Заслужена чест: Спърс извадиха от употреба №21 на Дънкан

Сан Антонио Спърс оказаха най-голямата възможна чест на клубната легенда Тим Дънкан. Неговият потник с №21 на гърба официално бе изваден от употреба, по-малко от година след отказването му, за да застане високо в “АТ&Т Сентър”, редом до №32 на Шон Елиът, №12 на Брус Боуен, №6 на Ейвъри Джонсън и №50 на Дейвид Робинсън, с които Тими игра за “шпорите”, както и до №44 на Джордж Гървин, №13 на Джеймс Сайлъс и №00 на Джони Муур.

Дънкан прекара цялата си зашеметяваща професионална кариера в отбора от Тексас и между 1997 и 2016 година помогна на организацията да спечели пет титли на НБА (1999, 2003, 2005, 2007 и 2014), а в три от случаите именно той бе избиран за MVP на финалните серии. Индивидуалните му награди са твърде много за изброяване, но най-впечатляващите от тях са два приза за MVP на редовния сезон, званието “Новобранец на годината”, 15 участия в Мача на звездите, 10 избора в най-добрия отбор на сезона, както и още 15 такива в първите два отбора на най-добрите защитници за сезона.

Легендарното тежко крило не изневери на скромния си стил и този път, въпреки прекрасния повод. Дънкан, който никога не е обичал да е център на внимание и да попада твърде често в светлината на прожекторите говори малко повече от 4 минути и в речта си благодари на група хора, която присъстваше в залата - семейството и децата му, Грег Попович, Брус Боуен, Тони Паркър, Ману Джинобили, Дейвид Робинсън и Шон Елиът, генералния мениджър Ар Си Бюфърд, както и треньора му в Уейк Форест - Дейв Одъм.

“Ще ви кажа нещо: днес спечелих доста басове. Не бях с дънки, а със сако и говорих повече от 30 секунди. Благодаря ви, Сан Антонио. Благодаря ви”, шеговито заяви Дънкан, който получи като подарък победа - Спърс надиграха Ню Орлиънс Пеликанс. 

Дънкан, както и Тони Паркър и Ману Джинобили, които все още са активни професионални баскетболисти имат общо 126 плейофни победи - повече от всяко дурго трио в историята на НБА, както и 575 победи в редовния сезон.

“Благодаря на всички фенове. За любовта и подкрепата. Особено през последните няколко седмици. Толкова много съотборници ми звъннаха - започвайки от тези, с които играх през цялата си кариера и стигайки до такива, с които съм играл месец или година. Не мога да опиша колко много означава това за мен, защото вие сте ми дали толкова много. Както и аз на вас”, добави още Тим.

Въпреки че се отказа от спорта, Дънкан продължава да навестява бившия си отбор и да се включва в тренировъчния процес доста често.

“Не искам да говоря за борби, точки или такива неща. Тази личност бе с основна заслуга всеки, който идваше в Сан Антонио през годините, да бъде част от тази програма и да възприеме тази култура. Той е по-специален от когото и да било. И най-важният коментар, който мога да направя - на г-н и г-жа Дънкан, които за съжаление не са между нас, този мъж тук е същото момче, което беше, когато влезе през вратата за първи път”,  гласеше речта на треньора Грег Попович, който добави, че Тим е добре дошъл, за да бъде “треньор на каквото си поиска”, но не вярва, че това ще се случи, защото “е прекалено умен”.