Ибра и неговата тежка мисия да не е Обикновения в Англия
Златан Ибрахимович и неговият Манчестър Юнайтед влизат надъхани в Боксинг дей – традиционната порта на насладата на фена на английския футбол, който бива разглезен с мачове почти всеки ден по празниците (тази година ще има на 26, 27, 28, 30, 31 декември, 1, 2, 3 и 4 януари). Също и Жозе Моуриньо, който след жалкото начало на сезона с най-лошия старт от 1989 г. насам за този покрит с лаври клуб, започва да надига глава с четирите поредни победи. Макар че ще е нужно чудо за застигане на Челси на Антонио Конте (13 точки преднина за „сините”) и че всички конкуренти остават над „червените дяволи” в таблицата в Премиър Лийг, се очаква предстоящите три двубоя по празниците (Съндърланд, Мидълзбро и Уест Хам) да потвърдят възхода в представянето и вероятно в класирането.
Специалистът от Сетубал знае добре, че за да мине тази граница до зоната с квоти за евротурнирите, са му нужни вдъхновението и головете на Ибра. Шведът се зае в последния месец и половина да доказва своята класа, както и да покаже на анализаторите, че 35-те му лета и скокът в нивото в първенствата няма да го превърне в Обикновения за Премиър Лийг, в просто един от всички. Десетте попадения в последните 9 мача са красноречив знак за това от Златан, чиито показатели обаче остават далеч от онези в предходните четири сезона в Пари Сен Жермен и Лига 1, донесли му прозвището Краля на Франция.
Въпреки големия напредък от 6 ноември насам, когато сложи край с дубъл голове срещу Суонзи на суша от 7 срещи, скандалният скандинавски нападател е в сянката на Диего Коща (13 гола) и Алексис Санчес (12). Без въобще да е лоша, средната му цифра попадения в ПЛ (0,76) е доста по-ниска от тази в Лига (1,69). Освен това приносът му в колективната игра на „червените дяволи” не е особено голям, а също така води в цялата лига по пропуснати чисти положения (9) и не е дал и една асистенция на своите колеги за цели 16 мача.
Останалите му статистики (отиграни топки, пасове, въздушни двубои, дрибли, шпагати, пресечени топки и т.н.) са на подобно ниско ниво и разкриват малката му роля за колектива. Безспорен лидер е в един-единствен показател: извършените нарушения (38), като изпреварва съотборника си Пол Погба (37) и Виктор Уаняма (35).
С две думи, Ибрахимович не е центърът на вселената на „Олд Трафърд”, какъвто бе в Париж и генерално в Лига 1. Давид де Хеа, Луис Антонио Валенсия, Андер Ерера, Хуан Мата и Погба имат по-силно влияние върху играта на отбора на терена. Извън него също не е най-предпочитаната фигура от феновете, за които голямата икона си остава Уейн Рууни, въпреки че той е далеч от най-доброто си лице, а почти наравно с капитана е вече Де Хеа (избран бе за най-добър в тима за последните три години от самите привърженици на клуба). Мата и дошлите това лято Погба и Хенрих Мхитарян също получават повече любов от манкунианската фамилия в сравнение със Златан.
Не така стоят обаче нещата при Моуриньо. За португалеца, който бе с ключова роля за идването „гратис” на Ибра през лятото на „Олд Трафърд”, таранът е един от тримата постоянно присъстващи в титулярния състав заедно с Де Хеа и Погба. Единственият пропуснат от шведа мач този сезон в ПЛ бе този с Арсенал (1:1), и то по важна причина: наказание за натрупани жълти картони. „Златан ни дава точно онова, което очаквахме от него. За мен е много хубаво да сме заедно след пет-шест години раздяла и да открия у него все същата амбиция, страст и жажда за игра”, каза Моу. Въпреки тези думи, мениджърът наказа своя любимец с пейка в домакинството срещу Фенербахче в Лига Европа, за да го стресне посред кризата му пред гола. При все това Ибра е футболистът на Юнайтед с най-много мачове този сезон (25).
Затова и не е странно, че Моуриньо обяви преди дни своето желание да поднови за още една година договора на нападателя до юни 2018-а. Този вариант обаче не се споделя единодушно от хората по висшите етажи на ръководството на клуба по две причини: възрастта на играча и периодичните му гневни избухвания на терена, които не съвпадат с етичните кодове на Юнайтед. Това Златан показа вече два пъти след идването си в Англия: веднъж когато хвана за гърлото Симон Кяер при загубата от Фенербахче в Истанбул и наскоро срещу Уест Бромич Албиън, когато удари безцеремонно без топка бранителя на съперниковия тим Доусън (за свой късмет таранът от Малмьо бе наказан само с жълт картон).Давид Руис, „Ел Конфиденсиал”