Заслужена чест: Спърс извадиха от употреба №21 на Дънкан

Сан Антонио Спърс оказаха най-голямата възможна чест на клубната легенда Тим Дънкан. Неговият потник с №21 на гърба официално бе изваден от употреба, по-малко от година след отказването му, за да застане високо в “АТ&Т Сентър”, редом до №32 на Шон Елиът, №12 на Брус Боуен, №6 на Ейвъри Джонсън и №50 на Дейвид Робинсън, с които Тими игра за “шпорите”, както и до №44 на Джордж Гървин, №13 на Джеймс Сайлъс и №00 на Джони Муур.Дънкан прекара цялата си зашеметяваща професионална кариера в отбора от Тексас и между 1997 и 2016 година помогна на организацията да спечели пет титли на НБА (1999, 2003, 2005, 2007 и 2014), а в три от случаите именно той бе избиран за MVP на финалните серии. Индивидуалните му награди са твърде много за изброяване, но най-впечатляващите от тях са два приза за MVP на редовния сезон, званието “Новобранец на годината”, 15 участия в Мача на звездите, 10 избора в най-добрия отбор на сезона, както и още 15 такива в първите два отбора на най-добрите защитници за сезона.Легендарното тежко крило не изневери на скромния си стил и този път, въпреки прекрасния повод. Дънкан, който никога не е обичал да е център на внимание и да попада твърде често в светлината на прожекторите говори малко повече от 4 минути и в речта си благодари на група хора, която присъстваше в залата - семейството и децата му, Грег Попович, Брус Боуен, Тони Паркър, Ману Джинобили, Дейвид Робинсън и Шон Елиът, генералния мениджър Ар Си Бюфърд, както и треньора му в Уейк Форест - Дейв Одъм.“Ще ви кажа нещо: днес спечелих доста басове. Не бях с дънки, а със сако и говорих повече от 30 секунди. Благодаря ви, Сан Антонио. Благодаря ви”, шеговито заяви Дънкан, който получи като подарък победа - Спърс надиграха Ню Орлиънс Пеликанс.  Дънкан, както и Тони Паркър и Ману Джинобили, които все още са активни професионални баскетболисти имат общо 126 плейофни победи - повече от всяко дурго трио в историята на НБА, както и 575 победи в редовния сезон.“Благодаря на всички фенове. За любовта и подкрепата. Особено през последните няколко седмици. Толкова много съотборници ми звъннаха - започвайки от тези, с които играх през цялата си кариера и стигайки до такива, с които съм играл месец или година. Не мога да опиша колко много означава това за мен, защото вие сте ми дали толкова много. Както и аз на вас”, добави още Тим.Въпреки че се отказа от спорта, Дънкан продължава да навестява бившия си отбор и да се включва в тренировъчния процес доста често.“Не искам да говоря за борби, точки или такива неща. Тази личност бе с основна заслуга всеки, който идваше в Сан Антонио през годините, да бъде част от тази програма и да възприеме тази култура. Той е по-специален от когото и да било. И най-важният коментар, който мога да направя - на г-н и г-жа Дънкан, които за съжаление не са между нас, този мъж тук е същото момче, което беше, когато влезе през вратата за първи път”,  гласеше речта на треньора Грег Попович, който добави, че Тим е добре дошъл, за да бъде “треньор на каквото си поиска”, но не вярва, че това ще се случи, защото “е прекалено умен”.

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти