с волейбола. Най-успешният колективен спорт претърпя сериозно отстъпление, а клубовете все така не могат да изплуват.
Положителните емоции за българския волейбол, които бяха натрупани някак напук на логиката през 2015-а, отшумяха изключително бързо още през първата половина на тази година. От най-успешния ни колективен спорт някак остана една бледа сянка и всеки един резултат, в който не търпяхме тежко разочарование, се приемаше като успех. Така бе както при националните ни състави, така и при клубните отбори.
Лъвовете забравиха да хапят
Две победи на ниво А състав, воден от Пламен Константинов, в 12 двубоя. В съчетание към това – абсолютен провал във второразредния турнир на Европейската лига под наставленията на Мирослав Живков. Олимпийските игри в Рио останаха само един мираж, а серията от поредни поражения беляза исторически връх. Каквото и да се каже за представянето на България през 2016-а, ще бъде малко и недостатъчно. Оправданието нулева година за тим с претенциите на трикольорите звучи несериозно. А дори тя да е такава, това не означава, че трудът от началото на 21-ви век може да бъде заметен с лека ръка. Уви, оказа се, че е възможно. И пропадането бе наистина болезнено за всички онези, които с трепет са включвали телевизора, за да гледат любимците си как падат поред от всеки един съперник (бройте до 10). Нещо повече – не се опънаха на нито един от грандовете, нито пък бяха равностойни на онези, които смятаме за състави от нашата черга.
Какво се случи? В рамките на около половин година България се срина от четвърто място в световната ранглиста, където бе през януари, до №16. Пред нас са вече велики сили като Австралия, Япония, Египет, Канада, Аржентина… Изключително близо пък се намират други властелини на шарената топка – Финландия и Белгия. Доскоро непревземаемата ни крепост и гордост, наречена мъжки национален отбор по волейбол, стана просто един боксов чувал, върху който се упражнява всеки, който поиска.
Единствените ни победи бяха над Финландия в първия мач от олимпийската квалификация в Берлин и над Австралия в битка на живот и смърт за оцеляване в елита на Световната лига. Изстрадан успех над кенгурата с 3:2 в двубой, който бяхме на път да изпуснем и провалът да бъде тотален. „Подмладяване”, „почивка на титулярите”, „несходство в характерите”. Все поводи за оправдания за слабите резултати. Поне в това сме добри – да се оправдаваме винаги когато не успеем. А през 2016-а трикольорите станаха професори в този елемент.
За Европейската лига може изобщо да не коментираме. Там Б тимът ни, воден от Миро Живков, се мъчеше с Македония, Албания, Дания, Австрия и Естония. Взехме финална четворка, за да може поне един медал да спечелим, но във Варна фиаското бе тотално, като дори в тази компания се наредихме... четвърти!
Изводите са, че България не произвежда достатъчно качествени волейболисти, за да си позволи разделяне на два състава. Още по-малко пък личностни конфликти да вадят от представителния тим и малкото останали класни имена. „Почивката” за някои може да се окаже перманентен отпуск от националния, а по всичко личи, че падението в ранглистата ще има сериозен отпечатък в дългосрочен план. Тепърва лъвовете ще разберат какво е да влизаш в мачовете като аутсайдер, защото България вече не е онази високопоставена фигура, която бе в последните 10 години.
Джиго ги извози
В началото на годината някак от нищото начело на женския ни представителен тим застана Иван Сеферинов. Шефът на Славия се кандидатира за поста, овакантен след втория провал на Драган Нешич, уж колкото да има привидна конкуренция на треньора на Марица Иван Петков. Дори във федерацията обаче останаха изненадани от победата му с един глас при вота за селекционер. И така лъвиците бяха поети от 64-годишния специалист, който не бе работил като наставник близо 20 години. Това, при положение че Владимир Кузюткин бе освободен с един от основните мотиви – напредналата му възраст…
Оказа се обаче, че Джиго може да държи много по-добре юздите на националките ни, отколкото голяма част от предшествениците му. Под негово ръководство Елица Василева и компания спечелиха първия турнир от втора група на Гран при в Тукуман (Арж). В предварителната фаза нашите допуснаха само една загуба – от Доминикана, и влязоха във финалната четворка във Варна с надеждата, че могат да спечелят промоция за елита на комерсиалната надпревара. Поражението от Полша с 1:3 обаче ги върна в реалността и в крайна сметка България отново се задоволи с любимото си четвърто място след ново 1:3, този път от Пуерто Рико.
Резултатът бе приет като позитивен, а самият Сеферинов изтъкна, че този тим трябва да престане да бъде опитно зайче за ръководството на федерацията и всяка година да се събужда с нов треньор. Показателно бе, че на европейските квалификации нашите загубиха само една точка, макар сблъсъците с Румъния, Швейцария и Черна Гора да не могат да са кой знае какво мерило за отбор, който има претенциите да се завърне сред елита. На първо време на Европа, а след това и в света. Със сигурност в него има повече потенциал, чисто индивидуално, отколкото при мъжете, но остава отворен въпросът – дали Джиго ще успее да извлече максимума на шампионата на Стария континент догодина в Азербайджан и Грузия. И най-вече, дали ще бъде оставен да опита, или отново, по добре познатия ни модел ще се намери вратичка, която да го отпрати.
Светлина за Левски и ЦСКА,
антирекорд за България
Ако използваме обзора от миналата година за състоянието на клубните ни отбори, той няма да се различава почти по нищо, като може би само ще сменим някое и друго име, но резултатът си остава почти идентичен. Грандовете на България, които са произвели най-много национали и на които се е крепял имиджът ни по света, си остават в тежко състояние. Славия се завърна в елита, но какво от това, като ефектът е 1 точка от 11 мача?! ЦСКА и Левски гледат една идея по-положително. Червените най-накрая намериха спонсор в лицето на „Хиполенд“, но това няма да ги върне с магическа пръчка сред претендентите в Европа. Сашо Попов изгради добър състав, връщайки от пенсия Смилен Мляков, който значително повиши средната възраст в състава. Армейците отново се борят за титлата, но залата им е негодна за ползване, а децата им тънат в нищета и са близо да останат дори без прокапалата си „Армеец”. Левски продължава мъките с липса на съоръжение, в което да играе. Поне сините се измъкнаха от дъното в края на миналия сезон и сега са в средата на таблицата. Да, има светлина в тунела за вечните съперници, но към момента тя е от светулка, а не от изгряващото слънце.
Иначе – Добруджа спечели първа в историята си титла, а Нефтохимик грабна Купата и Суперкупата на България. Резултатът – бургазлии не пожелаха да играят в Европа, защото нямат излишни пари за харчене. Съставът на Живков опита, но следствието е, че страната ни за първи път от създаването на този формат на Шампионската лига в началото на века няма представител в най-силния клубен турнир на Европа. Червени и сини ще опитат да направят нещо за Купата на CEV, но шансовете им за сериозен прогрес не са особено високи.
При дамите Марица толкова сериозно отвори разликата, че не се вижда как ще бъде спрян от нова титла. ЦСКА и Левски сериозно изостанаха от челото, а единственият „конкурент” се показа в лицето на Раковски Димитровград.
На фона на всичко това Лигата започна без ясни правила и след първите кръгове не се знаеха изпадащи и регламент за титла. Това бе изчистено, но първенството си остава в сянка поради липсата на нормален, работещ сайт и съвременна технология за следене на резултатите в реално време. Но какво от това – едва 2017 година идва.
Данчо Лазаров не пуска аванта
Годината бе белязана и от неочаквани сътресения във федерацията. Изненадващо се появи опозиция на Данчо Лазаров. При това тя дойде не отвън, а от собствения му двор. Най-доверените хора на Инженера Иван Тодоров и Петър Кънев с лека подкрепа от Станислав Николов размътиха водата и опитаха преврат. Оказа се обаче, че триото нито е готово, нито има нужната подкрепа, за да го осъществи. В резултат, първите двама бяха разжалвани от Управителния съвет на централата и от позициите си на вицепрезиденти. Доскорошните добри приятели, които заедно „колеха и бесеха”, паднаха жертва, а Лазаров се утвърди начело до края на световното първенство през 2018-а. Николов пък бе лишен от поста си на генерален секретар и стана изпълнителен директор. На негово място бе посочен Владимир Николов. Дългогодишният капитан на България е гласен за наследник на Инженера и нищо чудно да избута от тази позиция другия претендент за стола Любомир Ганев след около 2 години.
Междувременно федерацията бе принудена от Върховния съд да огласи всички сделки, които е извършила през годините. Групата на „Негодниците” спечели една дълга битка, но резултатът остава нулев. От централата са готови по-скоро да плащат глоби, отколкото да вадят на светло разходни бордера. Друг е въпросът, дали изобщо имат такива за някои средства.
В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН
Първенство Участия Злато Сребро Бронз Общо
ОИМ 8 0 1 0 1
ОИЖ 1 0 1 0 1
СПМ 18 0 1 4 5
СПЖ 11 0 0 0 0
СЛ 19 0 0 0 0
ГП 4 0 0 0 0
ЕПМ 27 0 1 4 5
ЕПЖ 26 1 0 2 3
ЕЛЖ 6 0 2 3 5
ПОСТИЖЕНИЯТА ПРЕЗ 2016 ГОДИНА
Първенство Домакин Място
ОИМ Рио (Бр) Не участваме
ОИЖ Рио (Бр) Не участваме
СЛ Краков (Пол) 11-о място
ГП Банкок (Тайл) 15-о място (трето във II Дивизия)
ЕЛМ Варна 4-о място
ЕПМ до 20 Пловдив 8-о място
ЕПД до 19 Словакия/Унгария 8-о място
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"