Христо Марков иска да става фермер
Олимпийски шампион като състезател, олимпийски шампион като треньор, депутат, овчар... В живота на големия атлет Христо Марков има всичко друго, но не и логика. Независимо от лупингите на съдбата обаче бившият атлет споделя, че е щастлив човек. Синовете му Виктор и Аспарух вече са големи мъже, а самият той прави това, което му харесва. С миризмата на овцете е свикнал, но не може да свикне с лошия вкус в устата, когато стане дума за политика.
Преди 12 години Марков се чувства добре на жълтите павета. На 10 март 2004 олимпийският шампион от Сеул '88 полага клетва като депутат от листата на СДС и противно на очакванията не се отказва от мястото си в парламента. Тогава влиза не по волята на избирателите, а на съдбата. Избраният за депутат Иво Цанев неочаквано напуска СДС и излиза от 39-ото народно събрание. Следващият в листата е Марков. "Ще остана, защото смятам, че ще бъда полезен на СДС и защото смятам, че хора като мен също трябва да помагат на тази държава" - така шампионът обяснява пред БНР решението си да стане депутат.
Точно по това време войната за дясното между Иван Костов и Надежда Михайлова е в разгара си. Христо Марков избира групата на Надежда.
Днес предпочита да не си спомня за онези времена. "Истината е, че научих много неща, създадох си много проблеми. Политиката е много сериозно училище - разказва Марков. - Ако можех да върна историята, никога не бих повторил това упражнение. Просто политиката не е за мен. Разочарова ме това, че знаеш, че можеш да помогнеш, но понеже не си на власт, не се случва."
Определя флирта с политиката като най-голямата авантюра в живота си, по-голяма от решението му да гледа овце.
А животните изникват на пътя му по божията воля, без подобна идея да е минавала някога през главата му. "Много случайно стана - връща лентата Христо Марков. - Бях на лагер на Белмекен с атлетите на Катар и помогнах на един човек, който беше закъсал с колата горе. Извадихме го, а след това се оказа, че той и съпругата му се занимават с животни. Заприказвахме се и от дума на дума му станах партньор. Така вече три години и половина се развиваме."
В началото приятелите му го обявяват за луд. Знаят, че е куражлия, който не се плаши от трудното, но чак такъв обрат не очакват. "Всичките ми приятели казваха: "Ти не си добре! Къде тръгваш? Ти си в чужбина!" Но аз умея да преценявам хората и реших, че мога да имам доверие на това младо семейство. Янка е потомствен животновъд, Кирето също е човек, израснал в Габровица. Няма никакъв проблем", спомня си шампионът.
По време на съдбовната среща в планината той все още е треньор в Катар. Вратата към близкоизточното емирство му отваря неговият колега и приятел Янко Братанов, който работи дълги години там. Годините под парещото слънце обаче уморяват Марков. "Като цяло Катар е добро място, където човек да поработи като за последно, защото условията са много добри - разсъждава треньорът. - Разполагат с всичко. Големият проблем там е, че хората, които ръководят спорта, не са наясно как протича подготовката на един спортист. Може би затова взимат добри треньори от цял свят. Но обичат да се бъркат. Натискът от страна на некомпетентни хора е много тежък. Иначе съм доволен, запознах се с един нов свят, коренно различен от нашия."
Още преди да изтече договорът му, той вече знае, че след катарската авантюра ще се раздели с леката атлетика. "Бъдещето е непредвидимо - признава Христо Марков на 50-ия си рожден ден миналата година. - Но почти съм сигурен в едно – когато ми приключат отношенията с катарската федерация и се прибера в България, няма да се занимавам със спорт." Думите му се оказват пророчески.
Днес дните му са разделени между хората и овцете. "Близо съм до София, ходя си при семейството, но основно съм тук, защото има много работа. Полека-лека ще се развиваме с моите партньори. Изморих се от големия град. Искам спокойствие, да няма трафик и напрежение. Това изморява много повече, отколкото физическата работа в кошарата", завършва шампионът Христо Марков.
Източник: "7 дни спорт"