-
Sportal.bg
-
Волейбол
-
Силвано Пранди: Работете, няма смисъл да се плаче
Силвано Пранди: Работете, няма смисъл да се плаче
Владо Николов е голямо богатство за България, убеден е бившият селекционерДа говориш за волейбол с човек като Силвано Пранди, е удоволствие. Наричан Професора, италианският специалист е истински доайен в този спорт. Започва треньорската си кариера през далечната 1976 г. , а осем години по-късно с мъжкия тим на Италия печели бронзов медал от олимпийските игри в Лос Анджелис'84. Силвано Пранди винаги е подчертавал, че дължи много на българите Димитър Каров и Димитър Златанов. И тъй като изначално по някакъв начин е свързан с българския волейбол, през 2008 г. съдбата му предоставя шанс да води мъжкия национален тим. Остава две години, като извежда тима до бронзовите медали от Евро 2009 в Турция и седмото място на световното в Италия година по-късно. Налага в състава младия Виктор Йосифов, който днес вече е капитан на България. През последните години Силвано намери пристан във Франция, през последния сезон изведе местния Шомон до бронзовите медали, а в момента подготвя отбора за новия сезон. Между ангажиментите си във Франция Силвано Пранди говори специално за дискусията на "7 дни спорт", посветена на българския волейбол след тежката 2016 г.Ивайло Пампуловспециално за "7 дни спорт"- Синьор Пранди, от разстояние как видяхте българския национален отбор през последната година? - Не съм гледал много, защото българският отбор участва само в Световната лига. Аз бях на финалите на турнира, но българските волейболисти не успяха да се класират там. Не съм много информиран какво точно се случва с тима на България, но видях, че има няколко нови момчета, като брата на Николай Пенчев - Розалин. - След като България не успя да се класира за Олимпийските игри в Рио, се взе решение за подмладяване на състава. Според Вас правилно ли е да се променя изцяло един отбор или е по-добре да има и няколко по-опитни състезатели? - За мен винаги трябва да се викат най-силните състезатели за момента. Не смятам, че всички трябва да са прекалено млади и да се чакат резултати през следващите 3-4 години. Когато аз бях селекционер на България, отборът беше ясен, защото в него бяха Владо Николов и Матей Казийски. Тогава имаше едно младо момче като Виктор Йосифов, което реших да включа, защото заслужаваше и защото имаше качества. Но също така залагах и на младия Цветан Соколов, който също имаше сериозни качества и така трябваше да се лиша от играчи като Боян Йорданов и Дани Милушев. - В момента селекционер на България е още един бивш национал, Пламен Константинов. Как го виждате като треньор? - Мисля, че Пламен е вече почти три години селекционер на България. Той познава добре ситуацията, интелигентен е и разполага с отличен състав, в който работи заедно с Алесандро Пироли. Пироли го познавам отлично, защото с него и с Камило Плачи сме работили заедно в Кунео и в Модена и бяхме отличен екип. - На няколко пъти се отзовахте на поканата на БФВ да водите треньорски семинари у нас. С какви впечатления останахте от българските ви колеги? - Не може да се правят толкова генерални изводи. Има някои, които са добри и доказани, но има и други, които трябва да израстват. А това става с много международни контакти със световния волейбол. Необходимо е да обикаляш и да гледаш тренировки и мачове от най-силните състезания и турнири, защото волейболната култура не се възприема като прочитане на книга. Видях, че Владимир Николов е станал селекционер на младежкия национален отбор на България. Което може само да ме радва. - Да, но воденият от него състав завърши на осмо място на Европейското първенство, на което България бе домакин... - Владо Николов го уважавам страшно много като състезател, защото дълги години работих с него в националния тим на България, но и в клубове в Италия и Франция. Уважавам го страшно много и като човек. Не го познавам така добре като треньор, защото тепърва започва, но той е много интелигентен. През всичките тези години съм разговарял много пъти с него на всякакви волейболни теми и мога да кажа, че той прекрасно разбира този спорт. - Искал ли ви е съвети за треньорския занаят? - Много, много пъти ми е говорил за волейбол по време на пътувания с автобус и влак. Той разсъждава много добре и е изключително богатство за България, от което страната трябва да се възползва на всяка цена. - Особено в момент, в който мъжкият национален тим на България отстъпи на 16-о място в световната ранглиста, след като през новия век не е излизал от топ 10. Реална ли е тази позиция? - Международната федерация (ФИВБ) си има своите правила. Вярно е, че в последно време България отстъпи позиции, след като не се класира за важни турнири като Олимпийските игри в Рио и финалите на Световната лига в Краков. Но позицията в ранглистата не е толкова важна. Трябва да се гледа към това, което предстои, а то е европейското през 2017 г. И трябва да се работи за него. Разбира се, по-добре е да си напред в световната ранглиста, но няма смисъл да се седи и да се плаче. В Италия казваме, че "в такива моменти трябва само да се запретнат ръкави и да се работи още по-здраво". - Може ли да се работи добре в България? - Определено. Аз прекарах две чудесни години от кариерата си в България. - Според Вас, спечели или загуби българският волейбол от решението на федерацията да не назначава повече чужденци за селекционери на националните отбори? - Винаги съм мислил, че в съвременния спорт, който е все по-голям спектакъл, най-важното нещо е качеството. И трябва да се търси оптималното качество. А ако Българската федерация успее да намери добър български треньор, е най-добре. Най-важното, повтарям, е качеството на работа. Дали е местен или чужденец, няма значение. Ето, Полша стана световен шампион с френски треньорски щаб, но титлата е за Полша, а не за Франция. - През последното лято доста състезатели отказаха повиквателна за националния отбор. Нормално ли е подобно нещо, според Вас? - Не съм запознат с мотивите за отказите. Всеки състезател има своите причини, но в националния отбор играчите трябва да бъдат изключително мотивирани и силно ентусиазирани. Разбира се, ако отказите са повече, то тогава от федерацията трябва да си зададат въпрос защо се е стигнало дотам и да се намери някакво решение. Какви са причините в конкретния случай, аз нямам идея. Факт е, че съм виждал доста случаи, в които състезатели отказват да играят заради някакви конкретни причини. Например - не са съгласни с начина на работа или с характера на треньора.