Пушката вече стреля за Марица
Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 души. През януари жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този на CEV. Следващата в списъка е Виктория Григорова.
Тя е една от софийската колония в пловдивската Марица. Потомствена волейболистка, племенничка на емблематична фигура в този спорт - Евгени Иванов - Пушката. Освен качествата му е наследила и неговия прякор - наричат я Пушката на женския волейбол. Родена е на 25 юни 1990 година в София. Със споменатия вуйчо, майка волейболистка и баща баскетболист, пътят към игрището с високата мрежа е предначертан. Началото обаче не е толкова лесно. Майката на Вики я насърчава да започне да играе волейбол в Левски просто за раздвижване. Започнах, но в началото ме мързеше и 1 месец бях болна, докато треньорката не се обади вкъщи на майка ми: Какво става с Виктория, болна е от 1 месец? Болна ли? Утре ще се оправи и ще дойде, разказва Вики през смях. След това се запалва и спортът започва да харесва, а успехите следват един след друг. В 7-и клас Григорова влиза в Спортното училище на Левски и става част от успешния син период в женския волейбол. Вики е и 4-та от световното за девойки през 2010 година в Мексико, когато отборът бе воден от пловдивчаните Стоян Гунчев и настоящия треньор на Марица Иван Петков. Още в най-ранна възраст отива в чужбина - най-напред в КСМ (Букурещ), след това в КДУ (Търгу Муреш), където се засича и с настоящата си съотборничка в Марица Габриела Цветанова. Следва период в Турция - в Салихли и Рота Измир. Първата година в Румъния бях с български треньор - Страхил Балов, и още една сънародничка в отбора - Вяра Хаджимоскова, което много ми помогна. Навън винаги е тежко в началото. В Турция вече бях сама, но имах натрупани опит и рутина. В Салихли беше много забавно - бях единствената чужденка и единствената, която говореше английски, разказва Вики.
След завръщането си в България за кратко отново облича синия екип, но от лятото на миналата година е част от шампионския тим на Марица. Освен това е и сред избраничките на Иван Сеферинов в женския национален тим. Това лято игра Гранпри в Аржентина и Варна. Вики е една от най-важните състезателки в отбора на жълто-сините. Ще се запомни изпълнението в един от мачовете срещу световния клубен шампион Едзжаджъбашъ Истанбул, в който централната блокировачка направи страхотна блокада на една от най-добрите в света - Таиса Менезес.
- Вики, как дойде поканата от Марица?
- Познавахме се с момичетата и треньорите покрай девическия национал. Борис Халачев ми се обади и ми каза: Трябваш ни. Можеш ли? Искаш ли? Малко след това си събрах багажа и пристигнах, след като с Левски бързо приключихме отношенията си.- Как се чувстваш в отбора?
- Щом съм останала втора година, значи съм се чувствала добре. Сега продължавам да се чувствам добре. Обстановката е отлична, работи се на професионално ниво, което за България е като мираж в пустинята. В този клуб на всяко едно ниво нещата са изпипани - не само в залата, но и извън нея. В момента, в който излезем от залата, знаем, че има на кой да се обадим, за да ни помогне при нужда. Това за мен е много важно.- Как преживя мачовете със световния клубен шампион?
- Беше висока летва. Не бяхме много равностойни, но придобихме ценен опит и видяхме, че мечката не е толкова страшна.- Трудно ли се расте в тази липса на конкуренция?
- Много трудно. В момента се готвим за следващите ни европейски мачове, но за съжаление у нас няма отбор, с който можем да изтренираме онова, което ни трябва за Европа. Когато навлизах във волейбола, Варна станаха шампионки при жените. Нещо, което в момента е немислимо. Имаше и други добри отбори - Славия, ЦСКА. Навремето в Левски имахме два отбора младша възраст и много подготвителни групи. В момента момичетата влизат директно в младша и пропускат година-две, които дават основата. В това отношение в Марица цялата пирамида си я има.- Мислиш ли отново за чужбина?
- Нищо конкретно. Искам да си свършим работата тук.- Харесва ли ти Пловдив?
- Доста шеги изтърпях от отбора, като дойдох - че от София са ме докарали в Пловдив. Пловдив е хубав град, а когато съм заобиколена от такива хора, се превръща в още по-приятно място. Не се чувствам майна, но ми е добре тук. Харесва ми да се разхождам в центъра и Стария град, където обстановката страшно ми допада.- Имаш ли други увлечения извън волейбола?
- Нямам хоби, предпочитам да се разхождам с приятели, да седнем на кафе, да прекарвам времето с приятни хора.Георги АНАСТАСОВ, в."Марица"