Димо Тонев: Преди 4 години бяхме близо до големите, а сега - много далечe
По време на олимпийските турнири по волейбол в Рио бившият национал Димо Тонев коментира на живо почти всички мачове при мъжете и при жените, като съчетаваше умело ангажиментите си като селекционер на националния отбор за девойки старша възраст.
Как видя случилото се в зала "Мараканазиньо", Димо Тонев коментира специално за BGvolleyball.com.
ПРИ ЖЕНИТЕ
"Китайките подходиха много целенасочено от самата подготовка. На финалите на Гран При те изпратиха втория си отбор, който нямаше нищо общо с този, с който играха в Рио. Насочиха цялата си подготовка към този турнир. Започнаха трудно и колебливо, но в най-точния момент решаващ се оказа опитът на китайската треньорка Ланг Пинг, която тактически бе супер подготвена. В момент, в който основната нападателка Жу Тинг се измори и не можеше повече да издържа, я олекотяваше в нападение. Дори по време на финала срещу Сърбия завъртя така нареждането, че Жу Тинг да напада срещу най-ниската от сръбската блокада, разпределителката Майа Огнйенович.
Какво можем да кажем за другите отбори?
Сърбия бе от първите отбори, класирали се след турнира за Световната купа в Япония. Играта на Сърбия е тази, която видяхме - равномерна. Трябва да отбележим един невероятен талант на Тияна Бошкович, която в решителните моменти игра с голямо сърце. Трябва да отбележим и качествата на селекционера Зоран Терзич, който вече трети олимпийски цикъл води този отбор.
Според мен най-добрият отбор бяха американките, те са световните шампионки. Бяха готови за първото място, но не бяха готови в един мач - полуфинала срещу Сърбия. Трудно е да се каже защо, но може би и треньорът им Карч Кирали в един момент си обърка нещата, като пусна Робинсън отзад на мястото на Хил, а след това не я извади на първа линия. Изкара почти целия турнир с използването на една двойна смяна, а накрая се оказа, че тези две резервни състезателки са за основния състав. Като цяло и като организация, мисля, че американките са №1.Американките бяха готови за първото място, но не бяха готови за един мач - полуфинала.
Изненадата бе отпадането на отбора на Бразилия. Двукратните олимпийски шампионки ясно бяха завили своите намерения за трето злато. Когато вниманието ти е насочено към финала, а има да се играе четвъртфинал... от това се възползваха китайките, за да ги надиграят и отстранят.
Русия?
Руският тим играе архаичен волейбол, волейбол от преди 20 години, не може да играеш висока топка на 4 и на 2. Отзад като попадне топката, няма никаква организация. Руският стил - да се побеждава само с физика и със сила, няма как да върви повече. Руснаците трябва да си направят много сериозни изводи.Холандия? Те започнаха преди четири години да градят един отбор. И когато започваха да го правят, нашият национален тим, който водехме с Марчело Абонданца, ги би шест пъти за три месеца. Тогава те имаха холандски селекционер, който обаче бе сменен заради липса на резултати. Откакто Джовани Гуидети застана начело на Холандия с малко пипане и с малко повече мотивация, нахъсване и подобряване на играта в защита, класира тима в четворката. Но в решителните моменти те не успяха да надскочат себе си. Пътят трябва да се извърви от психологическа гледна точка. Мотивацията е дълъг процес, който изисква време и това се оказа решаващо за холандките, които в най-важните мачове не показаха играта си от груповата фаза. В началото играеха освободено и това им носеше успех. Когато започнаха да мислят за класиране, им се схващаха ръцете. ПРИ МЪЖЕТЕ
Бразилия, която хвана последния влак, класирайки се за четвъртфиналите в последния момент, спечели олимпийската титла. На финала видяхме две школи - бразилската и италианската, които в последните 25 години са спечелили най-много. Това са отборите, триумфирали най-често на големи форуми като световно първенство, олимпийски игри, световна лига, световна купа...
Италианците имаха известни проблеми с травми. В Рио бяха с трима центрове, като в един момент двама от тях се контузиха и видяхме, че Матео Пиано въобще не успя да играе повече в турнира, а Емануеле Бирарели игра с 50 % от възможностите си. Това е трети олимпийски финал, който Италия губи след 1996 г. в Атланта от Холандия и след 2004 г. в Атина от Бразилия. Сякаш някакво проклятие тегне над италианците, които са печелили всичко, без олимпийското злато.Като че ли някакво проклятие тегне над Италия, когато достигне олимпийски финал...
Русия според мен бяха сериозно ощетени в подготовката си с тези допинг скандали. Нямаше ги основни състезатели, които можеха да помогнат. Един от тях е Маркин, който бе уличен с допинг, но след това оправдан. Руският олимпийски комитет обаче прецени, че такива, за които има някакви съмнения, изобщо не трябва да ходят на олимпиада. Видяхме, че Владимир Алекно не успя да накара играчите си да играят, защото в полуфинала с Бразилия все едно ги нямаше в залата.
Американците играха може би най-равномерно през целия турнир. Загубиха първия си мач с Канада след 0:3, а след това с 1:3 от Италия, след което в един решителен мач за продължаване напред срещу Франция, успяха да победят. Спечелиха на четвъртфиналите срещу Полша след 3:0 (но доста оспорвани геймове, над 25-та точка). Имаха отлична организация, с шест състезатели + либерото Шоджи, които изнесоха основната тежест. На практика, само Приди се включваше от скамейката. И точно Приди много им помогна, за да спечелят третото място в мача срещу Русия. Аржентина без някакви звезди с изключение на Факундо Конте и Де Чеко достигна до четвъртфинал, като Хулио Веласко си свърши работата.
Полша игра страхотно в групата, но в решителни моменти основни състезатели като Курек и Кубяк не успяха да се представят на ниво.
В тима на Иран мисля, че стана някакъв скандал между състезателите по време на пред-олимпийската подготовка. Според мен Раул Лозано не успя да извлече максимума от тях.
ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Изненада ме отборът на Сърбия при жените, който никой от специалистите не е очаквал, че може да играе финал. Мястото на България? Преди четири години бе много близо до топ отборите, а сега е много далече. Това е истината, няма какво да се крием. Преди няколко дни разговарях с Марчело Абонданца и си припомнихме деня, в който надиграхме Бразилия, тогава олимпийски шампион. На Европейското в Германия победихме Сърбиям (през 2013 г.). В Япония по време на Гран При водехме на САЩ и те се измъкнаха по щастлива случайност.
Всичко това показва, че сме играли като равен с равен срещу най-силните отбори и сме ги побеждавали. Тогава българският отбор бе много близко до най-силните, но нека, който трябва, да си направи изводите".