Пресиян Коев за рекордното класиране на Junior Davis Cup и талантите ни при юношите
През миналия месец националният ни отбор за юноши до 16 г. участва на световните финали на юношеската "Купа Дейвис”, които се проведоха в Будапеща. В столицата на Унгария тимът ни в състав Адриан Андреев, Леонид Шейнгезихт и Йоан Георгиев, с капитан Пресиян Коев, зае престижното осмо място от 16 участници. Отборът ни победиха континенталните първенци Китай и Мароко, като азиатците бяха поставени под номер 3 в схемата.
Тази осма позиция на Junior Davis Cup е най-доброто класиране на България на световни финали при юношите в историята. Досега страната ни е имала представители на общо пет форума до 14 г., до 16 г. и до 18 г., но за първи път достига толкова напред в крайното класиране. Досегашното топ постижение датираше от 2005 г. когато юношите до 16 г. се наредиха 12-и на шампионата в Барселона (Испания).
За да разкаже повече за представянето на момчетата и за самия шампионат, потърсихме Пресиян Коев, капитан на отбора и отговорник „Развитие” към БФТ.
- Г-н Коев, как оценявате показаната от момчетата игра в Будапеща, имайки предвид, че това е най-доброто класиране на България при юношите на световни финали?
- Два месеца преди световното казах, че ще играем за победа във всеки мач. Правейки анализ на случилото се, мога да кажа, че сме изпълнили 80% от целите си. Останах доволен от себераздаването, от поведението на момчетата и тяхната игра във всички мачове, с изключение на последната среща с Унгария. Честно казано разбрах след първенството, че това е най-високото класиране на български мъжки отбор на световни първенства. Това е приятна новина за мен, а сигурен съм, че и за момчетата. Но всички ние малко или много сме длъжници с последния мач. Бяхме длъжни да победим, но нека да не се вглеждаме в негативното, типично по български. Отборът игра много добре, представи се на върха на възможностите си, даже в някои от мачовете момчетата играха отвъд този връх. Бяха много близо до това да постигнем решаващ мач с Аржентина. Победихме Китай, който беше поставен под номер 3. Всички видяха, че не е случайно. Затова поставям много добра оценка на цялостното ни представяне.
- Казахте, че сте разочарован от мача с домакините, но е известно, че в Унгария се влагат огромни средства в спорта.
- Следих олимпийските игри, на които Унгария стигна доста далеч. Има много добре развита качествена спортна програма. За шест години правителството ще инвестира 500 млн. евро в 16 вида спорт, но по-интересното е, че са избрали приоритетни спортове според техния социален ефект върху нацията. Не по брой медали, които са взимали в годините, а по това колко хора се интересуват от този спорт и го практикуват, както и какви добродетели изгражда в младото поколение. Подобно нещо се случва в Сърбия. Държавите от нашия калибър като население и икономика, подхождат по този начин. На база на това правя връзка с унгарските състезатели. Те бяха домакини и се класираха по право. Иначе в Европа отпаднаха в квалификациите. Но по време на самото състезание те имаха самочувствие, което идва точно от богатата им спортна история и актуалните им резултати. Това е нещо много важно. Дори в нашия отбор, въпреки добрите резултати, понякога се забелязваше понижено самочувствие. Смятам, че цялостното представяне на българския спорт оказва влияние в самочувствието в международното представяне на всички български спортисти. Това се забелязва особено много, когато говорим за индивидуален спорт.
- Какво ви направи впечатление по отношение на организацията на първенството и базата?
- Относно организацията, световното първенство до 16 г. е най-голямото събитие за Международната тенис федерация – ITF. Това беше казано на откриващата церемония преди тегленето на жребия. На всеки три години се сменя домакинството. За първи път е в Унгария и следващите две години отново ще бъде там. Дай Боже, да имаме отново представители при момчетата или при момичетата. Отвориха чисто нов тенис център специално за първенството с осем корта на клей и три с твърда настилка, и с много хубава шарена административна сграда на три етажа. До него има друг тенис клуб, като промениха отстоянието между кортовете, за да могат да посрещнат изискванията на ITF. Направиха изключително много жертви и компромиси, за да приемат първенство от такъв ранг. За тях е много важно да са домакини и се представиха на много високо ниво. Три дни преди състезанията имаше булдозери върху кортовете. Строителната компания беше направила живота труден на организаторите. Искам да ги поздравя, защото освен цялостната организация по самото състезание - хотел, транспорт и др., дадоха едно несравнимо изживяване на децата. Много малко хора имат възможността да видят отвътре унгарския парламент, да се возят на един от най-луксозните кораби по Дунав, където беше партито на играчите. Накрая направиха едно изключително закриващо парти. Състезателите се почувстваха наистина деца. Този турнир създаде спомени за тях, защото за съжаление кариерата на тенисиста обикновено е летище, хотел, кортове, след което цикълът започва отначало.
- Адриан Андреев и Леонид Шейнгезихт постигат доста добри резултати. Доколко може да очакваме да направят бум първо при юношите, а след това евентуално и при мъжете, подобно на Григор Димитров?
- Апелирам го. Всеки си има собствен живот, собствена кариера и път. Кой не би се радвал, ако те повторят или дори се доближат до успехите, които Григор постига и ще постига. Въпросът е, че искам да направя едно разграничение.Имам усещането, че Адриан и Леонид са на различен път в момента. Макар и по-малък, Адриан е изпреварил малко Леонид в своето развитие. Към днешна дата изглежда, че е по-възможно Адриан да пробие по-скоро, но пътят е много дълъг и нищо не се знае. Искам да споделя впечатления от първенството в Унгария и от цялото лято, в което бяхме заедно. Той беше един от шестимата с ATP точка и единственият 15-годишен с точка в световната ранглиста в Будапеща, а нямаше много 15-годишни на това първенство. Всички отбори, треньори и състезатели знаят кой е Адриан. Някои от тях са респектирани, други са направо уплашени, когато се наложи да играят с него. Това се дължи на добрата му форма и играта, която показва. Той е малко над масата и е сред най-добрите на едно световно първенство. Леонид също има доста добър потенциал. Ще направя паралел с колоезденето – Леонид е в общата група, докато Адриан малко се е откъснал. Пожелавам им да са здрави и да се развиват цялостно във всеки един аспект на големия състезател - не само технически или само тактически, но също и физически, и ментално като личности, защото големият шампион трябва да бъде голяма личност.
- Отскоро Адриан започна да тренира в академия в Париж, където се подготвя с големи имена като Тиери Асион, треньор на Жо-Вилфред Цонга и Никола Копен, който преди време работи с Маркос Багдатис. В каква насока очаквате да се подобри представянето на Адриан на корта?
- Не съм запознат отблизо. Провел съм разговори с майка му и с него. Те са силно впечатлени от професионализма на академията в Париж и на всички хора там. Всички искат да му помогнат и осъзнават неговия потенциал. От това, което аз имам като информация, изглежда, че той е на точното място. Нека преди да правим заключения и анализи, да дадем време и да изчакаме резултатите. Смятам, че той взе максимума от мястото, на което тренира в Испания. Отиването във Франция е една естествена стъпка.