Има проблем в Юнайтед, който всичките пари не могат да решат

Досега, повтарям „досега”, Жозе Моуриньо не направи съществена разлика в Манчестър Юнайтед в никоя от истински важните области: резултати, отборен дух, привлекателност. Във всички тези категории клубът доминатор в досегашната история на Премиър Лийг озадачава своите привърженици и хвърля панически на вятъра стотици милиони за трансферни суми и заплати.

Помните ли твърдението, че Манчестър ще е центърът на футболната вселена с Моуриньо в Юнайтед и Джосеп Гуардиола в Манчестър Сити? Миналата седмица Сити бе прегазен с 4:0 от Барселона, а „червените дяволи” – със същия резултат от Челси. Едно толкова дълбоко унижение, че Моуриньо се обърна срещу Антонио Конте, задето нажежавал публиката на „Стамфорд Бридж” при 4:0.

Защото това последният месия на Юнайтед да е в нужда от мъничко милост и грижа от заеманата доскоро с огромен успех съседна скамейка говори само за себе си. Както и това как феновете на Челси скандираха „Жозе Моуриньо” при резултат 4:0. Те посягаха за утешаваща прегръдка към своя прежен лидер, който измисли нова дума в анализа си след мача: „Ако изтриете грешките в защита – каза той, – глобалността беше добра.”

Глобалността не беше добра, защото на Юнайтед все още липсва план как да се превърнат купените за толкова много пари играчи в едно кохерентно цяло на терена. Портуалецът наследи не само дълбоката кесия, а и грешките, дисбалансите и липсата на убеждение в състава.

Всеки, който е гледал „червените дяволи” редовно след напускането на Алекс Фъргюсън, ще знае, че старата култура на поемане на отговорност е разбита. В славните години на всеки един играч се държеше сметка за всичко сторено (и несторено) не само от мениджъра, а и от останалите му съотборници. Летящата към окото на Дейвид Бекъм бутонка от страна на Фъргюсън заради това, че халфът не се върнал да гони в защита своя човек в един мач, бе емблематична за безкомпромисната почтеност, от която никой футболист не можеше да се скрие.

Превъртете напред към време, в което Пол Погба се разхожда обратно към вратата си, докато Нголо Канте напредва, и отказва да се опита да блокира стрелбата му от упор. Резултатът: четвърти гол за Челси, отбелязан от играч, който не се предполага да е заплаха в противниковото наказателно поле.

Първият гол в 31-вата секунда, с излязъл напред в стил „Клаудио Браво” Давид де Хеа, може да бъде простен с липса на съсредоточеност; може да бъде простен и вторият, евентуално, като типичен инцидент с чукната с глава топка при статични положения и рикошети. Няма как да бъде простено обаче това как Крис Смолинг даде пространство на Еден Азар за третото попадение, нито пасивността на Погба, Смолинг и Дейли Блинд за редкия гол на Канте. Смолинг и Блинд като цяло бяха бедствени.

Всеки, който подозира, че футболът е в действителност хаос в дрехите на точна наука, ще посочи контраста между солидността в защита на Юнайтед на „Анфийлд” и некомпетентността на „Стамфорд Бридж”. Как може един идеален в затварянето на Ливърпул отбор да допусне гол само секунди след началото на мача в Лондон с блокирал мозък на двамата централни защитници и един от най-добрите вратари в света?

Тук изниква въпросът: какъв е планът на Моуриньо, крайната му цел за един свикнал да надживява мениджърите си състав? Едно е ясно: има културен проблем в състава, който не успя да излекува дори и поредният рунд на мегахарчове на пазара, нито тактическото умение и талантът за отрицание на Моу. Той затвори Ливърпул, но Челси го отвя.

И докато тимът на Конте заслужава похвали за смесването на директна игра и контраатаки, индивидуалните решения на португалеца в избора на единайсеторка и схема приканват детайлно вглеждане. Ваденето на Уейн Рууни от титулярния тим е необходима мярка, а Хенрих Мхитарян може би си заслужава лошите оценки в досегашното си представяне. Вярата на Моуриньо в способностите на Маруан Фелаини да играе подобна фундаментална роля в центъра на терена обаче противоречи на почти всичко, което сме видели от него, откак Дейвид Мойс го взе от Евертън.

Мениджърът на „червените дяволи” сякаш е разколебан относно доста членове на своя състав: Антони Марсиал, Матео Дармиан, Ашли Йънг, Джеси Лингард, Морган Шнайдерлен, Люк Шоу и Хуан Мата. Утешението е, че доста от феновете на клуба изпитват подобни чувства. Също така Златан Ибрахимович, взет по настояване на Моуриньо, спря да заплашва противниковите защити достатъчно често, за да компенсира ниската си скорост, макар че още запазва своята аура.

На „Олд Трафърд” се надяваха, че грешките от последните три години ще бъдат изметени с тактическото умение, биографията и авторитета на новия мениджър. Тази задача обаче се оказа далеч по-сложна от очакваното. На неговия стабилизиращ план да направи отбора труден за побеждаване, докато измисли и приведе в действие голямата си идея, не помогна едно от най-големите поражения в неговата кариера.

Пол Хейуърд, „Дейли Телеграф”